160 г. от рождението на проф. Иван Шишманов

Навършиха се 160 години от рождението на една от големите личности на нашия културен живот в края на XIX и началото на XX век - професор Иван Шишманов. Той е блестящ университетски преподавател, етнограф, фолклорист, историк на литературата, автор на много научни трудове и влиятелен общественик - бил е министър на просвещението на България в периода 1903-1907 г. Именно той съдейства за създаването на редица културни институти у нас, като Столичната драматична трупа „Сълза и смях“, в която има оперно отделение през 1891 г.; Първото частно музикално училище през 1904 г.; Българския музикален съюз, както и Народния тетър, Рисувалното училище, Етнографския музей, училище за глухонеми деца, много читалища и библиотеки. Това е огромен принос за нашата тогава  зараждаща се национална култура. 

Иван Шишманов е роден на 5 юли 1862 г. в Свищов. 13-годишен остава сирак. Благодарение на унгарския пътешественик Феликс Каниц, посетил града по онова време и впечатлен от будното дете, Шишманов получава стипендия да учи в Педагогическото училище във Виена. След завършването му работи една година като учител  в родния си град, след това е назначен в Министерството на просветата. През 1884 г. заминава за Йена, където следва философия, а после в Женева учи при проф. Михайло Драгоманов и продължава следването си в Лайпциг. Защитава докторска дисертация в областта на експерименталната психология.

В този период сключва брак с дъщерята на своя преподавател - Лидия Драгоманова - жена с висока култура, учила пеене в Женева, известна със статиите си по музикални въпроси. Вероятно тя насочва вниманието на Шишманов към музиката, защото има сведения, че той свири втора цигулка в Първия български струнен квартет прeз 1896 г. и с него участва в благотворителни концерти. Активно подпомага първите опити за създаване на оперен театър през 1891 г. – участва в подбора на репертоара. В качеството си на началник отдел в Министерството на просветата подпомага трупата, като изпраща няколко певци на специализация в чужбина. В същото време чете лекции в първия Висш педагогически курс като професор по литературна и културна история. Фактически, той е един от основателите на Висшето училище, превърнало се впоследствие в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

След броженията в университета през 1907 г. Шишманов напуска поста си на министър и заминава за Швейцария, където преподава две години, а след това се връща към преподавателската си дейност у нас. За известно време е посланник в Украйна. Той е първият председател на българския ПЕН клуб. При свое пътуване до Осло за конгрес на ПЕН-клуба, проф. Иван Шишманов внезапно умира на 22 юни 1928 г. 

Целият епизод на рубриката "Помните ли..." можете да чуете в звуковия файл.