Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Няма излизане от политиката на санкции, дори да си сгрешил, отбеляза президентът на Института за публична политика

Проф. Здравко Попов: Предстои удар върху консумативните общества. Ще има отрезвяване от консумативния разгул

Проектът за стратегическа автономия на Европа се оказва утопия. Зависима и уязвима е и от изток, и от запад, смята той

"Ако се освободим от идеологическите интерпретации, очевидно ще видим своеобразен удар върху консумативните общества. След Втората световна война до голяма степен беше изоставена тази чудесна европейска просветителска идея за гражданските общества. Предвид силното икономическо развитие, своеобразните благоденствия, които възникнаха в западния свят, позволиха да се появи този нов конструкт – за т.нар. консумативни общества, които потребяват повече, отколкото им е необходимо. Които живеят в комфорт, които се чувстват достатъчно свободни. Ние имахме модел на консумативни общества, които бяха своеобразна съблазън за нашите общества още във времето на Студената война. Това, което сега се случва, е точно удар върху консумативния тип човек и консумативните общества. Те трябва да се върнат в някаква предходна ситуация – да консумират само това, което е спрямо належащите им нужди. Имам нужда, условно, от 5 чифта обувки, но в къщата ми има 30 чифта обувки… Ще има едно отрезвяване на този консумативен разгул. Ще се върнат тези общества към по-скромен модел на живот. То ще е вследствие именно на тази глобална преорганизация и криза, която овладява целия свят."

Този коментар направи пред БНР проф. Здравко Попов, дипломат, президент на Института за публична политика. По думите му тази промяна ще има "полезен характер".

Попов е на мнение, че проектът за стратегическа автономия на Европа, лансиран малко преди пандемията, "днес се оказва една утопия". 

"Няма суровини на територията на Европа – толкова много, че да може тя да се самозадоволява", подчерта той.

"Европа не може сама да се изхранва, не може сама да се задоволява със суровини, не може сама да се пази. Тя се оказва всъщност много зависима. Тя е зависима от изток и запад едновременно. Въпросът е дали има достатъчно умни правителства, които биха могли да намерят сравнително подходящите формули. На Европа, която има твърде много дефицити и липси. И това я прави уязвима и от изток, и от запад."

По времето на Барак Обама в САЩ санкциите като инструмент на външната политика бяха изведени като приоритет в големите мозъчни центрове – да се разработи т. нар. изкуство на санкциите, изтъкна проф. Попов в предаването "Събота 150". Той открои и рисковете от политиката на санкции.

"Няма и излизане от нея. Не можеш да кажеш, дори и да виждаш, че може и да си сгрешил с някои от санкциите, не можеш да кажеш – о, съжалявам, тук май сгреших, да отменя една санкция, защото виждам, че нямам полза, дори имам вреда. То е нещо като взел си генералното решение и трябва да следваш логиката на този процес."

"Путин и Горбачов са две различни вселени. Дали Горбачов би могъл да бъде Путин? Би могъл да бъде. Той наследява една тоталитарна система и просто можеше да паразитира като лидер на тази система, както неговите предшественици правеха. Въпросът е дали Путин би могъл да бъде Горбачов. Да понесе в някакъв смисъл напрежението от такъв тип реформи, които Горбачов направи по време на перестройката. Струва ми се, че сякаш не би могъл да бъде. В някакъв смисъл моделът на управление на Путин дойде като контрапункт на ефектите и последствията на перестройката и на разпадането на Съветския съюз. Няма как да си въобразим, че той би могъл да бъде просто един  продължител на тази тенденция", заяви още проф. Попов.

"По време на Студената война двете големи системи – САЩ и Съветският съюз се намират непрекъснато в подготовка и готовност за война, войната се възприема като радикален инструмент за разрешаване на конфликти и сблъсъци. Горбачов наследява този инструментариум, с който сега си служи Русия, но направи силно впечатление на Запада с желанието си точно този инструмент да бъде оставен настрана. Това е въпросът – дали империите, които имат хегемонистични интереси и желаят да владеят глобално света, биха могли да го направят по мирен начин, или непременно трябва да включват в своя арсенал и военния елемент."

Чуйте цялото интервю в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Валери Чуков: Да се стигне чак до такива сеизмични сътресения в Би Би Си е крайно

Скандал с международен отзвук разтресе Великобритания след оставката на Тим Дейви, генерален директор на Би Би Си – медия, смятана за еталон за безпристрастност, след допуснати редакционни гафове. Интервю с Валери Чуков, бивш редактор в някогашната Българска секция на Световните служби на BBC. Как се стигна дотук, незащитима ли беше..

публикувано на 11.11.25 в 11:50

Захари Янков: Законопроектът за доброволчеството може да обедини управляващи и опозиция

И трите законопроекта за доброволчеството имат повече общи неща, отколкото различия. И трите са в правилната посока . Остават малко детайли за уточнения. Този прочит прави Захари Янков, старши правен консултант в Българския център за нестопанско право (БЦНП), на анонсираната от управляващите правна рамка за уредба на доброволчеството...

публикувано на 11.11.25 в 11:08
Снимката е илюстративна

110 хил. души настояха в петиция за забрана на клетките за телета

Сдружение "Невидими животни" внесе в Народното събрание петиция с над 110 хил. подписа за забрана на клетките за телета и за преминаване към по-хуманни групови практики на отглеждане . Пред БНР инж. Стефан Димитров от неправителствената организация подчерта, че тези животни са уязвими и страдат, но за съжаление им се обръща малко внимание..

публикувано на 10.11.25 в 11:46

Приключва извеждането на децата от денонощните социални домове. Накъде?

Процесът на извеждането на децата от денонощните социалните домове приключва, но за да бъдат подкрепени младежите при излизане от тях за самостоятелно развитие, е нужна допълнителна подкрепа. Все още диалогът между отделните институции, които се занимават със закрилата на децата, не е достатъчен за навременно решаване на проблемите. Реформата..

публикувано на 10.11.25 в 09:58

Златина Петкова: Комисията "Сорос" - шоу за пред медиите

" Очаквам комисията "Сорос" да е шоу за пред медиите. Представям си безкраен цирк , какъвто г-н Пеевски явно обича. Очаквам може би тук да се показват някакви снимки на български представители на медиите или други, снимани до Джордж Сорос - нещо такова си представям". Това коментира пред БНР журналистът от "Евроком" Златина Петкова.  НС одобри..

публикувано на 08.11.25 в 12:51
Кристалина Георгиева

Кристалина Георгиева: С въвеждането на еврото България ще стане по-привлекателна за инвеститорите

С въвеждането на еврото България ще стане по-привлекателна за инвеститорите , заяви пред БНР Кристалина Георгиева - управляващ директор на Международния валутен фонд.  Тя изрази удовлетворение от приемането на България в еврозоната, но и не спести препоръки към Европа да бъде по-конкурентоспособна .  "Светът се промени много през последните..

публикувано на 08.11.25 в 10:30
Наръчник за борба с радикализацията при младите хора

Готов е Наръчник за борба с радикализацията при младите хора

Програма "Европа" към Столична община реализира проект, който ще подпомогне учителите да се справят с проявите на агресия още в техния зародиш. Веселин Кръстев: Всеки Божи ден губим деца. Отговорността е на всички! Мълчанието в семейството ражда насилието в училище Наръчник за борба с радикализацията при младите хора ще бъде..

публикувано на 08.11.25 в 08:15