Какво мислят в Берлин и Париж за идеите за промяна в Евросъюза

Интервю на Силвия Петрова с д-р Фунда Текин и Клод-Франс Арно за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В Деня на Европа – 9 май, приключи Конференцията за бъдещето на Европа, която продължи една година, и председателите на Европейския парламент, Комисията и Съвета получиха окончателния доклад с 49 предложения за реформиране на Европейския съюз. Същественият въпрос е как те ще бъдат приложени, обяснява д-р Фунда Текин – директор на Берлинския институт за европейска политика:

"Като първа стъпка Европейският съюз трябва да оцени за кои от предложенията са нужни реформи, а на втори етап – да провери дали тези реформи могат да бъдат въведени според съществуващите европейски договори или се изисква промяна в тях. Зад идеята за промени в договорите застават президентът на Франция Еманюел Макрон и председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, а Европейският парламент вече гласува за свикване на конвент за задействане на процедура по промяна в договорите. На национално ниво новото германско правителство се обвърза в коалиционното си споразумение с конвент с цел установяване на Европейска федерална държава. Но трябва да отбележим, че има група от 13 страни членки, които публикуваха неофициален документ, в който ясно се противопоставят на промяна в договорите. България е сред тях."

Едно от спорните предложения е решенията в блока да не се вземат вече единодушно, а с мнозинство от гласовете на най-малко 15 от 27-те страни членки, чието общо население е най-малко 65 процента от това на Европейския съюз. Така би отпаднала възможността за едностранно вето или за взаимопомощ тип "унгарско-полската" с бламиране на решения в полза на едната или на другата засегната държава. Мнението на Клод-Франс Арно - специален съветник по европейските въпроси на председателя на Френския институт по международни отношения, бивш главен изпълнителен директор на Европейска агенция по отбрана и бивш посланик на Франция в Белгия:

"Има различни виждания относно промяната на договорите на Европейския съюз. Те трябва да бъдат обсъдени и именно този процес въплътява демокрацията в рамките на блока и ролята на Европейския съвет. Но да не забравяме обема от възможности, които предлагат настоящите договори. Ние имаме насоки какво можем да правим. В договорите липсва яснота или има ограничения например в областите здравеопазване и Космос. Не е невъзможно обаче да се върви напред в тези сфери с политическа воля в рамките на заложеното в Договорите в настоящия им вид."

Готови ли са европейските страни за реформи?

"Не всички страни членки са равностойно готови за реформи. Някои от лидерите подкрепят идеята за промени в договорите на Европейския съюз, за каквито се обяви френският президент Еманюел Макрон. Това обаче не съвпада с вижданията на други страни членки. Ще има дебат по този въпрос на ниво Европейски съвет през юни."

По въпроса за разширяването на блока:

"Мисля, че трябва да бъдем честни, особено за Украйна, върху чието население в момента падат бомби. Разширяването отнема време, много време. И това, което президентът Макрон каза, се знае от всички и е факт от десетилетия. Освен време е нужна и висока степен на сближаване, особено в сферите на управлението, демокрацията, върховенството на закона и борбата с корупцията."

А д-р Фунда Текин – директор на Берлинския институт за европейска политика, отбелязва:

"Сега е моментът за съживяване и преосмисляне на политиката на Европейския съюз за разширяването. В момента всички процедури по присъединяване - с шестте страни от Западните Балкани и с Турция - са в застой или на практика са спрени, какъвто очевидно е примерът с Турция. Различни са причините за това, но една от тях е вето от страна на отделни еврочленки. България например е наложила вето за започване на преговори със Северна Македония заради двустранен спор. Преди това обаче Франция също спря започването на преговори със Северна Македония и с Албания, защото Макрон настояваше за вътрешни реформи преди ново разширяване."

Снимка: Anthony Beck/pexels.com

В Деня на Европа френският президент предложи създаването на Европейска политическа общност, която да включва както страните членки, така и страни, които още не са се присъединили към съюза или са го напуснали, но споделят европейските ценности. Идеята му обобщава Клод-Франс Арно:

"Да съществува общност, която споделя европейските интереси за солидарност, свободно придвижване - особено за младите хора - в енергийната сфера и за сигурността - незабавно! В този смисъл се мисли конкретно за страните на изток от съюза и на Западните Балкани. За тези страни десетилетия са твърде дълго време. Трябва обаче да се подчертае, че това е изцяло в съответствие и е съвместимо с преговорния процес и съгласуваността след неговото приключване."

Д-р Фунда Текин обаче подчертава:

"Предложението на Макрон е изградено върху стари идеи и концепции за поетапно разширяване на Евросъюза. Така че това не е нещо ново. То е свързано с идеята за Европа на концентричните кръгове, която предвижда всички демократични европейски държави, които поддържат основните ценности на блока, да бъдат част от организация, която да позволи сътрудничество в различни сфери, като сигурност, енергетика, транспорт, инвестиции, инфраструктура, и която да включва свободно придвижване на хора. Съществуват обаче опасения, че страните, стремящи се към членство, ще „заседнат“ във външния кръг и това ще започне да се възприема като членство „втора ръка“. Точно това е причината предишни подобни инициативи да не доведат до нищо конкретно."

Дългогодишният френски дипломат Клод-Франс Арно вижда влиянието на войната в Украйна върху Европейския съюз основно като тласък за самостоятелност в различни направления:

"Войната в Украйна промени Европейския съюз, както го промени и КОВИД. Вероятно дори повече. В известен смисъл в същата посока, но по много различен начин. И двата проблема засягат стратегическата автономност - да не сме зависими както в здравеопазването, така и в енергийната сфера. Това важи и за много други неща - като например суровините и технологиите. Войната в Украйна предизвика размисли и за отбраната - в пълна хармония с НАТО и с трансатлантическата военна връзка."

Допитвания в редица европейски страни показват, че сред обществеността растат притесненията войната в Украйна да премине границите на съюза. Мирът в блока е факт, но не е гарантиран, смята Клод-Франс Арно:

"Няма съмнение, че има мир в Европейския съюз. Страните основателки сме облагодетелствани в това отношение вече повече от 70 години. След разпускането на Варшавския договор през 1991 година мирът беше осигурен и за страните, които станаха нови еврочленки. Не е имало конфликт за територии, оспорване на границите или проблеми с малцинства в границите на Съюза. Единството не идва по естествен път, на различни географски места сме и имаме различно минало и различни икономически интереси. Но то е подкрепяно и насърчавано, което е част от естеството на Европейския съюз и неговото функциониране. Виждаме единството в отговора на войната в Украйна. То се изразява в подкрепата за украинските бежанци, оръжейните доставки. Разбира се, че има и трудности, особено в енергийния сектор, но това също може да се развие в положителна посока - като израз на солидарност, независимост и диверсификация на енергийните доставки. А това от своя страна може да доведе до ситуация в която намираме все повече допирни точки."

А директорът на Берлинския институт за европейска политика д-р Фунда Текин заключва:

"Европейският съюз не бива да забравя за другите играчи на световната сцена като Китай и трябва да използва настоящата криза, за да засили трансатлантическите връзки. Накратко - живеем в повратен момент за Европа и трябва да действаме съобразно това."