ЕК прогнозира 12,5% годишна инфлация за България

Снимка: Георги Цветков, БНР

12,5 на сто инфлация за страната за тази година - това сочи лятната прогноза на Европейската комисия за тази година. Догодина обаче тя ще падне почти наполовина - до 6q8 на сто. Ръстът на БВП за тази година ще бъде 2,8 на сто. За сравнение миналата година той е бил 4,2 на сто. Догодина той ще пада още и ще стигне 2,3 на сто.

Като причина за рекордната инфлация се посочват по-високите цени на енергията и горивата и косвеното отражение на повишените енергийни цени за фирмите.

Ръстът на БВП за тази година ще бъде 2,8 на сто. За сравнение миналата година той е бил 4,2 на сто. Догодина той ще пада още и ще стигне 2,3 на сто.

В прогнозата се посочва, че потребителското доверие е започнало да спада през март и предполага по-нисък растеж на частното потребление до края на годината. Същевременно се отбелязва, че износът на стоки и услуги ще се повишава, като това се дължи и на туризма. Прилагането на плана за възстановяване и развитие ще бъде основен фактор за ускорения растеж на инвестициите за тази и следващата година.

По-високият растеж на БВП за тази година се дължи предимно на силното възстановяване през първите три месеца. Отслабената външна среда и затягането на заемните условия, съчетани с по-слабото нарастване на заплатите, обяснява ревизията надолу за неговия растеж през 2023 година. Силното увеличение на заплатите през 2022 г. ще доведе до допълнително повишаване на цените, особено извън търговския сектор.

В контекста на намаляването на заемите и очакваната инфлация, нарастването на заплатите ще бъде по-ниско догодина и ще забави растежа на потреблението.

Инфлацията ще има исторически рекордни стойности за тази година в страните от еврозоната - 7.6 на сто и 8.3 на сто за ЕС. Догодина обаче се очаква тя да спадне съответно до 4 на сто и 4,6 на сто.

Войната на Русия в Украйна оказва допълнителен натиск върху цените на енергията и храните. ЕК остава изключително уязвима към развоя на събитията на енергийния пазар заради голямата си зависимост от руските изкопаеми горива. Рискът остава висок и зависи от развитието на войната в Украйна и особено от отражението й върху газовите доставки в Европа. В прогнозата се предупреждава, че вторичните ефекти могат да задълбочат инфлационните процеси и да затегнат финансовата ситуация, което да се отрази не само на растежа, но и да повишат риска за финансовата стабилност. Към това се добавя и вероятността от нова поява на пандемия. Запитан дали санкциите на ЕС срещу Русия имат отражение върху тези процеси, еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони заяви:

"Това е съвършено невярно. Тези икономически проблеми идват в резултат на руската инвазия в Украйна и многобройните последици от нея върху вече съществуващите тенденции. Разбира се, ако решите да отговорите на инвазията, без да участвате във войната, с икономически средства, трябва да сте наясно, че това ще продължи известно време, ще засегне сериозно руската икономика, но ще има и последствия върху нашата".

Същевременно последните тенденции на спад на цените на нефта и други стоки биха могли да доведат до по-бърз спад на инфлацията от очакваното, се казва в документа.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!