Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Мое задължение и отговорност на първо място е да защитавам родината си, но и да преподавам и образовам"

Фьодор Шандир - единственият професор на фронта в Украйна

Мечтата е нещо свято, не може да бъде открадната, вярва преподавателят, който не губи надеждата си за мир

Фьодор Шандир
Снимка: Личен архив

Една снимка, която показва и казва много. Доста повече и доста по-различно като усещане в сравнение с това, което сме свикнали да виждаме през последните месеци. Кадър от войната в Украйна, но не показващ насилие и противопоставяне, а наука, заради която оръдията замлъкват... поне за 90 минути, колкото продължава една лекция и поне на едно място...

Снимката е на Фьодор Шандир - с униформа, автомат и каска, седнал в окопа, води онлайн лекция. Фьодор е единственият професор, който се сражава в украинската армия. В момента той се сражава в Източна Украйна – в Изюмския регион в Донецка област.

46-годишният Фьодор има жена и четири деца - две момчета и две момичета. От 27 години преподава в Ужгородския национален университет в Киев. В момента оглавява департамента по социология и социални науки в университета.

Фьодор Шандир  Снимка: Личен архив

Кога и как е направена снимката, на която преподава?

"Снимката е направена сутринта, в 8 ч. на 2 май. Бях по време на онлайн занятие с моите студенти, като конкретно имахме лекция по "Въведение в туризма", говорихме за създаването на туристически продукт", споделя Фьодор Шандир в интервю за предаването "Изотопия".

"Водя лекции само два пъти в седмицата - понеделник и вторник. Всяка от тях продължава 90 минути. В дните, когато нямам занятия - ставам в 6 сутринта и след като получа заповеди от командването, се насочвам към бойната линия, според това което имам като задача."

Как се прави изборът да продължиш да преподаваш, докато воюваш?

"Моето задължение и отговорност на първо място е да защитавам родината си. В същото време имам отговорност да преподавам, да образовам. Именно затова комбинирам тези две дейности. Лекциите, които водя, са на доста специализирани теми. Няма кой да ме замести. Няма професор или друг преподавател, който да може да преподава тези специализирани предмети."

Украински бойци на позиция в района на Донецк  Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Общо 17 преподаватели от моя университет, също и студенти, са част от украинската армия и се сражават. Аз обаче съм единственият професор в армията, другите са асистенти и доценти. Министерство на образованието на Украйна съобщи официално вчера, че аз съм единственият професор в украинската армия и който е на фронта", допълва Фьодор Шандир. 

"Студентите ми не знаеха, че съм се присъединил към армията, защото по принцип водя лекциите онлайн. Заради ситуацията с ковид бяхме принудени да минем на този вид обучение. Така че аз водя занятията си така отпреди руската агресия в Украйна и продължих след нейното начало." 

Донецк, Украйна    Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Наскоро по време на една моя лекция бяхме заели позиции на фронтовата линия. Тогава наблизо имаше обстрел с касетъчни бомби. Студентите ме попитаха какъв е този шум, който се чува. Аз обърнах камерата и им показах какво се случва. Така те разбраха, че в момента съм част от украинската армия и че защитавам страната ни на фронта. Лекцията продължи въпреки бомбардировката, не я прекъснахме", разказва воюващият украински професор. 

"След като приключихме занятията, студентите ми останаха онлайн, защото искаха да разберат за избора, който съм направил. Аз им отговорих, че някой трябва да вземе нещата в ръце и да действа. Те ме разбраха."

Мариупол се превърна в един от символите в битката за Източна Украйна  Снимка: ЕПА/БГНЕС

Как човек поддържа духа си позитивен, когато гледа всеки ден смъртта в очите?

"След като видях зверствата, извършени в Буча, близо до Киев, това ми помогна да остана силен и мотивиран в тази битка. Моето семейство можеше да е на мястото на тези невинни жертви, които страдаха и се бориха там в Буча. Можеше да се случи на дъщеря ми или жена ми. По някакъв начин тази мисъл ме запазва силен и смел, за да продължа."

Гарата в Покровск, Донецка област, началото на май   Снимка: ЕПА/БГНЕС2022 г.

Чувства ли се Фьодор Шандир герой заради това, което прави?

"Чувствам се част от народ от герои. По същия начин, както българите са се били за своята независимост срещу Османската империя. Със сигурност e имало лидери, но цялата нация е била героична. Както българите тогава, така и украинците днес се защитават и се бият за своята независимост пред лицето на заплахата." 

"Някои от моите другари в армията слушаха въпросната лекция, по време на която беше направена снимката. Всъщност ме снима един от тях. Ако имат време, те слушат моите лекции, подкрепят ме и ми помагат с каквото могат. 

Мариупол, май 2022 г.  Снимка: ЕПА/БГНЕС

Какви ще бъдат Украйна и Русия след войната? Какво ще се случи като цяло с Европа?

"След края на войната Украйна ще е част от Европа и ще продължи да защитава европейските ценности. В момента Украйна е като заразено с коронавирус тяло. Този вирус се казва Русия. Единствената ваксинация, която получаваме, идва от Запада, включително и от България. Трябват ни още от тези ваксини, за да приключим с това, да преборим ковид и за да се възстановим след тази зараза. Това е единственият начин да се справим с този вирус бързо. В противен случай той ще се появи отново и ще зарази демокрацията и ще я разруши в целия свят." 

"Като социолог мога да кажа, че Украйна вече е победител в тази битка. Но ще отнеме време, за да се възстанови от заболяването и да се върне към нормален живот", не губи надежда Фьодор Шандир.

Бойци от милицията в Донецка област, май 2022 г.  Снимка: ЕПА/БГНЕС

По думите му Донбас и Крим трябва да се върнат "към тялото на Украйна", а вирусът – да се върне там, откъдето е дошъл.

Вярва ли, че може да има нормален живот след войната?

"Благодарение на лекциите, които водя, не съм прекъсвал нормалния си живот", отбелязва Фьодор.

Какво казва на онези, които са изгубили надежда? Какъв урок дава на тях?

"Тези, които са загубили надеждата си, трябва да открият своята мечта, своя стремеж. Мечтата е нещо свято, тя не може да бъде открадната. Всеки трябва да я има. Рано или късно ще има мир в Украйна, рано или късно ще се срещнем на Черно море, на плажа на Слънчев бряг и ще пием заедно ракия." 

"Искам много да благодаря на хората в България - да им кажа голямо "Благодаря!" за подкрепата, която ни оказвате. Искам да благодаря и на страната България, която въпреки натиска поддържа и подкрепя Украйна. Това не е само подкрепа за Украйна, а и за демокрацията. Защото България е била сърцето на демокрацията на Балканите и това остава така и до днес."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Теди Кацарова

Теди Кацарова: В живота навсякъде има позитивност, въпросът е да не влизаме в ниските вибрации на негативизма

"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време,  някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш .  Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца.  Жалко е,..

публикувано на 17.07.25 в 09:57
 Жозе Луиш Пейшото

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото: Писането е постоянно предизвикателство

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..

публикувано на 14.07.25 в 21:05
 Петър Станимиров

Петър Станимиров за това как се живее като художник

Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" .   За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..

публикувано на 13.07.25 в 19:00
Катя Зографова по време на Литературна разходка в София

Катя Зографова по стъпките на Вазовия стих "корони ази не възпявам" в "Нови хроники на Вазовия род"

На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов.  Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..

публикувано на 13.07.25 в 08:10
Хореографът Кая Иванова

Кая Иванова: 40 години в сърцето с българските народни танци

Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното хореографско училище.   Заедно със съпруга си Христо Иванов (изтъкнат хореограф, в момента художествен ръководител на ансамбъл "Загоре") са ръководели международни семинари по български танци в..

публикувано на 13.07.25 в 06:15
Ифан Сунг

Ифан Сунг избира да учи и да живее в България

Родителите на Ифан Сунг, които са от Китай, се срещат в София през 90-те години. От любовта им се ражда тя и брат ѝ. Семейство Сунг се установява в София, където отглежда децата си. Ифан е завършила средното си образование у нас. Сега е студент по стоматология. Говори перфектно български език.  Рядко пътува до Китай, но се чувства добре в родината на..

публикувано на 06.07.25 в 06:05
проф. д-р Александър Чирков

Проф. Александър Чирков: Човек трябва да има време за духовното и телесното развитие

Името на проф. Александър Чирков е синоним на модерната кардиохирургия в България. Проф. Чирков не просто основава болница "Света Екатерина", той дарява надежда и живот на хиляди българи. Десетилетия след първата трансплантация на сърце у нас, неговото дело продължава да вдъхновява.  „Още от първия ден аз забелязвам каква огромна разлика съществува..

публикувано на 06.07.25 в 05:10