Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Симон Кинрихсен: Конфискация на руски активи в помощ за Украйна без мирно споразумение - прецедент

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Над 500 милиарда долара ще струва възстановяването на Украйна след войната, според изчисленията, представени от президента на страната Володимир Зеленски в емоционално видеообръщение пред делегатите на Световния икономически форум в Давос. В швейцарския град обаче се чуха прогнози, че сумата може дори да е двойно по-голяма.

В същото време Съединените щати и Европейският съюз изтъкват възможността част от средствата да бъдат набавени чрез конфискация на руски активи. Под запор са активи на централната банка в западни сметки за около 300 милиарда долара. В изчисленията обаче не са включени активите, притежавани от руски олигарси.

Според финансиста Симон Кинрихсен, преподавател в London School of Economics, Западът може да създаде прецедент с подобен ход, ако той не е придружен с мирно споразумение. В интервю за предаването "Събота 150" експертът изтъкна, че това би било много силно послание и към други държави:

"Да се използват парите на една от страните във война, за да се възстановят щетите на другата, е много стара практика. Обикновено това се договаря при прекратяването на войната, когато победителят на практика принуждава победения да си плати за поражението - чрез репарации, чрез компенсации за нанесени щети или чрез конфискация на авоари. Това обикновено е част от условията за сключването на мирните споразумения - пари или стоки се прехвърлят от едната страна на другата. Това, което обсъждаме в случая обаче е малко по-различно - защото не се водят мирни преговори. Да се конфискуват руски авоари в чужбина и да се насочат към възстановяването на Украйна, без това да е част от сключено мирно споразумение, би било нещо ново. Въпреки че по време на войни в миналото е имало конфискации и дори кражби. Русия с години е изграждала това благосъстояние. Сигурен съм, че Путин е мислел, че има стабилна и сигурна икономика. Да имаш милиарди долари в чужбина, но да се окажат в неприятелска за теб юрисдикция поставя въпроса дали наистина ги притежаваш. Дали е законно те да бъдат отнети? Бих казал, че няма ясен отговор".

Каква е законовата уредба на подобен казус и има ли изобщо такава?

В международното право много от тези въпроси не са уредени и затова е доста трудно да се предприемат подобни действия. Струва ми се, че в случая от голямо значение е и в коя държава са съответните активи. Законите се различават доста в Швейцария, в Съединените щати, в Европейския съюз и в Обединеното кралство. Затова не може да има универсален отговор даили не.

Според мен въпросът е по-скоро в това дали Западът има воля да вземе такова решение, защото така би сринал международния политически и икономически ред, който имаме от много десетилетия, макар и в името на добра кауза.

Ако легитимността на нещо е спорна, то може да се направи легитимно. За това трябва само политическа воля. И ми се струва, че ако държавите, които са на страната на Украйна в тази война, имат воля да вземат такова решение, със сигурност ще го направят. Това би бил много значим прецедент и важно послание към всички останали държави, които се управляват от корумпирани диктатори. Ще им се покаже, че не бива да се обръщат срещу Запада и срещу правилата му, ако са си складирали парите при него. Това би било изключително силно послание. Не е само Русия, която държи големи активи в Запада.

Китай притежава сериозно количество американски дългови книжа.

Да, така е. Китай обаче може също да бъде сериозно засегнат и съм сигурен, че ще предприеме стъпки да намали активите си в чужбина. Възможно е следващият военен конфликт да бъде в Тайван. Надявам се, разбира се, това да не се случи. Но след като Западът наложи толкова бързо санкции при руското нахлуване в Украйна, нищо чудно и Китай да се сблъска с подобни проблеми. Именно заради това посланието би било много силно - ако една държава иска да е част от установения международен ред, не може да си позволява да нарушава правилата. Нападението срещу Украйна е именно такова нарушение.

Говорим за прецедент и за нормативни промени. Как би трябвало да бъдат оформени те?Само за Русия или по принцип?

Мисля, че има определени действия, които могат да бъдат предприети заради Украйна и Русия, но най-добрият вариант би бил да се осигури прозрачност при собствеността. Говорим и за данъчните убежища, но и за много западни държави, където практически ние не знаем кой притежава дадени активи. Това би било много важно и при потенциални бъдещи конфликти. Трябва да се знае кой плаща данъци и кой притежава определени средства или имоти.

След това идва спецификата за Украйна и Русия и както казах - в идеалния вариант това би било част от мирно споразумение. В противен случай би било едностранно решение, което най-вероятно не би било приложимо навсякъде. Много е трудно да се анализира по-конкретно този въпрос, защото не е ясно дали това ще бъде някакво споразумение между Украйна, Европейския съюз и Съединените щати например, или с всяка отделна държава.

Засега анонсите са за конфискация на руските държавни резерви в полза на възстановяването на Украйна след войната. Може ли да се посегне и на индивидуално притежаваните активи на руските олигарси?

Да, мисля, че е възможно. Много е трудно обаче да установим къде е разделителната линия между активите, притежавани от олигарсите, и държавните руски активи. Ако говорим за пари, които трябва да се осигурят за възстановяването на Украйна, това няма да е прецедент. Честа практика е агресорът да трябва да плати репарации към нападнатата държава. Когато стигнем до този момент, мисля, че има много силни аргументи в подкрепа на това, че Русия трябва да плати на Украйна, и то в съответствие с нанесените материални щети. Няма нищо необичайно такова нещо да се случва в края на която и да е война.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Полша ще работи за близост на ЕС с Великобритания

Полша ще направи всичко възможно, за да държи Великобритания близо до Европейския съюз и ще бъде “свързваща връзка“ между Съединените щати и ЕС, особено в областта на отбраната, казва в интервю за „Таймс“ Рафал Тшасковски, кмет на Варшава и основен кандидат за следващ президент на страната. „Имаме нужда от Великобритания заради нейния опит, заради..

публикувано на 16.05.25 в 02:54
149 години от бунта в Бояджик

В Ямболско отбелязват годишнина от бунта в Бояджик

В Ямболско отбелязват 149 години от бунта в село Бояджик.  И тази година пред паметника „Априлец“ в покрайнините на селото  ще се състои възпоменателна церемония. Едно от най- кръвопролитните събития по време на априлското въстание е клането в село Бояджик. На 17 май 1876 година са избити близо двеста души, припомня историкът Христина..

публикувано на 16.05.25 в 01:29
Британският премиер Киър Стармър.

Обвиниха 21-годишен украинец за пожари в имоти, свързани с британския премиер

21-годишният украински гражданин Роман Лавринович бе обвинен за пожари в два имота и кола, свързани с британския премиер Киър Стармър, съобщи лондонската полиция. Роман Лавринович е обвинен в три палежа с намерение да застраши живот. Той бе арестуван в квартал Сиднъм, югоизточен Лондон, в ранните часове на вторник и ще трябва да се яви в Уестминстърския..

публикувано на 16.05.25 в 00:58
Таня Петрова, и.д. кмет община Бойчиновци

Правят нов водоизточник, за да решат проблема с питейната вода на три села в община Бойчиновци

Правят нов водоизточник, за да решат проблема с питейната вода на три села в община Бойчиновци. От 8 година жителите на Кобиляк, Громшин и Бели брег пият от водоноски, заради завишено съдържание на арсен във водата от централното водоснабдяване. През юни 2017 година Регионалната здравна инспекция в Монтана установи завишено съдържание на..

публикувано на 15.05.25 в 21:51

Съдът в Пловдив пусна под парична гаранция обвинена в източване на НЗОК лекарка

Управителката на медицинския център в Асеновград, в който са  издавани документи за изследвания, без те да са извършвани, може да напусне ареста срещу парична гаранция от 2000 лева, реши Пловдивския районен съд.   Д-р Златка Димчева беше обвинена в източване на НЗОК, а заедно с нея бяха арестувани още 6-тима общопрактикуващи лекари, издавали..

публикувано на 15.05.25 в 21:32

Преговори между Украйна и Русия се очаква да започнат в Истанбул

Преки преговори между Киев и Москва за прекратяване на руската война срещу Украйна се очаква да започнат в Истанбул тази вечер или утре, но те няма да бъдат водени от президентите Володимир Зеленски и Владимир Путин. Путин изпрати в Истанбул екип от кремълски съветници, начело с Володимир Медински, заместник-министри на външните работи и на..

публикувано на 15.05.25 в 21:10

Атанас Зафиров: Трябва да работим, за да не се допусне спекулативно покачване на цените

Времето за провеждане на допитване за въвеждане на еврото отмина, сега трябва да работим, за да не се допусне спекулативно покачване на цените. Това заяви вицепремиерът и председател на БСП Атанас Зафиров: "Днес темата е съвсем различна. Всъщност големият въпрос днес не е с каква валута ще се разплащаме. Големият въпрос е как ще живеят..

публикувано на 15.05.25 в 20:53