Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Хора с увреждания настояват за законодателни промени

Проблемът с достъпността на средата за хората с увреждания е голям

Снимка: БГНЕС

"Има четири основни цели в политиките за хората с увреждания, които предпоставят това хората с увреждания да могат да водят независим живот – това са на първо време приобщаващо образование, след това необходимостта да има качествени технически помощни средства, да има достъпен транспорт и достъпна среда като цяло и да се направят промени относно личната помощ като индивидуална подкрепа за хората с увреждания“, каза за БНР Митко Николов, изпълнителен директор на Центъра за независим живот.


Той заяви, че проблемът с достъпността на средата за хората с увреждания е голям и то не само в София, но и в по-малките градове на страната.

"Това се дължи на непоследователната политика по отношение на това кога и как трябва да се изгражда тази достъпна среда, защото през годините много средства са похарчени за това да се изгради такава среда, но винаги едно малко нещо не достига на проектанти или може би не точно на проектанти, на изпълнителите да направят средата такава, че да бъде универсална за всички“.

Нина Жишева, председател на Управителния съвет на Центъра за независим живот, коментира за "Хоризонт":

"Аз от 2-годишна възраст не мога да ходя. По тази причина в моето ТЕЛК решение пише, че съм 100% негодна за физически труд, но съм 100% годна за интелектуален труд".

Тя допълни:

„Липсата на достъпност, липсата на технически средства и липсата на качествена и адекватна лична помощ ни затваря пътищата към вас“.

Ваня Пандиева, психолог и застъпник за човешките права към Центъра за независим живот, заяви:

Училищата не са мотивирани да участват с проекти, за да приспособяват средата си за деца с увреждания, защото казват - при нас няма деца с увреждания, нямаме причина да харчим пари за това. От друга страна децата и родителите се страхуват, когато виждат, че няма създадени условия за децата с различни възможности“.

Според нея личната помощ е нещо изключително важно, за да може да оцелее човек с увреждане:

Марияна Харизанова от Центъра за независим живот допълни:

За съжаление Законът за личната помощ и съществуващата в София Наредба за асистент за независим живот не дават условия на човека да се чувства наистина свободен, защото има много ограничения, много недомислия. Двете програми се нуждаят от сериозни реформи. Законът за личната помощ трябва да бъде напълно променен, неговата философия. Без асистент, човек който има тежък физически дефицит не може да живее достойно и живее зависимо, а не независимо. Същото се отнася за събота и неделя, когато по Закона за личната помощ човек не може да получи подкрепа“.


Повече можете да чуете в звуковия файл


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Калоян Велчев

Калоян Велчев: Не виждам как бюджетът ще бъде приет в този си вид

"Част от исканията на синдикатите бяха удовлетворени, затова в крайна сметка те седнаха на масата и се превърнаха в едни умерени защитници на бюджета, който бе внесен". Това коментира пред БНР политологът Калоян Велчев : "Част от недоволството към бюджета идва и поради поне два факта, отвъд самите политики, които са заложени вътре. От една страна..

публикувано на 06.11.25 в 17:29
Доц. д-р Пламена Райкова

Доц. д-р Пламена Райкова: Сеизмичните събития носят и хоризонтално, и вертикално усещане

"Сеизмичните събития носят и двата типа усещане - и хоризонтално, и вертикално , тъй като вълната има и двете раздвижвания на земните пластове - и хоризонтално, и вертикално, но за усещането зависи колко близо са хората до епицентъра ". Това каза пред БНР доц. д-р Пламена Райкова от   департамент "Сеизмология и сеизмично инженерство" към..

публикувано на 06.11.25 в 14:37
Доц. Григор Сарийски

Доц. Григор Сарийски: Параметрите на бюджета за следващата година не ми харесват

"Параметрите на бюджета за следващата година не ми харесват , както и предполагам на повечето от слушателите". Това заяви пред БНР доц. Григор Сарийски от   Института за икономически изследвания на БАН: "Всъщност нямахме много време да се запознаем с параметрите на бюджета. Основният параметър беше времето, което беше предоставено на..

публикувано на 06.11.25 в 13:24
Кремена Оксенкруг

След 50 години мълчание цигулката на сливенския композитор Мишо Тодоров отново зазвуча

Един музикален инструмент бе събуден след 50-годишно мълчане и събиране на прах в музея . Цигулката на сливенския композитор Мишо Тодоров отново зазвуча в залата на Читалище "Зора“ след 50 години мълчание. Тя бе реставрирана от казанлъшкия лютиер Андриан Андреев . На сцената цигулката "проговори“ в ръцете на виртуозната цигуларка Кремена..

публикувано на 05.11.25 в 14:25
Галя Узунова представя книгата  

Галя Узунова представя романа "666" на норвежкия писател Том Егеланд

Световноизвестният норвежки писател Том Егеланд се завръща на българския книжен пазар с новия си роман "666" на издателство "Персей" . "Том Егеланд винаги прави много сериозни проучвания за своите романи и неговият герой  археологът Бьорн Белтьо  винаги е въвлечен в такива интересни романи с елементи на напрегнат трилър, религиозни загадки..

публикувано на 05.11.25 в 14:06

Историческа възстановка с над 400 участници по случай 140 години от Сливнишката битка 

На 16 ноември ще се състои историческа възстановка по случай 140 години от Сливнишката битка. Във възстановката ще има над 400 участници. "Всяка година ноември месец Сливница става център на събитията около честванията за Сръбско-българската война , като на всеки юбилей винаги става нещо по-голямо. Едно време се строяха паметници. Сега сме..

публикувано на 05.11.25 в 11:23
Богомил Николов

Богомил Николов: За бялата и черна техника това ще е един тъжен Черен петък

"Нашата работа като гражданска организация не е да вървим заедно с инспекторите и да обикаляме по магазините, а по-скоро да имаме ясен механизъм за това как да предаваме информация, която получим , да кажем някакъв сигнал или жалба, да можем ние по най-добрия начин да го формулираме и да го дадем на контролните органи". Това каза пред БНР Богомил..

публикувано на 05.11.25 в 09:56