Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Франция - накъде?

Фотоколаж: Силвия Петрова

За първи път от 20 години партията на държавния глава на Франция загуби мнозинството си в Националното събрание. Като победители биват определяни крайната левица и крайната десница. Вотът премина при ниска избирателна активност - по-малко от половината, имащи право на глас французи, отидоха до урните на втория тур на парламентарните избори. Поста си загубиха председателя на Националното събрание, министрите на здравеопазването и на околната среда. Компромиси, диалог, изслушване, уважение - за това призова в обръщение към нацията в сряда президентът Еманюел Макрон, за да се избегне политическа криза. Как ще управлява Макрон през следващите пет години? Отговор дава проф. Филип Марлиер - професор по френска и европейска политика в „Юнивърсити Колидж Лондон“, а преди това изследовател в Европейския университетски институт в Италия.

577 са местата в Националното събрание. От нужните 289 за абсолютно мнозинство, центристката коалиция на Макрон „Заедно!“ си осигури само 245, със 100 по-малко спрямо предишните избори, но въпреки това тя има най-много представители. Лявото обединение на Жан-Люк Меланшон „Нов народен екологичен и социален съюз“ е най-голямата опозиционна сила със 131 депутати. Изненадата е, че крайнодясната партия на Марин льо Пен „Национален сбор“, която спечели 8 места преди пет години, ги увеличи сега до 89. Консервативната партия „Републиканците“ на бившия президент Никола Саркози, която досега беше основна опозиция, се срина до 61 депутати, а останалите 51 места са разпределени между други по-малки партии. И Меланшон, и льо Пен се зарекоха да усложнят осъществяването на законодателната програма на Макрон. Първият ми въпрос към проф. Филип Марлиер е задава ли се политическа криза на хоризонта, Франция „неуправляема“ ли е вече, с каквито заглавия излязоха някои местни издания в понеделник?

"Много е трудно да се приемат закони, ако няма мнозинство. На партията на Макрон не й стигат 44-има депутати, което е много. За да си осигури подкрепа трябва да се обърне към други партии. Вариантите му обаче са ограничени. Единствената партия, която би могла понякога да го подкрепя и да му осигури необходимите гласове, е Републиканската, която доскоро беше най-голямата опозиционна сила. Левицата няма да управлява или да подкрепи в парламента законопроектите на Макрон, тя се противопоставя на икономическата му програма. Другият основен блок е крайната десница, начело с Марин льо Пен, но тя е напълно противопоставена на Макрон в политически план и той не може да получи подкрепа от там, а няма и да се опита. Но с "Републиканците" би могъл да намери обща почва по икономическите въпроси - например за намеренията му за вдигане на пенсионната възраст от 62 на 65 години."

Под заплаха ли е Петата република? През 1958 г. Шарл дьо Гол замени парламентарната с доминирана от президента демокрация и гласуване в два тура. Реформите му довеждат до това радикалната левица, умереният център и клонящата към авторитаризъм десница да се обединят в две основни партии, които президентът да може да контролира, ако има мнозинство в Националното събрание. За да се намали рискът от разединено правителство, парламентарните и президентски избори се провеждат в една и съща година от 2002 г. Реформите на дьо Гол разделят центъра - социалдемократите се обединяват с бившата радикална левица и създават Социалистическата партия. А либералите, събирайки се с консерваторите, успяват числено да превъзхождат десните. Когато Макрон обедини отново социалдемократите и либералите през 2017 г., двете основни партии се разпаднаха. Това даде предимство на радикалите от ляво, като Меланшон. За влиянието в дясно спорят консервативните Републиканци и крайнодесният Национален сбор.

Ако Републиканците подкрепят Макрон, това може да накара част от електората им да се придвижи към льо Пен. Тогава във Франция ще се завърне трипартийната система, която дьо Гол премахва по следната причина: тъй като крайната левица и крайната десница се изключват взаимно - печели центърът. Това обаче подклажда недоволство в двата края, където гласоподавателите започват да чувстват, че системата е програмирана срещу тях, а това може да породи размирици.

Еманюел Макрон

Ситуацията във Франция сега напомня на 1988 г., когато бившият президент Франсоа Митеран, за да консолидира мнозинството си в парламента, трябваше да се договаря с комунистическата партия и центристите. Сега и Макрон ще трябва да се научи да прави компромиси - нещо, което досега не му се е налагало често, казва проф. Марлиер. Какви грешки допусна Макрон по време на предизборната кампания, и как левицата стигна до успеха?

"Той беше избран "по презумпция". Нямаше народен ентусиазъм той да бъде избран втори път. Много леви избиратели гласуваха за него не защото подкрепят него или политиките му, а защото искаха да спрат крайнодесните. Той започна втория си мандат доста отслабен. Освен това направи и много грешки. Например през първите няколко седмици той не проведе никаква кампания, изчезна и не участва в дебати. Той прие изборите за даденост и излъчваше незаинтересованост. Не каза каква е програмата му. Голяма част от дискусиите касаеха нехаресваната идея за пенсионна реформа. Освен това твърде дълго му отне назначаването на премиера - Елизабет Борн, жена. Имаше неяснота каква ще е целта на втория му мандат, на французите това не им хареса и се обърнаха към другите формации в знак на протест."

Марин льо Пен

Тъй като лявото обединение на Меланшон е съставено от социалисти, комунисти и еколози, анализатори допускат, че то може да бъде разбито и някои депутати да бъдат привлечени на страната на Макрон. Именно затова истинската заплаха и истинският победител изглежда, че е крайната десница на Марин льо Пен - но защо?

"Тези избори показаха, че крайната десница е постигнала голям напредък в национален мабащ и вероятно вече не се приема като екстремистка и заплаха за демокрацията. Въпреки че "Националният сбор" няма да е основната опозиция, може да се твърди, че тези избори са победата на льо Пен. Много правителства се изкушават да откраднат някои от идеите и политиките на крайната десница, защото много хора я подкрепят, в сферите имиграция, законност и ред, в случая с Франция - исляма и мюсюлманите, тероризма. Опасявам се, че това направиха Макрон и членове на правителството му през последните пет години. Но така крайната десница не бива отслабена, а й се дава легитимност. Хората си казват: "Щом правителството говори и прави като крайната десница, защо да не гласувам направо за тях?". Това беше голямата грешка и провал на Макрон - мислейки, че по този начин ще победи десницата, а всъщност стана обратното."

В този смисъл проф. Марлиер прави паралел с Великобритания:

"Съществува феноменът с Найджъл Фараж и Партията за независимост на Обединеното кралство - UKIP, която беше създадена, за да критикува безспирно постиженията на Европейския съюз. Хвърляйки отговорността за британските проблеми на Брюксел те постигнаха целта си и се случи Брекзит. И след него се вижда, че всички, уж европейски проблеми, не са решени - имиграция, престъпност, недостиг на работни места и недостатъчни обществени услуги. Напротив - има нови икономически проблеми след напускането на Съюза."

52 процента от французите не гласуваха на втория тур на парламентарните избори. Какви поуки трябва да си извадят от този факт френските политици, проф. Марлиер?

"Избрателната активност остава висока - около 70 процента, за президентските избори. Но другият вот, който е също важен и определя коя партия ще управлява в парламента и ще приема закони, се превърна в маргинален с много ниска активност. Обяснението е изборна умора, тъй като двата вота са през няколко седмици. Другата причина е, че хората се чувстват ощетени и не намират партия, която да отразява вижданията им. Това засяга всички, целия политически спектър. А младите въобще не гласуват, защото се чувстват изоставени от правителството."

Ще повлияят ли тези избори на външната политика на Париж?

"Това е още една тревога за Макрон. Той сега е между две фракции, които са евроскептични, но по различни причини. Особено льо Пен, допреди началото на войната, беше доста близка с режима на Путин и склонна да приема идеите му в геополитически план. Льо Пен се е срещала няколко пъти с Путин в Москва, нейната партия получи заем от руска банка, близка до руския лидер. Хора в нейното обкръжение, дори и сега, докато се води война, симпатизират на вижданията на Путин за войната и световната политика. Това е притеснително за Макрон, защото ще му е трудно да прокарва дръзки проевропейски политики."

Снимки: архив


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Британският министър на отбраната Джон Хийли

Великобритания предоставя на Украйна нов пакет военна помощ

Обединеното кралство e подготвило нов пакет от военна огнева помощ за 150 милиона паунда за Укарйна, обяви британският министър на отбраната Джон Хийли. Това последна направеното по-рано изявление от премиера Киър Стармър, че страната му трябва да постави Украйна във "възможно най-силната позиция". На фона на подготвяните преговори между САЩ..

публикувано на 12.02.25 в 21:43
Председателят на Комисията по труда и социалната политика на НС Деница Сачева (в средата) и зам.-председателите Нина Димитрова (отляво) и Цветан Предов (вдясно).
Снимка: Владимир Шоков/БТА (ЕВ)

Социалната комисия прие проект на правила за номинации за ръководители на НОИ

Предложенията за кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт (НОИ) ще се правят от народни представители до парламентарната социална комисия в 14-дневен срок от приемането на процедурните правила по избора. Проектът на тези правила беше приет от Социалната комисия в парламента и предстои гласуването им и в пленарната..

публикувано на 12.02.25 в 19:52

Полицията в Ботевград залови след гонка 13-годишно момче, шофирало лек автомобил

Полицията в Ботевград залови след гонка 13-годишно момче, което шофирало лек автомобил. При опита си да избяга от полицията момчето е ударило няколко коли. В автомобила, управляван от него, е имало и друго дете - на 12 години.  Минути след 2:00 след полунощ на 11 февруари патрул на Районното управление на полицията в Ботевград забелязва как при..

публикувано на 12.02.25 в 19:43

Германия удължава с 6 месеца контрола по всички граници

Германското правителство удължава контрола на всички германски граници с още шест месеца. Контролът иначе трябваше да изтече в средата на март. Целта е да се предотвратят незаконни влизания, обясни германският канцлер Олаф Шолц. Контролът по всички германски външни граници ще продължи до септември. Това реши днес германското правителство и..

публикувано на 12.02.25 в 19:32

Жена и дете са били в колата, която се удари днес в бързия влак София - Петрич

Автомобил се удари в бързия влак от София за Петрич, движещ се с висока скорост на жп прелез със задействана автоматична прелезна сигнализация, в междугарието Долни Раковец - Гълъбник. Това съобщи за БНР Бойчо Скробански от звеното за разследване на произшествия в железопътния транспорт. Влак е ударил автомобил на жп прелез в Радомирско Няма..

публикувано на 12.02.25 в 19:20
Румяна Петкова, заместник-министър на труда и социалната политика

Социалната комисия прие промени в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете

До средата на следващата година една трета от всички директорски позиции в публичните дружества трябва да се заемат от жени. Това предвиждат промени в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, приети на първо четене от социалната парламентарна комисия. С промените се въвеждат разпоредбите на евродирективата за подобряване на баланса между половете..

публикувано на 12.02.25 в 19:14
Андрей Новаков

Андрей Новаков: България трябва да получи целево финансиране за отбрана

България трябва да получи целево финансиране за отбрана . Това е е поискал евродепутатът  от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков от новия комисар по отбраната на ЕК.  Освен темата за митата, които американският президент Доналд Тръмп възнамерява да наложи от 12 март върху европейската стомана и алуминия, втората ключова тема от пленарната сесия на ЕП..

публикувано на 12.02.25 в 19:05