Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На българския пазар излезе книгата на Хавиер Гома Лансон „Философия за света“

Хавиер Гома Лансон сподели философските си възгледи специално за БНР

По думите му демокрацията има един проблем и това е отегчението на буржоазията

Снимка: Славена Илиева

Известният испански интелектуалец Хавиер Гома Лансон бе в София по покана на Институт Сервантес, посолството на Кралство Испания у нас и издателство „Критка и хуманизъм“. „Всеки може да бъде поет и философ“ бе тема на дискусията, която се състоя в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той пише есета, поставя на сцена театрални постановки, директор е на световно известната фондация „Хуан Марч“.

На българския пазар излезе книгата му „Философия за света“.
"Преводът на заглавието на книгата от испански на български успява да предаде основните идеи. На испански само с една единствена дума "mundano” – “мундано" могат да бъдат изказани едновременно три различни неща, които си приличат, но в същото време са различни. Първото значение е философия, която говори за света – това са неща, от които всички се интересуваме и които са важни за нас. И вижте, изглежда много лесно. Но всъщност не е така. Повечето книги, които се публикуват и са на тема философия, не говорят за света, а по-скоро за книги, които са ориентирани към света. Те ни разказват за света чрез други философи – говорят ни за това какво мисли Кант, Ницше, Валтер, Бенджамин, Дерида. Можем да кажем, че е установена една научна философия, която разбира като наука различните философи, но не нещата от света. Какво се случва с това да живеем заедно, да остаряваме заедно, със страданието, с приятелството, или със загадачността на живота, с красотата, идеала? А какво се случва с демокрацията, например от философска гледна точка – за момента там тя е само в описателна форма. Толкова различни теми са разгледани в тази книга, които са свързани със самия живот и света. И писателят на тази книга, в този случай аз, макар и доста смело, се опитвам да обхвана всичко, за което споменах. Второто значение е книга за всеки", каза за БНР Хавиер Гома Лансон.

Хавиер Гома Лансон в Софийския университет        Снимка: Славена Илиева

"Ако човек има идея за философията като наука, знае, че само учените могат да практикуват философската наука като такава. Когато човек иска да пише философия, която да бъде научна философия, хората които могат да навлезнат в тази материя са тези, които имат познания в тази област като наука. Физиците, например, четат и разглеждат физиката като наука, биолозите се занимават задълбочено с биологичните достижения като наука, защото те са биолози. Но не се случва същото с романите, с поезията, с театъра. Когато отидете на театър не се нуждаете от познания в тази област, нито пък от специални познания, за да може да четете поезия. И философията, която практикувам аз и която всъщност определяме и като литература, има за цел подобно на романа, театъра, музиката или киното да се стреми към това да събуди по-изтънчените хора. И ето тук в този смисъл имам предвид, че това е философия на света и за всеки един.А третото значение – когато видим човек, който умее да се държи добре –на парти или в обществото, който дори разведрява срещата или има социални умения, има за казване интересни неща, креативен е, вежлив, забавен, елегантен, с чувство за хумор – то, както на френски така и на испански език, значението е едно и също и тогава пак използваме думата "мундано" – светски човек", допълни за предаването "Нощен хоризонт" Хавиер Гома Лансон.

Хавиер Гома Лансон и Славена Илиева      Снимка: личен архив

"Ако гледате на философията като преподавател по философия в училище, например, или пък в университета – и се опитвате да насърчавате ценности и неща, тясно свързани с научната страна на философията ката наука – както и аз като служител или развиващ се кариерно в тази област като учен – то тогава Вие като преподавател или учен не е нужно да се отъждествявате и с трите значения, за които говорих досега. Тоест да се опитвате да говорите за света, нека да говорим за неща, които интересуват теб или мен, и то защото ние обичаме, защото страдаме, заради приятелите, защото ни харесва красотата. И на второ място, защото това са неща, които засягат всички нас. Това не са теми, които са свързани само и единствено с един факултет на университета. А също така е важно и всичко това да бъде направено наистина с вежливост, с вкус, с чувство за хумор – ценности, които се ценят в обществото. Разбирате ли, ако Вие наистина се държите приятелски или весело на дадено събиране, то вероятността пак да Ви поканят е много по-голяма, още повече, ако дори и сте допринесли за това то да протече наистина красиво. Ако сте помогнали хората да се чувстват добре, то ето тук отново ще кажем, че това е човек, който има определени качества, който е рафиниран и светски човек. Нужно е да прилагаме тези ценности, да има елегантност в поведението, лекота, веселост. И наистина много е важно човек да има чувство за хумор в обществото. Така че, да, мога да си представя един философ, който наистина да бъде голям професионалист и в същото време голям учен, с ценностна система и качества, които да помагат. И както и по време на представянето на книгата, на подобни събития човек наистина иска да се почувства добре. И стремежът е на подобно събитие човек да си прекара добре, но да има идеи, ценности. Ако само искаме да си разказваме вицове, то тогава човек трябва да отиде на друго място. Естествено, хуморът е изключително важен, но е важно да не забравяме – и аз го споменах, че хората отдават вниманието си. Това е изключително важно. Когато даваме и получаваме внимание – това е, както да теглим заем - там има даване и получаване – и трябва да бъдем изключително внимателни. А това е най свещеното, което имаме – вниманието, и трябва да се грижим за него. Ние трябва да отвръщаме както с идеи, така и с чувствителност, интуитивност и уважение. Този вид социално взаимодействие за мен е от изключително важно значение".

На въпрос с какво се е променил светогледът на философа Хавиер Гома Лансон и дали има някаква промяна в светоусещането сега тук по време на престоя му в България, той отговори: 
"Да, имал съм много покани, за да говоря точно по тези теми, и това е съвсем естествено, тъй като, когато хората страдат, те искат да достигнат до идеи, да усетят вътрешната си интуиция и разбиране. Дали това ще им послужи или не, но поне им помага да си дадат обяснения, свързани с живота или опитностите, през които преминават. Да, аз имам някой идеи и разбирания както във връзка с пандемията, така и относно войната в Украйна. Тук бих искал да споделя две неща. На първо място, скоростта на философията е много различна от философията на актуалността. Когато говорим за актуалност, да - актуално е това, което ни се случва с Covid-19, с войната – хората умират от Covid-19, умират по време на войната. Свидетели сме на голямо страдание и това е реалността, която е важна. Но философията има различен ритъм. От понеделник до петък могат да умрат 1000 човека, но от гледна точка на философията тази реалност, която наистина е много важна, не може да бъде премахната ей така. Мисълта не може да стигне до различно заключение от това което е, но скоростта е различна. А след това и вторият въпрос е: Човечеството научава ли си урока или не. Тоест, след като сме преминали през икономическа криза през 2007, 2008, 2009; след като сме преминали през здравна криза вече цели две години и ето сега война, която се разгръща в сърцето на Европа. Човечеството научава ли си урока или не. Можем да кажем, че това е цинично поведение и отношение относно тези, които казват: "Човечеството не се научава и не се променя!" Аз обаче не споделям това мнение. Ако сравните 2022 година с 1922 година, или с 1822 година – ще видите че наистина има промени и те са във всички сфери на живота. Независимо дали говорим за икономическа или материална промяна. Нека да се замислим за жените – каква е позицията на жените през 1922 или 1822 година и днес. Виждате ли, че са настъпили много промени? Циничното съзнание трябва да признае и колкото и да настоява, че човечеството си е същото както преди, то ние сме свидетели на многото промени. И в последствие ние трябва да признаем, че да, има много уроци и много от тях са свързани със страданието и начините, по които ние реагираме спрямо страданието. Например след Първата и Втората световна война – през първата половина на 20-ти век ужасът е бил толкова огромен, че днес Европа – България, която става членка на Европейския съюз през 2007 година, както всички страни на ЕС – заявяват, че не бива да има повече война на територията на Европа, защото в модерното време до разрешаване на конфликтите трябва да се стига по мирен път, а не чрез военни действия. И ето изведнъж – да не е в Европа, но в близост до Европа – един индивид предизвиква война. Не само, че тази война не е морална, но дори е и остаряла, защото в Европа конфликтите се разрешават с преговори, със силата на словото, на дипломацията, с прилагане на правото, но не и чрез военни действия. Ако ми зададете въпроса „Какъв би бил урока от пандемията, в друг момент щях да Ви отговоря, че това е космополитното усещане, и тук няма повече да задълбавам. А що се отнася до войната и каква би била реакцията – то, за съжаление, реалностите са смъртта и разрухата, опустошенията, болката. Но от гледна точка на философията вярвам, че ще се създаде едно общо настроение, усещане, отношение в полза на демокрацията. Защото демокрацията има един проблем и това е отегчението на буржоазията. Свидетели сме на това да се очакват от гражданите ценности, които отегчават – като, например, умереност, нормалнoст, мъждукане – и в същото време наблюдаваме радикалните проявления на десницата и левицата, които дават винаги големи обещания, изпълнени с надежди и очаквания. Демокрацията не може да се справи с тези ужким умерени ценности и хладнокръвни обещания и нагорещени страсти. И съм сигурен, че войната в Украйна ще породи и доведе до промени и приобщаване към демократичните ценности".
Снимка: личен архив

Хавиер Гома Лансон коментира философията на материализма:

"Бих го резюмирал по следния начин. Почти винаги материалистичната философия води до една здравомислеща гледна точка, която в същото време обаче е недостатъчна. Веднага давам пример. Имам син, който се подготвя за матура. И аз му помагам като чета няколко книги. Изпитите му са следващата година и единият от тях е свързан с протестанската реформа на Лутер. И докато четях в самолета на път към България книга за протестантската реформа, там беше акцентувано от гледна точка на марксизма и мъртвата идеология, предприета от Лутер – имаше част, която в действителност ми се струваше здрава и сякаш всичко се въртеше около сантименталната, символичната, религиозната или духовната страна на нещата. И си казвам, да, това е много важно, но дали обяснява всичко. Имаше няколко точки, които разглеждаха марксическата страна на нещата, в които се казваше тук има икономически проблем и всъщност това е борбата между селото и града, борбата между пролетариата и аристокрацията, или борбата между това, което е притежавала протестантската църква и което чрез революцията пролетариaтът е успял да си вземе, тъй като не са имали икономически средства. И по този начин революционерите са успявали да се сдобият с икономически средства, които преди това не са имали. Когато четеш подобно нещо, си казваш: „Тук нещо липсва!“.  На пръв поглед, материалистическата философия има нещо, което в действителност осветлява, но лично за мен нещо липсва, това не е достатъчно. И не само от гледна точка на това, че се задоволяват само определени потребности от материална гледна точка, че мъжът и жената се превръщат в животно, има друго, което което излиза извън рамките на материалнотото и прави така, че дори концепцията за материалното да е символична. И си задавам въпроса какво е основното, за да мога да живея – дали парите? Но защо давам стойност на парите? – това е свързано с чувствата. А чувствата – те свързани ли са със символите? И много често символичното върви пред материалното и, следователно, не можем да говорим за чист материализъм. Има винаги материализъм, който бива интерпретиран символично. Но, освен това, моят опит показва, че материалното е много важно, но то не е достатъчно.

Материалните обяснения не ми помагат да си обясня собствения живот, нито личните решения. И със сигурност повечето решения, които съм вземал, нямат обяснение от материалистична гледна точка. Така че, аз бих посъветвал всеки – макар наистина в началния момент материализмът да помага да се даде отговор на материални факти и случки, трябва винаги да присъства и намерението, което да премине извън материализма".

Той заяви, че не се идентифицира с тенденциите на съвременната философия, тъй като това е доста академична философия и този вид е по-скоро свързан с аулата и с университетските среди, където тя се преподава като наука.
"Но, да, има едно есе в книгата, в което се говори за това къде се намира голямата философия днес?” И отговорът е, че през последните 50 години ние всъщност сме я изгубили. И различни са причините, поради които това се случва днес. Дори самата концепция за наименованието „Голямата философия на нашето съвремие“ – за да бъде наистина Голяма философия, тя трябва да съдържа в себе си онтологичната концепция, културната, прагматичната, систематичната страна, да има холистичен подход, да има заложена идеята за философския идеал. И всички тези характеристики, които са съставни части на голямата философия, всеки един от тези елементи трябва да бъде разгледан и обсъден от философията през последните 50 или 70 години. Да, има две книги, които не мога да кажа че харесвам, но които са от големите книги на съвременната философия. Едната е от 1971 година – „Теория на справедливостта“ на Джон Ролс, а десет годни по-късно излиза „Теория на комуникативното действие” на Юрген Хабермас. За мен това са някак небрежни и много скучни, трудни за четене книги. И не, защото идеите са сложни или трудни, а по-скоро поради начина, по който са изложени. От литературна гледна точка много разтегнати, лошо написани. Това са двете големи книги, които бих споменал, и в които наистина се наблюдава едно нарочно отхвърляне, един отказ от голямата философия. Това е, което казах и преди относно концепцията ми за философията – тя трябва да има визия, концепция за битието и с предложение за идея. И в мини есето „Къде се намира днес Философията?“ аз описвам това, което се прави поради липсата на философия. И нещата, които се правят и които – въпреки липсата на философия – са добри и наистина са достоен принос. Колко различно би било, ако те наистина бяха до голямата философия! И ето това е, което не ми харесва – тази липса".


"А, когато ме питате за моите учители, бих говорил за важните личности в живота ми – дали учител или преподавател от катедрата, или научният ми ръководител, който отговаряше за дипломната ми работа – Хавиер Гоберза. Винаги обръщам внимание на две неща – на първо място, без съмнение това, което е оказало голямо влияние в моя живот, е голямата библиотека на моя баща, който беше професионалист в неговата сфера. Аз още на 15 години вършеех из библиотеката, търсейки и четейки книги до зазоряване. И в тази голяма библиотека на моя баща мога да кажа, че една книга винаги събужда интерес за друга, нова книга, а тя се намира именно там, в библиотеката и ти я откриваш в 3 часа сутринта, и така до ден днешен. Така потънал в четене на една книга, жаждата в теб се събужда. Казваш си – и другата да изчета и после следващата, и веднъж приключил с едната книга, започваш да дириш следващата и минава час, и – разбира се – успяваш да я откриеш пак там. То е подобно на усещането за световъртеж – и именно това е усещането за голямата библиотека. А след това добавям и нещо друго, свързано с тълкуването за философията за света, на света и в света. И най-важната книга, която аз чета, която всички четем – това е нашата книга на живота, онази, която всеки един чете. Има такава метафора, която казва, че нашият живот е една книга и трябва да се научим да я четем. Книгата на немския философ Ханс Блуменберг "Четливостта на света" – тоест, светът като една книга. Истина е, че в началото има една метафора и е така – „Светът е една книга и трябва да го четем“! И в крайна сметка ние имаме нещо общо – и жените и мъжете – имаме един живот. Това да живеем нещо странно ли е, има ли нужда от това да интерпретираме? И най-важното е именно да съумееш да прочетеш живота, а останалите книги могат само да са в помощ, за да мога аз да се справя с прочита на моята книга на живота и то да успея да го направя по най-добрия начин. Аз предпочитам този прочит на моята книга, отколкото какъвто и да е друг прочит".

Хавиер Гома Лансон бе в София
Той заяви, че думата призвание може да се използва по няколко начина.
"Например, има професионално призвание – един човек има призванието да бъде журналист, друг призванието да бъде добър доктор, таксиметров шофьор, или пък добър книжар. И ето тук под призвание ние разбираме, че това е човек, който има страст към нещо и то е извън границите на професионалното управление. Дори и на испански ние казваме, че това е лекар, който е призван, че той се е посветил на пациентите си и това е извън рамките на чистата наука. Тогава са нужни повече време, повече усилия, внимание, любов. Но има и друг вид призвание и то е общо за всеки – а именно удоволствието човек да бъде мъж или жена. Наистина е призвание да бъдеш мъж или жена. Тук ми се иска да цитирам стиховете на един поет: "Розата обича да е роза и на жената ѝ харесва това, а на мъжът да бъде мъж“. И животът трябва да се живее по призвание, а не просто да минава времето. И както казва Монтен, “...ако животът е една комедия и в нея ние мъжете и жените имаме роля, сякаш сме актьори и наистина трябва добре да изиграем и то по най-добрия начин ролята, която ни е дадена".
По думите му трябва да изпълним ролята, която ни се е паднала, така, сякаш е призвание.

"А най-важното е да знаеш това, когато си поставяш приоритети. И когато вие споделихте нещата, които съм направил и продължавам да върша – всъщност всичко това показва какви и кои са били моите приоритети. И да, това означава да имам това и друго, и следващо преживяване. В действителност, някой от нещата, които правя аз, може би са по-видими от правените от други хора. Споменахте директор, писател, постановчик на театрални произведения – ето там насочвам енергията си и значи това са моите приоритети. Това не означва, че аз съм имал повече време или съм го използвал по-добре от другите. Други хора вероятно са наблегнали на карането на ски – това е било тяхното призание и са обърнали повече внимание на ските. Аз пък съм имал интерес към нещата, които изброихте, тоест моите приоритети. А иначе, всички разполгаме с еднакво време, но е важно да видим къде насочваме внимание и какви са приоритетите.

Да споделя, че с издателя в България нещата вървяха с много голяма лекота. Но да, докато течеше превода на моята книга „Филосфия за света“, в испанската версия добавих няколко микроесета. Едното от тях е на тема „Достойнството“, концепцията ми за „Правенето на нещата надве-натри“, Клишета / Устойчиви словосъчетания – „Нещата, които са ...“ „Нямате предимство“. В Испания един от знаците за движение, когато си на кръгово движение, представлява триъгълник и се подразбира, че Вие трябва да отстъпите, да дадете път на другия, т.е.,че не сте с предимство. В есето аз тръгвам от тази концепция и от там се насочвам към моралните ценности и заключения. Тоест, нямате предимство, не става дума, когато има движение на коли на пътя – това е по принцип. Друго нещо, по което работя, са две книги, които ще публикувам другата година. Вече 20 години изминаха от публикуването на първата ми трилогия, която е от 2003 г. Предстои сега през 2023 година в новата книга, която подготвям, да резюмирам това, което съм написал в трилогията, като смятам да го събера в 250 страници. И може би би била ценна, защото тя ще съдържа всичко, което съм казал на конференции, в интервюта, в статии, по време на срещи, или в самата трилогия. В същото време подготям и роман, чието заглавие е свързано с едно от микроесетата. Това е есе, което наистина ценя много, заглавието е „Искам всичко“. Да, в този живот аз искам всичко!".

Теодора Цанкова е преводач на книгата „Философия за света“.
Преводът на интервюто направи Славена Илиева.
Повече можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Соня Хачикян

Соня Хачикян: Будителите ни карат да мислим

В днешно време имаме нужда от будители повече от всякога. Това заяви пред БНР издателят Соня Хачикян. Издателят Соня Хачикян за „Мадмоазел Айфел и кулата на любовта“ Благодарение на издателя Соня Хачикян българските читатели могат да прочетат книгите на Сара Нович "Добре познати са личностите от нашето минало, които сме нарекли народни..

публикувано на 31.10.24 в 18:06
Тодор Велков, Дениз Бояджиев, Антонио, Александър Мутафчийски и Илона Иванова

"Криворазбраната цивилизация" на сцената на Музикалния театър за Деня на будителите

153 години назад, в далечната 1871-ва в Букурещ, Румъния, излиза от печат сатиричната пиеса на Добри Войников "Криворазбраната цивилизация".   В нея авторът е уловил онези черти от народопсихологията, които приемат безкритично чуждите модни образци и умело осмива стремежът на възрожденския българин да се идентифицира с тях...

публикувано на 31.10.24 в 08:53
Кирил Маричков

"Полетът на Щуреца" - един спомен за Кирил Маричков

Тази вечер - 30.10, от 21 часа БНТ ще излъчи филма "Полетът на Щуреца". Той е дело на режисьора Николай Василев. Лентата разказва за рок легендата Кирил Маричков, който днес трябваше да стане на 80 години.  Василев се среща с Маричков по повод друг филм.  "Тогава си помечтах да направим нещо повече за него.  Минаха няколко месеца и му..

публикувано на 30.10.24 в 19:13
Антони Вит

Полска музика от ХХ в. в сезона на Софийската филхармония

Маестро Антони Вит, който репетира със Софийската филхармония за концерта в четвъртък от 19 часа в зала "България", е смятан за д оайен в диригентското изкуство. И не само в родната си Полша – той работи с различни европейски оркестри в Европа, особено често в Испания, където си сътрудничи със Симфоничния оркестър на Навара и ансамбъл "Памплона"...

публикувано на 30.10.24 в 15:40

Кларинетистът Росен Идеалов - 45 години отдаденост на музиката

Росен Идеалов - един от най-уважаваните български кларинетисти и педагози - ще отпразнува 45 години на сцената на 30 октомври 2024 г.  Концертът ще бъде в столичната зала "БИАД" на улица "Георги С. Раковски" №108 от 19:00 ч. Ще му партнира пианистката Надежда Цанова, с която са творчески тандем от няколко години.   Росен Идеалов ще съчетае в тази..

публикувано на 30.10.24 в 12:03
Симеон Стоилов

Художникът Симеон Стоилов: Природата е най-искреното, което ни заобикаля

"Природата, отношението към заобикалящата ни среда винаги ме е вълнувало под различни форми, не само като живопис, но и по-мащабните проекти. Това са моите посоки, които следвам. Природата винаги ще остане като най-искреното , което ни заобикаля." Това отбеляза в интервю за БНР художникът Симеон Стоилов, който открива своя изложба в..

публикувано на 30.10.24 в 09:50
Ива Димитрова

"С аромат на печени чушки" - не просто роман, а пътуване през детството

С аромат на печени чушки – новата книга на Ийва, която ще докосне сърцето ви и ще ви накара да се замислите за силата на корените и важността на семейството. "С аромат на печени чушки" не е просто роман, а пътуване през детството , семейните връзки и намирането на себе си. Новата книга "С аромат на печени чушки" ни връща към детството..

публикувано на 30.10.24 в 09:31