Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Строителството е едно от трите направления в Тревненската художествена школа, заедно с дърворезбата и иконописта

Трявна ще има нов музей - на архитектурата и строителството

Местният резбар Светлин Стефанов разкрива в макети майсторлъка на възрожденските дюлгери

Трявна
Снимка: Велина Махлебашиева

Когато говорим за съхранени традиции, пътят ни повежда към Трявна. В градчето, което се слави със своите майстори и пази паметта за старите занаятчийски фамилии, ще отвори врати нов музей – на строителството и архитектурата. Експозицията ще бъде разположена в най-старата възрожденска къща, запазена до днес - Поп Ангеловата. Заедно със сбирката от съхранени реликви, ще бъдат показани и умалени модели на образци на тревненската архитектура. Велина Махлебашиева разказва 

Поп Ангеловата къща, в която ще бъде разположена най-новата експозиция в Трявна, е строена в края на 18 век и някогашните и обитателите също са били занаятчии. Собственикът, освен че бил свещеник, се занимавал с казаслък. От копринени и фини вълнени нишки изработвал гайтани, колани и такъми за коне. Домът на Поп Ангел бил едно от убежищата на Васил Левски, когато идвал в Трявна по комитетски дела, и днес в къщата може да се види скривалището му.  

В тази историческа постройка, най-старата възрожденска къща в града, до две години ще бъде открита експозиция, посветена на старите майстори дюлгери. Строителството е едно от трите направления в Тревненската художествена школа, заедно с дърворезбата и иконописта. Развитието на дърворезбата – от овчарската до църковната, е проследено в Даскаловата къща с прочутите тавани-слънца, а в Музея на иконата са изложени творенията на няколко тревненски фамилии зографи. Новата сбирка ще запознава с наследството на тревненските строители, което досега не е било представено, отбелязва директорът на Специализирания музей в града Юлия Нинова.

"До този момент приканвахме гостите на Трявна да се разходят по старинната улица, по възрожденския площад и по този начин да се ориентират за майсторството на тревненските строители. Те са били много продуктивни, работили са в стотици селища."

Тяхно дело са Варненската катедрала и Априловската гимназия.

Какви къщи са вдигали тревненските майстори е видно и днес от запазените възрожденски образци в градчето.

"Специалистите определят като отделен архитектурен вид тревненската възрожденска къща. Докато ранновъзрожденските се намират дълбоко зад двора, обградени са от високи дувари, късновъзрожденските къщи вече излизат на уличната линия, отварят се към нея, долният етаж е служел за дюкян." 

Местният резбар и карикатурист Светлин Стефанов съхранява паметта за ценните сгради в града

Има и други специфики, научаваме от местния резбар и карикатурист Светлин Стефанов. Той съхранява паметта за ценните сгради от онова време, като изработва техни макети.

"Трябва да погледнем и как са разположени къщите една спрямо друга, защото това също е умение. Това, че не са по опънат канап, както се казва, целта е, и това е геният на тези строители, да няма силен вятър по улицата – въздушните течения се убиват само от тези малки чупки. В същото време всеки може да види улицата, без да му пречи съседът. Прекрасно не само като хрумване, а като някакъв вид обществен договор между всички."

Светлин Стефанов разказва за макетите си като за възкръсналите тревненски къщи. Нарекъл ги е така, защото тези образци вече ги няма. Рухнали са под напора на времето, нехайството или са заменени с нови, по-модерни сгради.  

"За мен това е мисия – да възстановя, макари в макети, в автентичния вид тези сгради, които вече ги няма. Аз ги правя, за да останат."

Резбарят изучава обектите си по снимки и рисунки, проучва и историите на тези домове, свързани със съдбовни за града събития и личности, като Йончевата къща, една от най-личните сгради в селището или тази на знаменития строител Уста Генчо. Пресъздава къщите с техните каменни покриви и зидове съвсем достоверно - от камък и дърво. Детайлите във всеки от образците са хиляди и не се наема да изчислява точно колко са. Като гледа в миналото, и в днешното, казва, че и тогава, и сега стопаните обичат да се надскачат - кой дом ще е по-личен, чия градина ще по-китна, и това нарича възрожденски стандарт.  

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Призив: Да има по-широк достъп до медицински храни

Медицинските храни, компенсиращи загубени килограми, трябва да са достъпни за хора с различни заболявания, които не могат да се хранят пълноценно . Това послание отправя Боряна Драганова, майка на 27-годишната Елена, родена с церебрална парализа и тежаща към момента само 20 килограма. Боряна беше сред участниците в среща-дискусия за състоянието..

публикувано на 20.11.25 в 07:35
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59