Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сабине Майер: Битката на жените за водещи позиции в престижните оркестри продължава

3
Сабине Майер и Николо Форон със Софийската филхармония
Снимка: В. Балевска

Когато името на Сабине Майер влезе в музикалната история като нечуван пробив - да бъде назначена като кларинетистка в Берлинската филхармония, която до онзи момент беше просъществувала точно век без нито една жена в редиците си, тази новина отекваше още дълги години в гилдията, въпреки че самата Майер само след 9 месеца избра да започне самостоятелна солова кариера. Името й продължи да бъде единица мярка за солистите кларинетисти и изобщо тя се превърна в световна звезда с присъствие и постижения. (В интерес на коректността, не тя е първата назначена жена в Берлинската филхармония, а цигуларка на име Маделайн Каруцо, но между двете назначения има броени дни.) 

И ето че 40 години по-късно Сабине Майер най-после пристигна у нас, а заслугата беше на ръководството на Софийската филхармония, в лицето на директора Найден Тодоров. На него трябва да благодарим за много звездни срещи в зала "България" и конкретно за това, чакано от десетилетия.

Събитието на 28 април беше от онези, които се помнят за цял живот - Сабине Майер и Софийската филхармония под дир на 24-годишния Николо Форон свириха едно от най-великолепните и любими произведения на Волфганг Амадеус Моцарт - неговия Концерт за кларинет и оркестър в Ла мажор. А ако има еталон за изпълнение на Моцарт сред кларинетистите - това е Майер. Тя има в дискографията си десетки записи и на концерта, както и на камерните моцартови партитури с кларинет. През 2013 г. дори издаде албум „Моцартови арии“, в който са аранжименти на вокални пиеси. 

Сабине МайерВ София Сабине Майер беше прелестна - увличаше музикантите от оркестъра, защото ясно пролича колко вдадена е в цялото, а не в желанието да изпъква, което всъщност би било съвсем обяснимо. Но не - тя, като отдаден камерен изпълнител, цени високо екипната работа дори и когато е солистка. Трепти, вълнува се, с леко танцувален маниер влиза и излиза от всяка тема, а това омагьосва и зрителя. 

Вълшебница е Сабине Майер, в това се убедихме. И напълно лишена от звездомания: за бис беше избрала част от Кларинетния квинтет на Моцарт, която изпълни с водачите от оркестъра - Павел Златаров, Милен Максимов, Милена Златарова и Любомир Ников. После не само остана на сцената, за да раздаде в паузата  автографи и да се снима с най-верните си почитатели у нас, но и в края на концерта, след изпълнението на Симфония №101 "Часовникът" от Йозеф Хайдн, лично поднесе букета цветя на Николо Форон - това предизвика усмивки на симпатия и още по-бурни аплаузи в публиката.

След първата репетиция с филхармониците Сабине Майер даде интервю за предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт". 

Госпожо Майер, Вие сте част от голяма династия кларинетисти, с баща, брат и съпруг - уважавани изпълнители и преподаватели. Но именно Вие ставате световноизвестна като личността, която дава нов тласък на инструмента като солов. На какво го отдавате?

- Никога не съм си се представяла в някаква подобна роля. Това всъщност се случи чрез работата - аз просто разучавах нови и нови произведения, и се опитвах да бъда добра в това, което правя. Вмъквах нови идеи и по този начин камерната музика беше изтласкана на преден план - например в Трио ди Клароне с брат ми Волфганг и съпруга ми Райнер Вееле свирехме на три басета - никой не го беше правил преди. Беше новост и ни извади на авансцената, където беше резервирано място, така да се каже, за пианото, цигулката, виолончелото. И изведнъж ние, с нашите кларинети, успяхме да покажем на публиката нещо различно. Никога не съм търсила личната изява, аз да бъда на преден план, а винаги съм искала да има баланс между камерната музика и соловото изпълнение, което, според мен, е правилната посока, за да се развиваш като творец. Защото имам, например, студенти, които идват при мен и казват още от първия ден: "Аз искам да бъда солист!" Какво означава това? Ти трябва да се развиеш многостранно, за да стигнеш до тази цел в някакъв момент.

Репертоарът за кларинет не е чак толкова широкоспектърен, както е за пианото или за цигулката - имаме два концерта от Вебер, един от Моцарт - там са хубавите солови партии, и с това се изчерпва. Всичко останало е от камерния репертоар, затова е логична тази посока - от ансамбъла към солиста.

Като се вгледа човек в дискографията Ви, остава с впечатлението, че Моцарт е голямата Ви любов.

- Може и така да се каже, защото това е късно произведение на Моцарт, прекрасно и завършено, и можем да го сравним с големите му концерти за пиано. Аз цял живот се занимавам с тази музика, но въпреки това намирам всеки път нещо ново. Тази творба никога не остарява, не се изтърква, което е най-прекрасното и го прави шедьовър.

Свирите го на оригиналния инструмент, за който Моцарт го е писал - басет кларинет.

- Трябва обаче да направим разграничение - ние не разполагаме с оригинални инструменти от времето на Моцарт, но инструментът басет, на който аз свиря, е точно такъв, за какъвто е композиран концертът - кларинет с добавени 4 полутона, което прави звученето по-дълбоко. Този инструмент има изключително широк регистър, с повече ниски и тъмни тонове. За съжаление не много колеги прибягват до басета, повече го свирят на стандартния кларинет.

Моцарт се е вдъхновил за написването на Кларинетния концерт в последната година от живота си от своя приятел кларинетист Антон Щадлер, но през годините самата Вие също сте вдъхновение за написването на нови пиеси. Имате ли сред тях любими, които имат по-дълъг сценичен живот, защото Вие така сте избрала?

- Разбира се, ако едно произведение е добро, то има бъдеще. Много композитори са ми подарили пиеси, защото са се вдъхновили от моята работа. Като музиканти ние имаме особената отговорност да изберем кои пиеси да включим в репертоара си - аз имам чудесни композиции от Мартон Илеш, Тошио Хосокава, Едисон Денисов, но те не звучат често, за съжаление, което, според мен, е задача за организаторите на концерти - да ги включват в програмите. Защото аз виждам, че публиката ги приема добре, но тези, които съставят афишите,  винаги предпочитат Моцарт. 

Ние, музикантите, имаме малко по-трудна задача, защото, ако си художник и картината ти виси в галерията, зрителят ще я подмине, ако не я хареса, и ще продължи нататък, докато нашата публика трябва да избере да дойде на нашия концерт, да си купи билет, да седне в залата и да изслуша музиката. Затова програмирането на модерна музика е сложно.

През септември ще се навършат 40 години от историческия пробив Берлинската филхармония да има в редиците си жена - кларинетистка. Тогава, през 1982 г., Ви назначават по настояване на Херберт фон Караян, а Вашата работа в оркестъра продължава само 9 месеца. Сега, във връзка с великденските празници през 2022 г., радио Класик ФМ - Лондон обяви, че за първи път в 648-годишната история на параклиса „Свети Георги“ в Уиндзор, в хора, който е пял по време на службата, са били допуснати две момичета. Госпожо Майер, смятате ли, че светът се променя по отношение на жените в музиката? Ще доживеем ли свят, в който няма такива „новини“?

- За съжаление, това продължава да бъде борба, в която трудно ще ни бъде отсъдена победа. Но не става дума само за музиката - твърде малко са жените на ръководни позиции в икономиката, в политиката. Разбира се, когато става дума да си втори кларинет, тутист в оркестъра - няма проблем, но да си жена - водач в престижен оркестър, например, е борба, която ще продължи.

В този смисъл направиха ли Ви услуга в Берлин тогава?

Не, не, това си беше чисто политически диспут между Караян и оркестъра, а аз се оказах само средството за водене на тази битка.

***
(превод от немски език - Милкана Делер)

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Спомени за музикантите Константин Рамаданов и Константин Кугийски

На 7 февруари се навършиха 150 г. от рождението на Константин Рамаданов - хоров диригент и общественик от края на XIX и първата половина на XX век. А на 11 февруари се закръглят 120 г. от рождението на виолончелиста Константин Кугийски - член на прочутия квартет „Аврамов“ и професор в Музикалната академия, днес НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в..

публикувано на 14.02.25 в 18:57
Георги Димитров - Жожо

Младият китарист Георги Димитров - Жожо стъпи на сцената на Уигмор хол

24-годишният български китарист Георги Димитров - Жожо е победител в тазгодишното издание на конкурса за Новата Елизабетинска награда за китаристи и лютнисти , която има за цел да пропагандира британското изкуство и музиката на британските композитори още от "Златния век" на кралица Елизабет Първа, до съвремието ни и важните фигури на ХХ век, като..

публикувано на 14.02.25 в 17:24
Деляна Лазарова

Диригентката Деляна Лазарова с нов пост в Шотландия

На 4 февруари в социалната мрежа Facebook българската диригентка Деляна Лазарова съобщи, че за нея е щастие и чест да приеме поста главен гост-диригент на Шотландския оркестър на Би Би Си. Партньорството им ще започне още през септември 2025 г., когато ще бъде поставено началото и на юбилейния 90-и концертен сезон на състава. Тя вече беше поканена на..

публикувано на 14.02.25 в 16:24
Проф. Юлиан Куюмджиев

Неиздавани писма на Любомир Пипков излизат в книга

"Любомир Пипков - писма от Париж" е ново интригуващо издание, в което са събрани повече от 150 писма на младия български студент във френската столица до неговите родители Натя и Панайот Пипкови в периода 1926 - 1932 г.  Съставител на книгата е проф. Юлиян Куюмджиев , който лично ще я представи на 17 февруари от 18 часа в НМА "Проф. Панчо..

публикувано на 13.02.25 в 18:42
Христо Йоцов

Авторски концерти с нови класически пиеси на Христо Йоцов

Христо Йоцов - един от най-изявените музиканти, който прекрачва жанровете в музиката - ще отпразнува своя 65-и рожден ден на сцената.  Авторският концерт е на 17 февруари, понеделник, в зала "България" от 19 ч.  Заедно с него ще бъдат музикантите от Плевенската филхармония, с която имат дългогодишно партньорство, както и неговият брат - Борислав..

публикувано на 13.02.25 в 18:10
Стоян Караиванов

Стоян Караиванов е новият носител на Бандонеоновата награда на Крефелд

Българинът Стоян Караиванов е новият носител на Бандонеоновата награда на германския град Крефелд за 2025 г. Призът е учреден през 2018 г. в чест на важното място на града в историята на този инструмент - през 1821 г. именно там е роден изобретателят на бандонеона Хайнрих Банд. Първата наградена е изпълнителката Джудит Бранденбург,..

публикувано на 12.02.25 в 18:27
Давид Гросман

Спектакъл по творба на носителя на "Букър" Давид Гросман въздейства като лечебен катарзис на израелската публика

Театралната формация “Паспорт“ рядко използва пиеси или готови сценично музикални произведения в своя репертоар. Най-често в тяхно изпълнение “оживяват“ книги. Израел също има свой писател, лауреат на наградата “Букър“ – Давид Гросман /Романът му “Един кон влязъл в бар“е преведен на български език от Емилия Юлзари /. През август миналата..

публикувано на 12.02.25 в 16:53