Мястото на религията в решаването на конфликти

Според повечето украинци обаче руският президент не признава дългата история на украинската независимост, която определят като съществена част от националната си идентичност. А и в Украйна има редица вероизповедания. 80% от украинците изповядват православие, около 10 на сто – основно в Западна Украйна, са част от украинската гръцка католическа църква. Около един процент от населението са мюсюлмани, с предимно кримско-татарски корени. Еврейската общност наброява около 200 000 души, а най-малка е групата на християните протестанти.

Войната в Украйна се явява и сблъсък на религиозните лидери. По време на Палмовата неделя, известна у нас като Цветница, папа Франциск призова за Великденско примирие:

„Нека оръжията бъдат свалени! Каква победа би било да развееш знаме върху купчина отломки?“

– попита папа Франциск. В същия ден по време на служба в Москва патриарх Кирил заяви, че обединението на руския народ ще осигури способност за отблъскване на външни и вътрешни врагове:

„Нека Господ ни помогне да се сплотим, включително около властите, по време на тези трудни времена за нашето отечество. Нека властите да бъдат изпълнени с отговорност пред своя народ, със смирение и готовност да му служат, дори ако това им струва живота.“

В интервю за CNN Turk през март главата на Константинополската православна църква – вселенският патриарх Вартоломей, заяви, че никой, който мисли и действа праведно, не би пожелал нова Студена война:

"Виждаме, че целият свят е срещу Русия. Навлизаме в нов период на Студена война. Пропастта не само между Русия и Украйна, а и между Русия и целия западен свят, става все по-голяма."

Преди да се отправят към бойното поле офицери от Лвов отправят молитва към Бог в местните църкви:

„Според Стария завет неделята е за себепознание и диалог с Господа.“

„Църквата има своята роля за нас. И то много важна. Църквата е центърът на нашия духовен живот. Църквата и семейството – душите ни се нуждаят от тях.“

А под звуците на камбанен звън доброволки към православните църкви в западния украински град приготвят храна за мъжете на фронта.

За духовниците животът по време на война е време за извънредни служби и работа с уплашените миряни, което да осмисли тяхната мисия, критично време, в което да забравят за себе си и да мислят за другите. В подобни моменти религиозните послания за добротата като че ли най-истински и по най-въздействащ начин стигат до сърцата на хората. Църквите в Украйна сега служат като места за приемане на дарения и тяхното разпределяне, помагат на нуждаещите се и раздават храна, с камбанен звън оповестяват възможни атаки, служат за убежища на бежанци. Най-силно се нуждаят от духовна подкрепа хората, бягащи от войната, но оставили на фронта свои любими хора или страдащи поради смърт на близък заради военните действия. Ако човек е искрено религиозен, вярата в Господ може да му помогне да се справи със стресови ситуации, да му даде сила и спокойствие, твърдят свещеници, изпадали в напрегнати ситуации или оказвали помощ на травмирани хора.

Че религиозните войни не са останали в миналото разбрахме на 11 септември 2001-а година. А че вярата може да бъде превърната в оръжие разбираме и днес, по време на войната в Украйна. Изглежда обаче, че в обществото ни трудно и рядко говорим за влиянието на религиозните възгледи в развитието на обществото. Религията се споменава най-често по време на празници или при възникнал скандал в църквата. Липсват обаче задълбочените въпроси за това как вярата оформя света ни и как когато тя се използва като инструмент за манипулация това може да има тежки последствия.

Войната е обратният полюс на Христовата любов. Парадоксално, но тя, по радикален начин, ни показва действителните условия, при които единението и помирението могат да бъдат постигнати, а именно – чрез единство във вид на обща позиция, взаимосвързаност под формата на състрадание, солидарност и подкрепа и изглаждане на различията с диалог и толерантност.

Религиозните водачи несъмнено имат важна роля за опазването на социалната среда в Украйна и могат да са основна част от  усилията за постигане на мир – ако и когато оръдията замлъкнат.

Снимка: ЕПА/БГНЕС