Водородът ли е енергията на бъдещето?

Берлин и Отава сключиха това лято споразумение за създаване на трансатлантически коридор за доставки на водород от Канада за Германия най-късно до 2025 г. В провинция Нюфаундленд, която е разположена на канадското атлантическо крайбрежие американска компания има намерение да изгради съоръжение за производство на водород, захранвано от парк от вятърни турбини с мощност 164 гигавата. Водородът ли е зелената енергия на бъдещето? Отговорът на проф. Джон Шефилд от университета "Пърдю" в САЩ, който е председател на Международната асоциация за водородна енергия:

„Да. Тази цел би могла да бъде постигната дори по-скоро с износ на водород от канадската провинция Албърта. Водородът може да бъде транспортиран под формата на сгъстен газ или под втечнена форма, но най-икономично за транспортиране до Европа е да бъде преобразуван в амоняк, който се втечнява при много по-ниско налягане.“

В понеделник стана ясно, че повече от 20 страни са се присъединили към инициативата на Япония за увеличаване на производството на чист водород до поне 90 милиона тона годишно до 2030 г. За сравнение, сега то се равнява на около 1 милион тона, уточнява агенция „Ройтерс“. Споразумението ще способства за осъвременяването на тежките индустрии, които в момента разчитат най-вече на нефт, газ и въглища. В международното споразумение са се включили Съединените щати, Австралия и Германия. Проф. Шефилд – може ли зеленият водород да замени природният газ като достъпна и чиста алтернатива?

„Да. Зеленият водород представлява водород, произведен от електролиза на вода, за която се използва електричество от възобновяеми източници, което е в излишък. Според прогнозите на глобалната инициатива „Водороден съвет“ разходите за водород ще паднат рязко през следващото десетилетие – по-скоро, отколкото се очакваше. С разрастването на производството на водород, разпространяването му, непрекъснатото производство на нужното оборудване и компоненти, се предвижда цената му да падне с до 50% до 2030 г. за голям диапазон от сферите му на прилагане, което ще превърне водорода в конкурентно гориво спрямо природния газ.“

Напредъкът в разработката на устойчиви енергийни проекти има потенциала да помогне на целия свят в справянето с проблеми като замърсяването, промените в климата и създаването на нови работни места. Какви обаче са трудностите?

„Прилагането във все по-широка степен на водорода до 2030 г. е важно за постигането на дългосрочните цели и разкриването на рентабилни решения за енергията от водород. За преодоляването на трудностите по този въпрос трябва да се предприемат действия в три посоки: да се стимулира търсенето, да се улесни достъпът през инфраструктурата и да се постигне мащабност, за да се намалят разходите и да се затвори икономическото неравенство между зеления водород и конвенционалните алтернативи.“

Ето какви нови научни постижения очаква председателят на Международната асоциация за енергия от водород проф. Джон Шефилд относно зеленият водород:

„Открития, касаещи електролизерис капацитет гигавати. На 14 септември тази година беше обявено голямо постижение, а именно първите по рода си 5 GW-ови горивни клетки в промишлен мащаб за производството на зелен водород и зелен амоняк като гориво за превоз, начин за съхранение, източник на захранване и зелен тор. Това е вероятно най-голямата сделка с елктролизери в света към този момент. По този начин ще се замени употребата на почти 5 милиарда кубични метра природен газ годишно.“

С очакваното навлизане на новото гориво в икономиката ще се появяват нови въпросителни какъв трябва да е подхода на всички държавни нива. Какво трябва да включва една национална стратегия за водорода?

„Специална национална стратегия за водорода, или т.нар. пътна карта, определя как една страна ще развие потенциала на водородната икономика, за да постигне водещите си цели за намаляване на въглеродните емисии. В нея трябва да са описани ключовите етапи в напредъка за внедряването на водорода, подробно да се опише как водородът може да играе основна роля в една интегрирана енергийна екосистема чрез координирано планиране и оптимизация на инфраструктурата и крайното потребление.“

Поглеждайки към въпроса по-мащабно – какво трябва да предприеме международната общност, за да е факт една устойчива икономика, основаваща се на водорода?

„Не съществува един път за постигане на устойчиво бъдеще, използвайки производство на водород. Нужен е подход, основан на фактите, който да дава преимущество на регионалните ресурси и да включва комбинация от различни начини за производство на водород. „Водородният съвет“ е подготвил ясен, междуотраслов план за поетапните промени при внедряването на водород в световен мащаб.“

Той включва промени в законодателствата, като правно обвързващи цели и квоти за потребление на чист водород, като за пример са дадени схеми в Нидерландия, Германия, САЩ и Южна Корея. Важно е също така отпускането на държавно финансиране за проекти, свързани с водород и изграждане на необходимата инфраструктура. С плана можете да се запознаете подробно на този линк.