Събитията в Украйна и други акценти от седмицата

Седмицата на бързи обороти с Николай Петров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Тази седмица украинските сили продължиха контраофанзивата си, като обявиха за отвоювани и територии около анекксираните от Русия райони в Донбас, както и в Херсонска и Запорожка област. В същото време законът за присъединяване на т.нар. Донецка и Луганска народна република, и на Херсонска и Запорожка област беше подписан тази седмица от президента на Русия Владимир Путин. Заради руските действия ЕС налага на Русия нов, осми пакет санкции. Анексията на украински територии провокира и ново изостряне на ядрената реторика. Изказване на украинския президент Володимир Зеленски, че може да е необходим превантивен удар от НАТО, за да се попречи на Русия да прибегне до ядрено оръжие, беше посрещнато в Москва с ирония и с категоричното заявление, че Русия е ангажирана да избегне ядрен сблъсък. Според американския президент Джо Байдън обаче перспективата за "ядрен Армагедон" не е била така близка от Кубинската ракетна криза преди 60 години.

Според Киев успехът на украинските войници не е ограничен само до връщането на град Лиман. Отбелязан напредък на контраофанзивата си в Харков и Херсон, като руските части са изтласкани изцяло на юг от западния бряг на река Днепър.

С указ президентът Зеленски официално забрани да бъдат водени преговори с руския президент Владимир Путин. Путин пък подписа федералния закон за анексията на четири украински региона, след като тя беше одобрена тази седмица и от двете камари на руския парламент - единодушно и без никакви дебати. Все още не е решено в какви граници Москва ще обяви Херсонска и Запорожка област за руски, при положение, че двата региона не са изцяло окупирани, а, както стана ясно, през последните дни украинските сили си връщат територии.

Сигурността в Европа беше основна тема на проведената тази седмица в Прага първа лидерска среща в новия формат "Европейска политическа общност". Той събира 44 държави от континента Европа - 27-те от ЕС и още 17, но без Русия и Беларус. Автор на идеята за тази нова платформа за политически диалог е президентът на Франция Еманюел Макрон.

Газохранилищата в Европа вече са пълни почти на 90 процента. На борсата в Нидерландия цената на едро на природния газ падна до най-ниското си ниво от юни-юли. Намалялото търсене, съчетано с увеличени доставки на тръбен газ от Норвегия и на втечнен газ от САЩ, е успяло да компенсира спрените руски доставки, посочиха от базирания в Брюксел мозъчен тръст "Брьогел".

По въпроса за таван на цените на природния газ обаче в ЕС продължава да няма единство, стана ясно след тазседмичната неформална лидерска среща на 27-те. Германия беше подложена на критики, че отказва да подкрепи така наречен "динамичен ценови коридор" за газови транзакции, а вместо това ще налее 200 милиарда евро за компенсации на своя бизнес и домакинства.

Нараства риска светът да изпадне в рецесия и в тежка дългова криза нараства, предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.

Северна Корея извърши поредната си ракетна демонстрация. Изстреляната във вторник балистична ракета със среден обсег е прелетяла над Япония, което се случва за първи път от пет години. Според японската телевизия "Ен Ейч Кей" ракетата е летяла на 4 000 километра височита, преди да падне във водите на изключителната японска икономическа зона в Тихия океан.

Премиерът на Япония Фумио Кишида определи действията на Пхенян като акт на насилие, южнокорейският президент Юн Сук-йол заплаши с "решителен отговор", а американският държавен секретар Антъни Блинкън потвърид ангажимента на САЩ за защита на Южна Корея и Япония. САЩ и Южна Корея проведоха и съвместни учения, по време на които бяха изстреляни четири ракети "земя-земя" в Японско море. Там ще бъде върнат американският ядрен самолетоносач "Роналд Рейгън".

Предсрочни парламентарни избори ще има на 1 ноември в Дания. Премиерът Мете Фредериксен прибегна до тази стъпка, за да предотврати опитите на някой от коалиционните й партньяори да поиска вот на недоверие. Според социологическите проучвания обаче изборите ще бъдат оспорвани и не е сигурно, че левият блок, част от който е Социалдемократическата партия на Фредериксен, ще наделлее над десницата.

Полша поиска официално от Германия репарации заради щетите, нанесени й през Втората световна война. Според консервативното националистическо правителство във Варшава Берлин дължи близо 1 трилион и 300 милиарда евро. Полският външен министър Збигнев Рау заяви, че полското общество все още чувства травмата от нацисткото нападение и окупация което, по думите му, има трайни негативни последици за икономическия потенциал на Полша. Германският външен министър Аналена Бербок от своя страна, посочи, че Германия смята въпроса за репарациите за приключен, след като през 1953 година - под натиск от Съветския съюз - комунистическите власти в Полша декларират, че страната няма да търси обезщетение от Берлин.

Една от западнобалканските държави, които се стремят към членство в ЕС - Босна и Херцеговина, остава в плен на етническото разделение и след проведените там избори. Гражданите на бившата югославска република гласуваха за тричленното президентство на страната, за двете камари на парламента в Сараево, за парламент, президент и двама вицепрезиденти на Република Српска, за двукамарен парламент на Мюсюлманско-хърватската федерация и за парламентите на 10-те кантона в нея. След вота в парламентите ще доминират националистическите партии на бошняците, хърватите и сърбите. Мажоритарният вот за президенти обаче даде интересни резултати.

Тазгодишната Нобелова награда за литература се присъжда на френската писателка Ани Арно заради: "куража и клиничната точност, с която разкрива корените, колективните ограничения и отчуждението в паметта на човека". Време, памет, социално неравенство са сред темите, върху които писателката се фокусира в творчеството си.

Отличието за медицина е присъдено на шведския специалист по еволюционна генетика Сванте Паабо, работил върху генома на неандерталците. Пеебо установява пренасяне на гени от праисторическия към съвременния човек, а това има връзка с начина, по който например имунната система реагира на инфекции.

Изкуствено пресъздаване на естествени молекули с лечебни свойства е целта на работата, за която двама американски и един датски учен получават Нобеловата награда за химия. Отличието за физика също е колектгивно - французин, американец и авкстриец са наградени за новаторските си експерименти, при които две частици се държат като едно цяло, дори когато са разделени, включително т.нар. "квантова телепортация".

Руски, беларуски и украински активисти за човешки права получават Нобеловата награда за мир. Отличието си поделят беларуският правозащитник Алес Беляцки, руският правозащитен център "Мемориал" и украинският "Център за граждански свободи". Усилията им да документират военни престъпления, нарушения на човешките права и злоупотреба с власт са мотиви да бъдат наградени, обяви председателката на норвежкия Нобелов комитет Берит Райс-Андерсен.

А след две години всички видове смартфони в ЕС ще бъдат зареждани с единно устройство. USB-C трябва да бъде единен стандарт за зарядно устройство за всички нови смартфони, таблети и фотоапарат, реши тази седмица Европейският парламент. За лаптопите единното зарядно ще влезе в сила малко по-късно - от 2026 г.

Тази седмица най-известният таен агент в света - Джеймс Бонд - навърши 60 години на екран. На 5 октомври 1962 година излиза първият филм от поредицата за британския шпионин. В роля първи се превъплъщава Шон Конъри. Именно подборът на точния актьор води до успеха на филмите - така продуцентът Барбара Броколи обобщи тайната за дълголетието на поредицата: