След няколко отлагания заради пандемията, най-накрая дочакахме Дортмундският балет да гастролира на сцената на Телавивската опера. Сам по себе си този балет е едно от чудесата на съвременния свят на танца. Само за около 15 години една невзрачна провинциална трупа, без специален бюджет и без кой знае какви солисти, се издигна до една от най-оспорваните в света. Независимо дали го харесват или не, Дортмундският балет не оставя никого безразличен! Затова месеци напред билетите за него бяха разграбени, въпреки „солените“ цени.
С първото произведение директорът на трупата – китаецът Син Пенг Ванг, прави жест на признателност към Баланчин и Руските сезони в Париж в началото на миналия век. „Световъртежна тръпка на точността“ се наричаше балетът, чиято хореография беше на Уилям Форсайт по музика на Деветата симфония на Шуберт. Изцяло беше издържан в стил „неокласицизъм“ – в стилистиката на класическия балет, но при много по-бързо темпо и движения, граничещи с акробатика. А иначе – с палцова техника и пачки на балерините, които, обаче, повече приличаха на космически костюми.
Престижната награда за хореография „Златен лебед“ е получило второто произведение с название „Кактус“, на шведския балетмайстор Александър Екман. Самият автор казва, че няма само един начин за тълкуване на произведението му и всеки е верен. На сцената 16 балерини и балетисти танцуваха върху дървени квадратни плочки, наредени шахматно. В движенията и особено при паузите артистите напомняха китайските фарфорни статуетки, където персонажите изразително са застинали в дадена поза. Дори беше трудно да се проследят движенията на всички на сцената, между които нямаше синхрон. Сред балетистите са разхождаха членовете на струнен квартет, които изпълняваха музика на живо. Изведнъж говорител заприказва на английски език. Думите и изреченията се чуваха ясно, но не открих някакъв смисъл. Постепенно замръзващите в някакви пози танцьори се раздвижиха. Направиха купчина от своите плочи. А в това време „влюбена двойка“ донесе свои саксии с кактуси и се опита с магически танц да ги съживи. И те наистина започнаха „да растат“, дори пробивайки асфалта. Скоро и в ръцете на останалите балетисти имаше по една саксия.
Истинското предизвикателство беше интерпретацията на „Пролетно тайнство“ на Игор Стравински на словенския хореограф Едуард Келог. Мисля, че само „Болерото“ на Равел има повече интерпретации по света. А тази наистина беше смайваща! Митът за пролетното човешко жертвоприношение тук беше решен в буквалния смисъл на думата като „мокра поръчка“. От чигите над сцената се изсипаха няколко десетки литра вода и под „дъжда“, танцьорите играеха, мокри до кости. Не беше в стила „Аз пея под дъжда“ , а истинско пързаляне през получилите се по сцената локви. Танцьорите се носеха не само на стъпалата си, както е при фигурното пързаляне, а с цяло тяло. И във вихъра на този неочакван танц, по-силно изпъкваше човешката жестокост. Балерината, която изпълняваше ролята на жертвата, нямаше къде да се скрие, когато членовете на „добродушното племе“, както изглеждаше в началото, я избраха. И природата се беше съюзила с хората, които искаха живота й. Само човек, подложен на ударите на доскоро близки хора или приятели, би могъл да почувства цялото отчаяние, жажда за живот, опит да им докаже, че не са прави. Но всичко е напразно. В целия танц под плющящата вода и в локвата се достигна момент, в който вече нямаше значение кой ще е жертвата, само да има жертвоприношение... Хореографът твърди, че само се е опитал да изследва възможните значения на танцовите движения във водна среда. Получило се е нещо много жестоко и изразително, показващо потискани черти на човешката природа. Тази „водна хореография“ беше показана само в Тел Авив, където наскоро беше обновена сцената. В другите градове на Израел, където Дортмундският балет гастролира, вместо него беше игран балета „Рай“ със сюжет по Данте Алигери. Не знам дали е било по хубаво, но ми се искаше да видя поне едно произведение, поставено от Син Пенг Ванг, който беше направил танца за щастието с герои Данте и неговата любима Беатриче.
Квартет "Кварто" ще представи своя специална програма, посветена на утрешния Международен ден на ромите. Артистите от формацията са избрали за концертите името "Циганка". Иван Пенчев, ръководител на квартета, разказа пред БНР, че се е получил по-скоро един европейски проект. "Това са произведения, които всички обичат". В основата е..
13-о издание на Фестивала на комедийния и сатиричния спектакъл се провежда в Габрово и съвсем в духа на града на хумора разсмива публиката, а и съседите, които гостуват на театралните вечери. Девет са заглавията в афиша на събитието, на което БНР е медиен партньор. Оценяват ги професионалисти, които на официална церемония утре вечер ще..
Националните награди за театрални постижения в областта на хумора и сатирата "Златен кукерикон" ще бъдат връчени тази вечер на церемония в Сатиричния театър. Отличия ще бъдат раздадени в пет категории. Призът за цялостно творчество на името на Георги Калоянчев е присъден на актрисата Мая Новоселска. Наградите "Златен кукерикон" ще бъдат..
Писателят и издателя Георги Гроздев представи пред БНР най-новата си книга "Приключения с Балканска библиотека". В нея е събрана неговата работа, неговите успехи в продължение на толкова много години. Откъде да започнем? "Книгата е посветена на нашите съмишленици от България и Балканите с благодарност. Макар да съм автор, съм и съставител,..
"Това ми е първата номинация. Бях изненадана от наградата "Икар", обясни пред БНР актрисата Биляна Георгиева. Тя получи Награда за поддържаща женска роля в спектакъла "XXL". Георгиева разказа в предаването "Хоризонт за вас", че утвърждаването в театралните среди при нея не се е получило лесно. "Нещата започнаха да потеглят трудно и..
Преди 20 години, на големия християнски празник Благовещение отваря врати музеят на ул. "Якубица" – последният дом на композитора Панчо Владигеров. В своето завещание от 29 октомври 1976 година, той изразява желанието си мястото да бъде превърнато в музей, където да се съхраняват неговите творби, лични вещи и целият му архив. Изпълнението на волята на..
На 24 март, при възторжен прием от страна на публиката и музикалната критика, се състоя най-новата премиера във Виенската Щатсопер – "Йоланта" от Пьотр Илич Чайковски. Автор на либретото на тази последна творба на композитора е неговият брат Модест Чайковски, а съдържанието е по пиесата "Дъщерята на крал Рене" от датския поет Хайнрих Херц...
Голяма част от поддръжниците ни желаят реално нашето участие във властта и категорично заявяваме, че за това, което сме се споразумели, че всички..