Теодора Панайотова събра в диск 26 родопски песни

"Записът е направен през 1979 година на 15 ноември вкъщи в Чепеларе. Eдна зимна вечер беше се събрал целия род на баща ми - лелите, сестрите на баба ми, които са родени в началото XX век", каза за БНР Теодора Панайотова.

Тя допълни, че при направения запис песните се изпълняват на три гласа.

"Ценното на този запис е, че те не са професионални певици. Те пеят брилянтно, пеят страшно хубаво, пеят на три гласа, но не са народни певици и песните не са обработени. Това е автентичен фолклор. Те пеят песните, които са чували от майка си, баба си, прабаба си", допълни в предаването "Графити по въздуха" Теодора Панайотова.

По думите ѝ в диска има много хороводни песни.

"Има много ведри песни, оптимистични, има и тъжни. Не знам защо, но женитбените песни са много тъжни".

В една от най-известните родопски песни - химнът на Родопите „Бела съм, бела, юначе“ - планината е целият свят, а моминската красота го е огряла и то не за един кратък миг, а „от изник слонце до заник“ (от изгрев до залез). Единствено не е огряла Карлък (връх в Средните Родопи), защото е бил „в могла отонал“ (в мъгла забулен). Хубостта на момата огрява не една поляна, селце, планина, а света.

В любовните песни също се открива същото светоусещане като това към планината. Любовта е над всичко, над морала и приличието, над нормите и забраните. Влюбеният, красивият човек има право на всичко. Красивата мома има право да люби двама ергени („Велико, дощеро“), да изневери на законния си съпруг („Три етърви“) и всичко ѝ се прощава. Само монахиня не може да стане, защото ще „подпали“ манастира с красотата си („Гергино, моме хубава“).

Повече можете да чуете в звуковия файл.