Lauri Ylonen от The Rasmus за БНР: Бандата е всичко за мен

"Това е още една песен, която създадохме с него, когато се срещнахме, за да работим по Джезабел. Написани са по едно и също време. Много различни са обаче. В Rise има много повече рок. Много повече китарни рифове. Има обаче и своята красива страна. В куплетите искахме да е много по-нежна. Със струните направихме и малък трибют за Битълс. Има го старото, класическо звучене. След това зазвучава и припева с много енергия. Аранжиментът е като на една добра, стара рок песен – тиха и шумна, тиха и шумна. Мисля, че ще е страхотна за изпълнение по концертите ни през лятото. Първата ни изява е в Гърция, ще бъдем част от концерта на Дезмънд Чайлд в Атина. Той е легендарен продуцент и музикант. Негови песни пеят Бон Джоуви, Рики Мартин, Kiss, Алис Купър и много други. Горди сме, че ще бъдем част от неговия мега концерт", каза за БНР Lauri Ylonen от The Rasmus.

На този концерт The Rasmus ще могат да се срещнат с легенди като Алис Купър и Бони Тейлър.

"Приятно е да се срещнеш с толкова изпълнители. Особено с Алис Купър. С него сме се срещали преди много време. Преди 10 години. Радвам се, че ще го видя отново. Той е идол за мен. Когато бях много малък – 11 годишен, имах негов плакат на стената си в детската стая. За мен той беше звезда. С имиджа, който си създаваше със змията и злодейския външен вид. Повлия ми много силно. Той ме направи това, което съм като рок звезда. От него съм научил много. За мен е огромна чест, че мога да го опозная", допълни за предаването "Понеделник вечер".

• Пианистката Мария Жоао Пиреш търси смисъла на живота в музиката и четенето

"Песента е много позитивна. Тя е за онези трудни моменти в живота, през които трябва да преминем. Преди около две години, аз самият страдах от дълбока депресия. Голяма част се дължеше и на групата. Не се чувствахме никак добре. Паули, китаристът ни, ни напусна. Когато групата не се чувстваме като здравословен колектив, аз самият боледувам. Бандата е всичко за мен. Ако нещо се обърка, аз също се обърквам. В личния ми живот също нещата не вървяха. С партньорката ми се опитвахме да имаме дете. Преминахме през четири аборта. Беше много тежък период за цялото ни семейство. Изведнъж и Covid-19 ни удари. Много лоши неща се случваха в живота ми. Това наистина ме сломи. И депресията атакува. Някак обаче, не знам как се случи, успях да се спася и започнах да пиша музика отново. Rise бе една от първите песни, за която създадох демо. Много смислена е за мен, но смятам, че е такава и за всеки човек, който страда в момента и иска да продължи напред. Много силна песен, която ни дава надежда и енергия на слушателя. Поне на това се надявам".

Наскоро, освен датите за турнето, на което The Rasmus тръгват, стана ясно, че за групата ще бъде написана и книга.

"Случиха се няколко неща. Преминавах през живота си и изведнъж се появи идеята за книга посветена на Дъ Расмус. Това се случи, когато Covid-19 започна. Не можех просто да стоя затворен и да не правя нищо. Защото нищо не работеше. Живеех в Хавай по това време, всичко беше много строго. Не можехме просто така да излизаме на улицата. Бях много объркан. Казах си – добре, нека направим нещо, нека напишем книга сега. Започнахме да си припомняме историята ни. От самото начало – нашето детство. Това бе като терапия, поне за мен. Да говоря с автора на книгата Ари с часове. Почти две години работехме по книгата. През цялото това време преминавахме през кариерата на Дъ Расмус и нашите индивидуални истории. Беше чудесно да осъзнаем през колко неща сме преминали заедно. Колко сме се забавлявали и колко специално и важно е това за мен. Това, за мен, беше нещо, което ме извади от дупката. Реших, че няма да се откажа. Трябва да се издигна и да продължа да се боря. Това е и посланието на последната ми песен. Много хора бяха засегнати от Ковид. Беше страшно. И объркано. Много хора умряха. Беше ужасно. Но в един момент не знаехме как ще изглежда света след това. Спомням си, че наблюдавах армията по улиците, когато всички улици бяха блокирани в Хавай, където живеех. Не виждах други хора. Само войниците. Казах си – Господи, това е много сериозно. Краят на света ли настъпва? В първите няколко седмици беше много страшно. Поне докато не научихме повече. Мисля, че за емоционални хора като мен времената бяха много тежки".

Трудностите вдъхновяват The Rasmus дори и за видеото към песента им Rise.

"Да, видеото отразява посланието на песента. Работихме с едни много модерни, финландски танцьори. За първи път работя с танцов състав във видеото си. Те представят някакъв вид тъмна, зла сила, която опитва да ни отведе под земята. Да ни задуши. Във видеото трябва да се борим срещу това зло. С тези 20 танцьора на малката сцена във видеото, в тази тъмна стая, докато светлините присветват, усещането беше странно. Някак страшно. Сякаш излизахме от кошмар. От хорър филм. В същото време беше и секси. Много интимно, но страховито. Имаше доста добър контраст. Много просто видео, като изпълнение на сцена. Но с дълбок смисъл. Трябва да се бориш срещу злото, което се опитва да те сломи. Каквото и да е то".

Скоро ще чуем и нов албум от The Rasmus. Той ще носи името на последната песен на групата - Rise, разказва ми още Лаури.

"По този албум работим много дълго време. Поне 3 години. Сега го завършваме. Започнахме го, докато Паули все още беше наш китарист. Работихме по време на Ковид, беше трудно. Бяхме на различни континенти. Аз живеех в Хавай, един от нас беше в Австралия, останалите – във Финландия. Продуцентите ни бяха в Англия. Лейбълът ни – в Швеция. Беше много забавно. Опитвахме се да направим албума през екраните на лаптопите си. Слава богу, не беше така през цялото време. Само част от процеса. Това направи албума някак специален. В същото време светът беше една голяма каша. Страхът ни се отрази и на текстовете на песните ни. Това даде още един слой меланхолия на албума. В края на създаването му се случиха и някои хубави неща – новата ни китаристка Емпу се присъедини към нас. Много харизматичен изпълнител, голям наш приятел. Когато се присъедини към нас ни даде много нова енергия. Заедно написахме още няколко песни, които ще се появят в албума. Имахме тъжни, но и много щастливи моменти. Това е обичайната комбинация на The Rasmus. Наричаме я позитивна тъга. Комбинация от меланхолия и надежда. Това очаквайте в албума"

Той допъни, че книгата също е почти завършена.

"Ще се появи през септември. Това е историята на , но и е за нас като индивидуално. Първите ни спомени и изживявания с музиката. Как се срещнахме, станахме приятели и създадохме бандата. Много красива история е. Сега, след толкова много време, докато я чета, смятам, че е и много добър пример за всеки, който мечтае да бъде музикант. Дава надежда, че и те могат да успеят. Може би трябва да опитам да създам група или да стана артист. Това не е най-лесният начин. Много труден път е. Не всеки успява. Но всички онези неща, които идват от този твой устрем са толкова скъпоценни, не могат да се намерят в никоя друга работа, така да се каже. Все още не наричам музиката така. Усещам я като хоби. Това е основата на всичко – започна като хоби, такова е и до сега. Просто така си изкарвам и хляба. Късметлия съм, в този смисъл. Свършихме доста работа, борихме се много за нашата кауза. Не взимахме нищо безплатно. Не е лесно да станеш артист, трябва да работиш здраво".

Едно от основните послания на Лаури – животът на рок звездите не е никак лек. Което не означава, че трябва да се отказваме от желанието си да бъдем точно такива.

"Бях щастливец, тъй като родителите ми ме пратиха в музикално училище. Караха ме от рано да се уча да свиря на пиано, мисля, че бях пет годишен. Така започна пътуването ми в музиката. Отблъсна ме от онези неща, които другите деца правят. Те излизаха, караха скейтборд или играеха футбол. Аз трябваше да свиря на пиано. Не го харесвах кой знае колко. По-късно обаче осъзнах, че ранният ми музикален старт е много важен. Чувствах го като училищна работа – нещо, което ме караха на сила да правя. По-късно обаче стана нещо много важно за мен. Научих се да го обичам. Винаги съм казвал, че съм женен за групата. Не успявах да изградя стабилна връзка извън това. Нямах приятелки, винаги всичко се свеждаше до бандата. Цялата ми любов. Нямаше място за нищо повече. Това повлия и на приятелствата ми. По-късно, когато бандата стана успешна, изгубих много приятели. Не можех да ги виждам повече. Това е негативната страна на славата. Въпреки всичко, това е най-невероятният живот, който можех да имам. Свирили сме в повече от 70 страни. Из целия свят. В много специални места. В Индия, Латинска Америка, Европа, Русия и Америка. Фантастично е".

И малко повече за предстоящото турне и музиката, с която ще бъдат зарадвани феновете.

"Върви добре. Предстоят ни много музикални фестивали. Мина доста време откакто свирехме нещо различно от песента ни за Евровизия „Джезабел“. Свирехме я много често през последните няколко месеца. Радваме се, че ще имаме свои концерти скоро. Да посвирим и старите си песни. Като In the shadows или Sail Away. Готови сме за турнето. По-късно, през октомври и ноември даваме начало на европейското си турне. Ще има и много концерти и догодина. Надяваме се, че ще можем да свирим и за вас в България!"