Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В кухнята на социолозите - защо не обичат да говорят за грешки?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

28% от участниците в електоралните проучвания съзнателно подвеждат изследователите, а 30 на сто декларират, че решават в последния момент коя партия ще подкрепят на избори. Това е установено в методически експеримент на Центъра за емпирични и социални изследвания на Института по философия и социология към БАН. Проектът е реализиран в продължение на две години.

"Ние направихме задълбочено изследване кои са тези хора, които подвеждат. Оказва се, че 75% от тях са жени, с по-ниско образование, пенсионери, домакини. Няма го този феномен при хора с по-висок образователен статус и по-интересни и значими професии."

Това каза пред БНР проф. Емилия Ченгелова, заместник-директор на Института по философия и социология към БАН. 
"Действително около 1/3 от хората чакат до последния момент. Ние го наричаме "спирала на мълчанието". Мълчаливият избирател, който предварително или въобще не обявява своя анонс, не казва за кого ще гласува, или подава фалшива информация, но всъщност той изчаква да се ориентира коя партия ще победи и буквално в деня на избора може да реши за кого ще гласува. Което ощетява партиите с по-ниска подкрепа, тези на ръба около 4-те процента, те могат да загубят от това."
"Правенето на социологически изследвания е наука, изкуство. Електоралните проучвания имат изключително висока политическа роля. Общественото мнение е много сложен социално-психологически конструкт. Когато социолозите отидат да го изследват, те трябва да имат прецизни, рафинирани инструменти, за да могат да го уловят точно", коментира проф. Ченгелова в предаването "Преди всички".

"Когато се правят социологически изследвания, има висок риск от грешки. Тази материя съзнателно се пропуска и самите социолози не обичат да говорят за това. Това са вероятностни изследвания и в самата природа на социологическите изследвания е заложена възможността за грешки."

Ако извадката не е представителна, все едно не си направил нищо, подчерта проф. Емилия Ченгелова. По думите ѝ когато извадката не е представителна, социолозите нямат право да генерализират изводите от проучването.

"Има много други тънкости – как правиш самия въпросник, как питаш, какви въпроси задаваш. Ние сме правили експерименти и знаем, доказали сме го - една-единствена думичка във формулировката на въпроса променя отговорите."

Различните резултати при отделните агенции Ченгелова обясни с различните методи и различните обеми извадки.

"Стохастичната грешка присъства във всяко изследване и особено когато се правят прогнози, тя е много важна. Обикновено нашите агенции работят с обем на извадката 1000 единици, при което тази грешка е плюс-минус 3%. Тоест имаме един марж от 6% разлика, в която се простира подкрепата за тази партия. Затова е възможно две агенции, работещи в един и същи момент, едната да получи 21%, другата да получи 24%. И двете ще бъдат прави, защото са в т.нар. доверителен интервал и това е стохастичната грешка. Точно тази грешка прави прогнозите толкова трудни."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04
Крум Зарков

Крум Зарков: Битката за дневния ред в България предопределя следващите управленски конфигурации

Битката за дневния ред в България предопределя следващите конфигурации за управление . Това заяви пред БНР  Крум Зарков, вече бивш секретар по правните въпроси на президента Румен Радев, както и бивш министър на правосъдието. Секретарят по правните въпроси на президента напуска поста си заради референдума за еврото "Ако основният дневен..

публикувано на 17.05.25 в 14:18

Руслан Трад: Иран няма да се откаже от ядрената си програма

Иран няма да се откаже от ядрената си програма.   Такава прогноза направи пред БНР Руслан Трад,  анализатор от Атлантическия съвет във Вашингтон, след като Доналд Тръмп започна втория етап от близкоизточната си обиколка. "Програмата е важна за оцеляването на режима в Техеран. Не смятам, че страната ще се откаже и от оръжейната. Това е вид щит,..

публикувано на 17.05.25 в 13:15
Ирина Манушева

Ирина Манушева: Няма ръст на отсъствията по семейни причини дори с един учебен ден!

Какъв е броят на извинените отсъствия на учениците година след като позволените дни отсъствия от клас по семейни причини по настояване на родителите бяха увеличени от 10 на 15 годишно? Отговор на този въпрос по Закона за достъпа до обществена информация потърси и получи от Министерството на образованието и науката Ирина Манушева. Тя е майка..

публикувано на 16.05.25 в 10:20
Любомир Аламанов

Любомир Аламанов: България е жертва на огромна комуникационна война

България е жертва на огромна комуникационна война! С тази констатация започна коментара си пред БНР комуникационният експерт Любомир Аламанов. "Спешно е необходима национална стратегия за комуникационна сигурност. Самите комуникационни инструменти станаха толкова добри, че не може със стандартни средства да се противопоставяме на това, което се..

публикувано на 14.05.25 в 13:09

Александър Шопов: Ако не ни чуят - ефективна стачка!

" Ако нямаме покана и разговор, в който да има разумни предложения от страна на институциите, на работниците няма да им остане друг изход, освен да преминат към ефективна стачка ".  Това заяви пред БНР Александър Шопов - председател на Федерацията на транспортните синдикати в КНСБ.  София под блокада - осъмна без градски транспорт Към..

публикувано на 14.05.25 в 07:13