Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Иван Христов изследва българският литературен модернизъм

Той събра анализите си в книгата „Българският литературен модернизъм. Проблемът за времето и идентичността“

Иван Христов
Снимка: Столичната библиотека

"Това изследване е моята хабилитация в Института по литература към БАН. Първите текстове в него са от 2009 година. Аз го работех доста дълъг период. Фокусът на изследването е българският литературен модернизъм, но не само по време на неговото съществуване като литературно течение в българската литературна история, но и неговото маргинализиране по времето на социалистическия период през 70-те и особено през 80-те години. Може да се каже, че това е една мини история от XX-ти век", каза за БНР Иван Христов.

В предаването "Графити по въздуха" той заяви:

"В средата на моето изследване вместо да се занимавам с Втората световна война реших да се занимавам с новите социални медии - които са радиото, плаката, киното, тъй като и тогава както и днес тези медии оказват изключително силно влияние върху  начина на живот на хората и ние малко си даваме сметка за това".

В своето проучване Иван Христов е потърсил информация за много личности, сред тях и Сирак Скитник.

"Сирак Скитник е модернист. Изключително важна фигура. В този период той е първият директор на Българското национално радио. Той е един от първите теоретици на радиото. Той е личност от голям мащаб освен че е чудесен художник, той е изключително интересен теоретик като теоретизира върху проблемите на масовата култура, проблемите на радиото, на модернизма, може би заради близостта му със списание "Златорог" и неговия редактор Владимир Василев".

Издателски център „Боян Пенев“ към Института за литература на БАН и Столична библиотека представиха книгата на Иван Христов „Българският литературен модернизъм. Проблемът за времето и идентичността“ на 13 октомври 2022 в Американския център на Столична библиотека, пл. „Славейков“ № 4A. Изданието е част от научната програма на Института за литература „Виртуална история на българската литература (ІХ – ХХІ в.)“.

Иван Христов (1978) е доцент по нова българска литература в Института за литература при Българската академия на науките. Изследователският му интерес е фокусиран върху литературните кръгове, публикации и полемики на българския литературен модернизъм в европейски контекст. Автор е на изследването „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ (2009) и на стихосбирките „Сбогом, деветнайсeти век“ (2001), „Бдин“ (2004), „Американски поеми“ (2013) и „Любовен речник“ (2018). Стиховете му са превеждани на много езици. Носител е на множество награди за поезия. Член е на Сдружение на българските писатели и на Български ПЕН център.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ивайло Пенчев

Режисьорът Ивайло Пенчев: Най-хубавата и истинска награда е тази на публиката

Най-хубавата и истинска награда е тази на публиката . Това каза пред БНР режисьорът Ивайло Пенчев, чийто филм "Рожден ден" спечели наградата на публиката на 43-тия филмов фестивал "Златна роза", това е четвъртата поредна такава награда за негов филм. "Златна роза" 2025 – награди Ивайло Пенчев: Няма ли история, няма филм "Много бих..

публикувано на 29.09.25 в 18:26

Мишер Руева представя четвъртата си самостоятелна изложба "Моменти"

" Аз съм човек, който обича да експериментира. Интересен ми е всеки един стил на работа. Нещо, което работи за нас по възможно най-добрия начин, продължаваме да го следваме и да се придържаме към него, но и не си затварям вратите да работя с други хора, защото е ценно и разширява още повече нашия екип", споделя Мишер Руева. Идеята за..

публикувано на 28.09.25 в 15:26
Български артисти представиха

Любка Биаджони цу Гутенберг и "София Симфоникс" представиха операта „Травиата“ от Верди в Германия

На 20 и 21 септември солисти, хор и оркестър „София Симфоникс“ с диригент Любка Биаджони гостуваха в градовете Мюнхен и Кулмбах с постановка на „Травиата“. В главните роли се представиха много изявените певци Михаил Михайлов като Алфред, Кирил Манолов /носител на приза "Музикант на годината 2019"/, - Жорж Жермон. Своя дебют в ролята на Виолета..

публикувано на 26.09.25 в 18:41

Спомен за проф. Александър Нейнски

В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отдаваме почит на един от високоуважаваните български виолисти и педагози - проф. Александър Нейнски. На 12 септември се навършиха 105 г. от неговото рождение. Той е роден в село Стакевци, Монтанско. През 1938 г. е приет в Музикалното училище в София, където учи при проф...

публикувано на 26.09.25 в 15:24

Софийски музикални седмици с есенна програма

И тази година международният фестивал "Софийски музикални седмици" има есенно продължение. Събитията са от 5 септември до 3 октомври в различни културни пространства. Пъстрият афиш включва концерти и спектакли в различни жанрове, както и гост-музиканти от страната и чужбина, които не посрещаме често на столична сцена. Предвидени са няколко авторски..

публикувано на 25.09.25 в 19:10
 Виктор Теодосиев

Виктор Теодосиев - българската гордост в младежкия оркестър "Густав Малер"

Още преди да е навършил 20, Виктор Теодосиев вече е сред най-изявените млади български музиканти. Той достойно продължава фамилната традиция след дядо си и баща си, с когото в момента дели поста първи валдхорнист в Симфоничния оркестър на БНР. Междувременно е студент в НМА "Проф. Панчо Владигеров" - София в класа на проф. Владислав Григоров. Но Виктор..

публикувано на 25.09.25 в 18:44

Дни на камерната музика в Габрово - безкомпромисен подбор и откривателски дух

49-ото издание на фестивала "Дни на камерната музика" започна в Габрово и въпреки закъснението, в сравнение с традиционните дати през миналите години, все пак присъства на културната карта на България (поради забавянето на финансирането на много от фестивалите, провеждането беше под въпрос до последния момент). Директорът на Габровския камерен..

публикувано на 24.09.25 в 16:49