На 23 юли се навършват 120 г. от рождението на легендата на българския оперетен театър - Мими Балканска. И днес за нея се говори като за едно от най-големите явления в българското изкуство, но, за съжаление, много малко са вече тези, които са имали щастието да я видят на сцената, да почувстват силата на нейния талант.
Аз съм присъствала на нейни спектакли през 50-те години на отминалия век, но това беше периода в края на нейната кариера, когато тя изпълняваше характерни роли в български и съветски оперети: Леля Сийка от „Време за любов“, циганката Фидана от „Имало едно време“, Мадам Сан-Жен от едноименната оперета, Леля Кето от „Златната долина“ и т.н. - роли, прекрасно пресъздадени, но това не беше амплоато на Мими Балканска, това не бяха прекрасните й, вълнуващи героини, от които струеше чар и красота. Все пък успях да видя третата й героиня от „Царицата на чардаша“ на Калман - Цилика /припомням само, че тя е била най-чаровната Щаси и великолепна Силва преди войната/, още помня елегантността, аристократичността на нейната героиня, духа, който носеше, и това ми беше достатъчно, за да остане в спомените ми като велика актриса.
Много спомени на нейни колеги, на писатели, музиканти и артисти съм чула, и във всички тях се усеща преклонението към нейната личност. Някои спомени са публикувани в книгата „Аз не съм Царицата на чардаша“, посветена на Мими Балканска, от журналистката Елиана Митова. Един от тях е на големия наш диригент Асен Найденов, споделен след нейната смърт:
"Минавам често по нейната улица и с мъка поглеждам към прозорците й - няма я вече Мими Баланска! А някаква радостна тръпка минаваше през душата ми, когато я видех там. Неволно си спомнях звездните мигове в оперетата и многобройните ни контакти, които оставиха у мен дълбоки впечатления. Аз акомпанирах нейни концерти с участието на тенора Илия Йосифов - тогава двамата изпълняваха арии и песни от Калман и Шуберт. Мими беше изключително музикална, тя познаваше творбите съвършено. Имаше много хубав, топъл глас - естествено поставен сопран - и чудесна дикция. Всяка дума, произнесена от нея, се чуваше до най-отдалечените кътчета на салона. Казвам това, защото понякога се опитват да критикуват пеенето на Мими - както обикновено става, бездарните са злостни към щедро надарените! Ех, ако други артистки можеха да постигнат с пеенето си това, което постигаше Мими!
Помня я малка, палава субретка в Кооперативния театър - тогава цяла София беше луда за нея. Помня я възхитителна героиня, с достойна осанка и женско обаяние, помня я в балетна пачка и в мъжки дрехи, помня и нейната Цилика! С появята й на сцената, публиката започваше да аплодира. Трябваше да изчака няколко секунди, за да каже първите си реплики - тя, нашата Царица на чардаша!
Всичко, написано или казано за нея, бледнее пред действителните измерения на художественото й творчество. То остава като еталон в историята на българското сценично изкуство, като епоха, която не е имала нито предшественици, нито последователи със същия мащаб. Едно явление - ярко и неповторимо, златна страница в нашата родна култура, живот - пример за творческо горене и човешка всеотдайност, които ще ни топлят винаги.“
Гласа на Мими Балканска, запазен в Златния фонд на БНР, можете да чуете в звуковия файл. Записът е направен през 1984 г., в последните седмици от живота на певицата.
В Софийската опера и балет утре - 29.11, предстои премиерата на спектакъла "Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилея. Постановката се посвещава на две оперни прими – Александрина Милчева и Райна Кабаиванска. Режисьор на спектакъла е Юлия Кръстева , която сподели пред БНР, че посланието, отправено чрез творбата е за вечността и силата на..
Българската композиторка Юлия Ценова беше почетена с два камерни концерта в Швейцария на 22 и 23 ноември - в градовете Сион и Ню Шател. И двете събития бяха изцяло с музика на авторката, която напусна този свят през 2010 г. Юлия Ценова беше ярка личност - пианист, композитор, професор в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в..
Спонтанна импровизация върху музикална графика или строга интерпретация на записан с ноти музикален текст – това са границите, в които се движи музиката, която ще прозвучи в петото издание на фестивала „ТрансAрт“ на „Ориндж фактори“. Трите събития са на 26, 27 и 29 ноември в различни културни пространства в София: залата на Националната музикална..
Днес - 26.11, се навършват 115 години от рождението на писателя Йожен Йонеско. Той е ненадминат представител на "театъра на абсурда". "След Втората световна война живеем във все по-атеистични времена. Обществото се потапя в една хедонистична среда. Театърът на абсурда отчита това. С него се занимава и драматургията на Йожен Йонеско", разказа..
Интересът на американския писател Грегъри Магуайър към света на "Магьосникът от Оз" се появява в детските му години. Спомня си с носталгия моментите, в които е гледал, заедно със семейството си, класиката от 1939 по романа на Лиман Франк Баум. Признава, че започва да си създава свои истории в тази вселена още след финалните надписи на..
Росен Димитров е родом от Казанлък.Немска езикова гимназия завършва в Бургас, Висше военно училище в Шумен. По образование машинен инженер, по призвание - писател. Живее, твори и работи в Германия. Но широкият му дух не го оставя на мира и той задълбава в една трилогия - фентъзи: " Момичето от моите мечти", "Силата в теб", " Легендата..
В седмото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Пренасяме ви в атмосферата на международния оперен конкурс “Николай Гяуров“ в Модена в разговор с един от членовете на журито – директорката на Варненската опера Даниела Димова - Специален гост: оперната..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България"...