Райън Джинджерас: Гърция и Турция не са прозрачни при отправянето на взаимни обвинения

"Държавното ръководство на Турция е развило странна фиксация върху страната ми", заяви гръцкият премиер Кириякос Мицотакис пред Общото събрание на ООН. "Но Гърция не е враг на турците", увери той задочно към източните си комшии. Мицотакис нарече "език на агресията" заплахата от страна на турския президент Реджеп Ердоган от началото на месеца, че турците щели да "дойдат през нощта" заради провокации от Гърция около островите ѝ в непосредствена близост до турските брегове в Егейско море.

Двете съюзнички в НАТО са и исторически врагове, спорещи за юрисдикцията върху тези острови, за Кипър, за териториалните води, континенталните си шелфове и енергийните ресурси в Източното Средиземноморие.

И Гърция, и Турция са пред избори догодина и популисткото нагнетяване на напрежението помежду им от мераклии за власт в Анкара и в Атина става все по-интензивно. Проблемът е сериозен и изплува на повърхността въпреки усилията на Ердоган да се превърне в незаменим посредник между приятеля му Путин и Украйна, увенчани тази седмица с безпрецедентната размяна на близо 300 военнопленници между Москва и Киев.

Райън Джинджерас - професор от висшата школа на военноморските сили на Съединените щати в Монтерей, щата Калифорния, е събеседник в предаването "Събота 150":

Като историк, който от десетилетия се занимава с Османската империя и с Балканския полуостров, може ли да ми отговорите - дали поредната опасна ескалация на напрежението между Гърция и Турция е само поредно проявление на историческата им вражда, или по-скоро се дължи на стремеж към извличане на моментни политически дивиденти?

И гърците, и турците виждат сегашната ескалация в исторически контекст до някаква степен. Най-вече в контекста на войната между Гърция и Турция между 1919 и 1922 година и напрежението в Кипър преди близо 5 десетилетия. Но мисля, че в действителност това се дължи на съвременни проблеми и на начина, по който двете страни гледат днес една на друга - като на съперници. Мисля, че това до голяма степен е продукт на мерака на Турция да бъде по-голяма сила.

Колко основателни са претенциите на Гърция - за умишлени провокации от страна на Анкара и нарушаване на въздушното пространство? А и претенциите на Турция - за струпване на гръцки военни на спорните егейски острови?

Големият проблем на външните наблюдатели е, че е трудно да бъдат независимо потвърдени тези претенции. И двете страни - Гърция и Турция - не са съвсем прозрачни при отправянето на взаимни обвинения и когато се защитават от такива. През пролетта имаше случай, при който Гърция се оплака от безпрецедентно по мащаб нарушаване от страна на Турция на нейното въздушно пространство. Отговорът на Анкара беше, че турските действия са били в отговор на гръцко нарушаване на въздушното пространство на Турция. Но ние реално не знаем нищо за произхода на тези нарушения - как точно са се случили. А за гръцкото военно присъствие на егейските острови е ясно, че някои от статистическите данни, които се изготвят от турска страна по този въпрос - за струпването на военни и на бойна техника там, са правени преди 30 и дори повече години. Освен това Атина твърди, че на островите има само части от националната гвардия, а не армията. Може да се каже също, че числеността им в момента е по-малка в сравнение с миналото.

Заплахите на Ердоган към Гърция, в които той включва исторически препратки - битката при Смирна - за какво говорят? За вътрешнополитическа употреба ли са, или адресатът е наистина Атина?

Мисля, че тези думи на Ердоган са отворени за различни тълкувания. И това е преднамерено търсен ефект от негова страна. На пръв поглед той може да има предвид, че просто Турция е побеждавала Гърция в миналото. Може и акцентът да е определена травма за гърците - загубата на Смирна, днешен Измир. Не зная точно какво има предвид, но определено цели да бръкне в раната на гърците. Думите на Ердоган бяха част от реч, текстът на която беше разпространен от турското министерство на комуникацията, включително на английски. Така че може да се каже, че е била и за вътрешна употреба, и за публиката извън Турция.

Не винаги отношенията между Атина и Анкара са били така обтегнати въпреки тежкото историческо наследство на сблъсъци помежду им. Помним, че гръцкият премиер Костас Караманлис през 2015 година беше сред гостите на сватбата на дъщерята на Ердоган. Какво развали тази видимо приятелска атмосфера, за да стигнем до ескалацията днес?

Важно е да си припомним, че тези отношения между Гърция и Турция имат своите възходи и спадове през последните 20 години. Там, където виждаме по-сериозно обтягане, е провалът на плана за обединение на бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан, който беше отхвърлен от кипърските гърци на референдум през 2004 г. макар и приет от местните турци. Това беше разчетено от Турция не просто като неодобрение от страна на гърците в Кипър, но и от самата Гърция. Друг чувствителен момент са газовите находища в Източното Средиземноморие. Това добави ново измерение на турско-гръцките отношения и създаде нови елементи, които двете страни припознават като част от националния си интерес. В по-скорошно време подписването на меморандума за сътрудничество в отбраната между САЩ и Гърция също допринася за срива в отношенията между Атина и Анкара. Това даде сигнал за ескалация в Турция заради това, че Гърция се опитва да намеси трети сили в двустранното противопоставяне, които да я подкрепят в случай на още по-опасна ескалация.

Размерът на бюджета за отбрана на Гърция е значителен и може би това показва колко застрашена се чувства тя. Атина отделя 3,8% от брутния си вътрешен продукт за въоръжените си сили - повече от всяка друга страна от НАТО. Означава ли това, че Гърция се готви за война?

Не непременно. В Гърция отдавна има план и силно желание за модернизиране на армията. По един или друг начин много от страните от НАТО се стремят да модернизират въоръжените си сили. Проблемът на Гърция е, че икономическата криза доведе до временно замразяване на нейните планове. Може да се каже, че сега Атина наваксва, колкото може по-бързо. Разбира се прави го и конкретно заради Турция, чийто отбранителен бюджет също се увеличава неимоверно през последните години - въпреки трудните времена за икономиката ѝ. 

Къде виждате мястото на България при евентуален конфликт между Турция и Гърция - две наши съседни страни?

Мисля, че при подобен конфликт България ще е злочест наблюдател. Голяма част от търговията в България се извършва по земя и по море. Подобен конфликт би имал неимоверно отражение върху търговията през турско-българската сухопътна граница, също и на морския трафик между Егейско и Черно море. България има предимството, че е страна членка на Европейския съюз и част от границата му с Турция. Има много позитиви за страната ви от туризма и търговията с турците. За съжаление България има много какво да изгуби при турско-гръцки сблъсък.