Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Орбан и ФИДЕС не са просто путинисти, те са по-скоро опортюнисти"

Проф. Клаус Легеви: Войната премести разделителната линия в рамките на ЕС, Унгария изпада в изолация

Страните от Вишеградската четворка не са напълно демократични"

Снимка: www.uni-giessen.de

"Те не искат да напуснат Европейския съюз. Те искат да го променят отвътре". До този извод стигат германският политолог проф. Клаус Легеви и полският му колега Иринеус Павел Ковалски в излязлата наскоро книга "Visegrád-Connection - предизвикателството за Европа".

"Вишеградската четворка не е мафиотска структура", бърза да уточни проф. Легеви. Вишеградската четворка е неформален съюз на държави, които в първите години след политическите промени в Европа са искали заедно да вървят по пътя на евроатлантическата интеграция, заедно да превъзмогнат икономическото изоставане и политическите разногласия. Но и да се превърнат във величина в рамките на ЕС. И успяват. Днес - преди и след всяка среща на върха на ЕС, камерите и микрофоните на журналистите неизменно са насочени към Виктор Орбан и Матеуш Моравецки, премиерите на Унгария и Полша, които - както казва проф. Легеви - не искат да напускат Евросъюза, а искат да го променят.

"След време и четирите държави тръгнаха по пътя на авторитарното управление. Напредъкът в демократизацията се забави, дори се изпари, корупцията взе застрашителни размери, а Полша и Унгария с лека ръка загърбиха един от основните принципи на Евросъюза - върховенството на закона. Но окончателният разрив с ценностите на ЕС дойде през 2015 година, когато по време на миграционната криза стана ясно, че Вишеградската четворка има друга представа за ЕС. През 2017 година унгарският премиер държа една реч, която на практика сложи кръст на споделените ни представи за солидарност в рамките на ЕС. Тогава той каза - преди 10 години мислехме, че Европейският съюз е нашето бъдеще, днес знаем, че ние сме бъдещето на ЕС. Орбан иска да гради Европа на отечествата и е против ускорената интеграция на ЕС. И иска да създаде различно европейско ядро, ядро на западния християнски свят. Тази идея се хареса и на Полша".

Как си обяснявате това, че нито управляващите в Унгария и Полша, нито гражданите на двете държави искат да напуснат ЕС?

Точно така - Виктор Орбан не иска да напуска ЕС, а да го промени отвътре. Унгария иска запазването на национален суверенитет, което не позволява на Брюксел намеса във вътрешните работи, разбирай правния ред на Унгария. Освен това, без европейските средства Орбан не би могъл да финансира автократичната мрежа, която е оплел около себе си. Унгария е най-големият бенефициент на евросредства на глава от населението. Управляващата партия ФИДЕС е изградила гъста корумпирана мрежа във всяко кътче на страната. Но това без парите от ЕС не би било възможно.

От началото на войната в Украйна Полша и Унгария видимо се отдалечиха една от друга. Как войната вби клин между тях?

Интересно е, че въпреки разногласията си в миналото Унгария и Полша много успешно се подкрепяха взаимно срещу Брюксел. Заради принципа за единодушие в Съвета на ЕС Полша и Унгария успяваха да блокират неудобни за едната или другата страна решения.

В момента обаче двете държави са в два противоположни лагера. И това може да продължи още дълго, както и самата война - тя навлезе в четвъртия си месец. Войната премести разделителната линия в рамките на ЕС и Унгария изпада в изолация.

Полша е може би най-яростният противник на Русия. Чехия и Словакия също подкрепят Украйна - политически и военно. А Унгария запази добрите си отношения с Москва. В този смисъл войната в Украйна прокара дебела разделителна линия.

И четирите вишеградски държави бяха част от Варшавския договор, сателити на разпадналия се Съветски съюз. Но руското влияние се оказа различно във всяка една от тях. Защо, проф. Легеви?

Руското влияние сериозно попречи на обвързването на Вишеградската четворка с ЕС. Русия предприе големи усилия да засили влиянието си в този регион, и особено в Унгария и Словакия, и дори донякъде в Полша тези усилия се увенчаха с успех. Икономическата обвързаност на Унгария с Русия, дори бих казал енергийна зависимост, е пословична.

Но Орбан и неговата партия ФИДЕС не са просто путинисти, те са по-скоро опортюнисти. Орбан спечели неочаквано убедително парламентарните избори и се чувства още по-сигурен, защото има подкрепата на унгарците. Затова може да си позволи да провокира ЕС, както направи сега, с искането руският патриарх Кирил да не бъде санкциониран.

Тази седмица стана ясно, че 24 милиарда евро Covid-помощи могат скоро да потекат към Полша. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви във Варшава, че условието за това остава в сила - реформи в съдебната власт, които да гарантират нейната независимост. "Още не сме извървeли пътя към върховенство на правото", каза тя, визирайки решението на полския върховен съд, който постави националното законодателство над европейското.

Поляците също се опитват да извадят ползи от кризата. Промяната на името на дисциплинарната камара към Върховния съд не означава, че Полша е възстановила независимостта на правосъдната система. Но въпреки това поляците получиха част от европейските Covid-помощи. Или с други думи - Полша също продължава да изнудва Брюксел, защото знае, че ЕС има нужда от Полша в противопоставянето на руската агресия.

Европейската комисия би трябвало да остане твърда и да не допусне Полша да подкопава основите на ЕС. Но не вярвам, че ще има силите за това, защото Европа е изправена пред по-голяма заплаха. Но това е "реалполитиката". Не я одобрявам, но така стоят нещата.

Освен това мисля, че Европейската комисия трябва да бъде по-критична към Словакия и Чехия, където корупционното обвързване между бизнеса и политиката все още е много силно. А ако трябва да сме напълно честни, нито една от страните от Вишеградската четворка не е напълно демократична. Но ЕС в момента се е фокусирал върху друг проблем и това е разбираемо.

Говорим основно за Унгария и Полша, но във Вишеградската четворка са още Чехия и Словакия. А там настъпиха политически промени. Как оценявате смяната на правителството в Чехия и новия президент в Словакия?

Чапутова е чудесен политик и ми се иска да имаше повече като нея. Но и в Словакия президентът е с ограничени пълномощия. Смяната на властта в Чехия също е едно добро развитие, но структурните проблеми там не могат да се решат с един замах. Имам предвид изградените стабилни връзки между бизнеса и политиците, чието разрушаване ще отнеме много време.

След като казвате, че Вишеградската четворка е предизвикателство за Европейския съюз, защото иска да го тласне в друга посока на развитие, как да се справи съюзът с този проблем? И най-вече - знаем ли какъв ЕС искаме?

Това е въпросът и се надявам, че войната в Украйна ще изиграе ролята на катализатор и ЕС ще се превърне в политическа общност. ЕС не използва всичките възможности, които има, за да противодейства на корупцията не само в Унгария, но и в България и Румъния.

Надявам се, че ЕС разбира, че Путин ни изправя пред екзистенциална криза. Евросъюзът ще просъществува, само ако се превърне в демократична общност, която има силата и инструментите да брани демократичния ред и да санкционира онези, които не го спазват. Но за целта трябва да укрепи институциите си.

Ако Украйна един ден действително стане част от ЕС, центърът на Съюза ще се премести от Париж, Брюксел и Берлин на изток. Тогава Вишеградската четворка ще има много по-голяма тежест. Защо тогава да не се опитат да наложат своята визия за Европейски съюз на отечествата и на националния суверенитет? Да не говорим, че тази идея за бъдещето на Съюза се харесва на повечето източноевропейски държави извън Вишеградската четворка.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Андрей Михайлов: Когато не направиш добър мир в Украйна, ти залагаш основите за следващия конфликт

"Липсва идеология. Всичко е сделка между големите сили". Така Андрей Михайлов, експерт по отбрана и сигурност, коментира развоя на преговорите за прекратяване на войната в Украйна.  Христо Анастасов: Украйна е притисната до стената "Вижда се и отделянето на Европа от САЩ до известна степен,  едно охладняване на Атлантическия океан"...

публикувано на 26.02.25 в 12:00
Беседи в Телавивския музей за изкуство

Лекари са гидове в Телавивския музей за изкуство

Израелската медицина е известна в света с иновациите си. Но в последно време набира сила едно ново направление. Обявлението за беседи в Телавивския музей за изкуство с известни професори по медицина от една от частните болници на Израел . Гидовете всеки път са от различни области на здравеопазването . Този път бяха в специалисти по уши, нос,..

публикувано на 26.02.25 в 11:53
Президентите на Украйна Володомир Зеленски (вляво) и на САЩ Доналд Тръмп

Тръмп: Зеленски пристига в петък, за да подпишем споразумение

Американският президент Доналд Тръмп обяви, че украинският му колега Володимир Зеленски пристига в петък във Вашингтон, за да подпише споразумение със САЩ за украинските редкоземни метали. Сделката е изключително важна част от плана на Киев да спечели подкрепата на новото правителство на САЩ в контекста на усилията на Тръмп да постигне бърз..

публикувано на 26.02.25 в 11:52
Учения с противотанков комплекс

Правителството одобри покупката на "Джавелин"-и

Правителството одобри покупката на противотанкови ракети "Джавелин", които са част от проекта за придобиване на нови бойни машини за пехотата.  Договорът между България и САЩ трябва да бъде ратифициран и от Парламента.  Запрянов: България започва разговори за нови радари Предвижда се тази година страната ни да плати близо 56 милиона лева по..

публикувано на 26.02.25 в 11:48

Здравка Калайджиева: Няма да откриете всички "соросоиди" под едно знаме

"Всеки има право на мнение и на изразяването му. Българската Конституция, и не само тя, забранява използването на това право за накърняване на правата на другите и за призоваване към разпалване на вражда и към насилие. Тези ценности са ценности на всички организации, към които България се присъедини. В момента сме наблюдатели на промяна в това..

публикувано на 26.02.25 в 11:46

Гърция е четвърта в ЕС по енергийна бедност

Гърците са четвърти в Европа по енергийна бедност. Проучване на Европейската комисия, публикувано днес в гръцките медии, показва,че 20% от работещите гърците са подложени на енергийна бедност. Това означава липса на достъп на домакинствата до основни енергийни услуги като отопление,топла вода,осветление и ток за захранване на уреди. Причината е..

публикувано на 26.02.25 в 11:41
Ивайло Цветков-Нойзи

Окончателно: Отнемат автомобила на Ивайло Цветков - Нойзи

Софийският градски съд отмени определението на Софийския районен съд и постанови да бъде конфискуван автомобилът на осъдения за шофиране след употреба на алкохол на Ивайло Цветков - Нойзи. Решението е окончателно. Казусът с автомобила на Нойзи стана повод за поредица от изслушвания във Висшия съдебен съвет и дори протести пред сградата на..

публикувано на 26.02.25 в 11:36