Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Племенницата на последния Шах на Иран - Ясмин Пучи участва в журито на фестивала Cinelibri

В интервю за БНР тя заяви, че пише книга за Ашраф Пахлави, нейната баба, сестра близначка на последния персийски Шах

Ясмин Пучи
Снимка: личен архив

Ясмин Пучи е актриса от персийски произход, родена е в Рим. Завършва актьорско майсторство в Ню Йорк, автор е на множество сценарии и игрални късометражни филми на социална тематика, занимава се с насилието срещу жени. Тя работи основно с чуждестранни филмови продуцентски компании и изпълнява главни роли на английски език в продукции на Германия, САЩ и Италия. В Рим се запознава с режисьора Емилиано Ферера – с него започва ново творческо сътрудничество не само като актриса, но и като съсценарист. През 2019 г. заедно написват сценарии и продуцират уестърн, наречен „Злато и олово“.

Ясмин Пучи  гостува на фестивала Cinelibri за първи път като част от международното жури в конкурса за пълнометражен игрален филм. Церемонията по награждаването на осмото издание на фестивала Cinelibri се състоя на 21 октомври в Зала 1 на НДК.

Ясмин Пучи с баба ѝ Ашраф Пахлави  Снимка: личен архив

"Първо, благодаря ви много за това интервю, наистина се вълнувам да бъда тук. Да, правa сте, за първи път съм на този фестивал и за първи път в София. Толкова съм щастлива за тази възможност и съм благодарна на Жаклин Вагенщайн, че ме покани да съм част от журито. Наистина е голямо удоволствие да бъда тук на фестивала на Cinelibri. Преди всичко съм впечатлена от филмите, които гледах, всяка тема, всяко послание на съответните филм е толкова интересно, стойностно и съм влюбена в програмата на фестивала. Но при избора аз просто се опитвах да следвам чувствата си. Наистина не ме интересува толкова техниката или продукцията, дали е голяма или малка. Просто исках да почувствам, да усетя филмите, и едва след това да стигна до самите идеи за участващите филми на фестивала. Също така съм много щастлива, че има и 3 италиански филма, дори съм горда за този успех. А в Рим има друг голям филмов фестивал, но аз съм толкова щастлива, че съм тук сега с Вас. Винаги казваме, че другите фестивали са по-добри от нашите, чуждата кокошка снася по-добри яйца, нали така. Няма да издам кой е моят любим филм, но само мога да подскажа, че не е италиански, въпреки, че аз наистина обичам италиански филми, но моят избор няма да е насочен към нито един от 3-те италиански филма“, каза за БНР Ясмин Пучи.

Участие на Ясмин Пучи във филма „Злато и Олово“  Снимка: личен архив  Снимка: личен архив

Ясмин Пучи е завършила висше образование в Ню Йорк, изпълнява роли във филми и в театрални постановки.

Коя е ролята, с която се идентифицирате?

„Да, от 25, дори почти 30 години аз се занимавам с актьорство. Имах голям късмет и възможността да правя много неща, свързани с актьорството. Започнах първо с театър, след това се прехвърлих на късометражните филми, до игралните. И определено, когато си актьор или актриса, се влюбваш всеки път в героя си, но да, филмът „Злато и Олово“ (Оro y Piombo/ Gold &Lead) от 2019 г., e едно от любимите ми творения. Аз съм и сценарист на този филм и наистина толкова нетипичен за уестърните, тъй като винаги ролята при уестърните филми се играе от мъж и разказва за неговата съдба, защото това си е един мъжки свят. Но вместо това ние искахме да представим история, която разказва за жена, за наистина силна жена, пак от онези времена. Жената е напредничава и във филма има много от нещата на съвременните жени. Тя е еманципирана, не свежда глава, нещо като в уестърните на Клинт Истууд и докато работихме по филма, наистина се забавлявахме. Така че със сигурност това е филмът на Емилиано Ферера, a героинята, която между другото представям живота ѝ, е жена, която наистина е съществувала - Клер Пералта. Наистина ми достави удоволствие да изиграя точно този персонаж, а още повече след написването му и излъчването му той е сред най-излъчваните по Amazon Prime. Накратко, влюбена съм точно в този вид жанр“.

Говорите за жените, да разкрием, че сте племенница на Шаха на Иран, тоест имаме късмета да разговаряме с истинска принцеса, която освен актриса, освен режисьор, също се бори за правата на жените. Не може това да не провокира интерес в нашите слушатели. Може да имате спокоен живот, а избирате по-сложната страна на нещата.

„Да, наистина съм от много особено семейство, имам персийски корени и преди революцията в Иран, сигурно сте запознати. Но накратко - преди имахме Шах, чували сте за Шахът на Персия, той беше мой чичо, а моята баба - принцесата водеше достоен живот и беше сестрата близначка на Шаха на Персия. Тя беше една от първите жени, които още тогава се бориха много за правата на жените в Иран за достъп до образование, защото тя беше убедена, както и Шахът, че най-успешният начин за еманципация е именно образованието, познаването на различни култури. Тя се бори много и за правото на жените да гласуват, както и накрая се бори за премахването на бурката, в смисъл, да не е задължително нещо, а да бъде избор - ако жените искат свободно да носят бурка, ако ли пък не искат, да не се счита за нещо лошо. Така, че в момента всичко, което се случва днес в Иран - аз съм наистина тъжна и още по-ядосана, защото знам колко много моята баба се е борила за премахването на бурката, за признаването на граждански права и виждам, че днес в действителност след много години, през които Иран е преминал, продължава да се бори със същите неща. Но сега светът сякаш се е събудил и това е чудесно. Мнозина се обърнаха към мен за  интервюта, и наистина вече не съм ядосана, иранският народ се опитва да се бунтува от години, но едва сега светът изглежда се вслуша в този призив за помощ на иранското общество. И наистина съм щастлива, защото винаги е по-добре късно, отколкото никога и мисля, че наистина е важно да се говори повече за случващото се. Мисля, че е важно да се даде глас на всички тези жени, защото те не само излизат по улиците, за да протестират!"

Ясмин Пучи участва във филми и театрални постановкиСнимка: личен архив

А също съм много щастлива, че живея в страна като Италия, защото там съм в голяма безопасност, но ако изчислите, че до преди няколко години моето семейство, което беше изгонено през 1979 г., имаше и престрелки. Така че аз никога не съм стъпвала в Иран, но се надявам рано или късно да успея да стъпя на тази земя. Надявам се, че по време на такива фестивали все повече жени от тази част на света ще могат да участват. Но нека да не забравяме, че не е само Иран, има много други държави, които също са във война. Но са съжаление случващото се в Иран ме притеснява и аз плача всяка вечер. Искрено се надявам, че на тези красиви фестивали, ще могат един ден все повече и повече жени да участват, дали като продуценти, сценаристи, герои на филми, за да разказват историите си, а именно една от ролите на киното е да изобличава, да дава глас на всички тези хора, точно в такива тежки моменти“.

Ясмин Пучи пише книга за принцеса Ашраф Пахлави, нейната баба по майчина линия, сестра близначка на последния персийски Шах.
Дали книгата, която пишете ще се превърне в бъдещ филм?

"Да, факт е, че за първи път пиша книга и тя е много интимна история. В книгата се разказва за три поколения, които са моето, това на майка ми - особено за това как тя е израснала в двореца и за толкова силния ѝ характер от политическа гледна точка, както и историята на баба ми принцесата. A за нея, за баба ми, вероятно знаете, има толкова много писани неща – наричали са я черната пантера, защото във всеки случай тя беше тази, която управляваше Иран. А се знае, че Шахът беше мъж, който я слушаше много. Тя беше тази, която имаше цел и тя беше тази, която реагираше политически на определени ситуации, тя беше наистина с твърд характер. Така че, аз разказвам за неща, които не можете да намерите в интернет. Имах шанса да живея с нея, особено през последните години от живота ѝ. Mного години бях в Ню Йорк и се виждах с нея всеки ден, така че тази книга може да изглежда като красива приказка, защото разказва историята на една принцеса, с която се срещнах, когато бях на 14 години. Aз идвам от различен контекст, а тя от място, което е двореца, където са се спазвали много правила. И въпреки че са напуснали Иран, правилата си важаха, а аз не бях свикнала, не бях запозната с тях, защото бях отгледана в италианската култура. Така че аз съм като всичките си приятели от Италия. Когато за първи път се срещнахме, беше в Рим, тя дойде да ме види, тогава бях на 14, а после я последвах в Париж, и пътувах много между Франция и Щатите. А след това окончателно през 1996 г. се преместих в Ню Йорк - това е град, който тя обожаваше и благодарение на моята баба отидох в актьорско училище. Пак благодарение на нея и до ден днешен съм влюбена в това, което правя, защото, ако трябваше да последвам моите родители, вероятно трябваше сигурно да се занимавам с финанси. Трябваше да поема контрола върху ситуацията на семейството ми и да управлявам парите, но аз исках да бъда актриса, така че тя моята баба е замесена в избора на моята професия - именно тя беше тази, която ми каза - „Можеш да бъдеш това, което искаш, можеш да бъдеш актриса, аз ти подавам ръка!“ Така че дължа всичко на нея. Майка ми със сигурност я мрази за този избор. Именно в книгата споделям по малко от всички тези истории, изпълнени с анекдотите и особено за детството на майка ми, за това, как е израснала в двореца, какво е било преди революцията. Сега може би от всякога ме е грижа за идеята да отдам чест на това каква прекрасна страна е била Иран и най-вече искам да разкажа за частта от живота на баба ми, която е приемана като тъмен герой, но очевидно не е било никак лесно за нея“.

В предаването "Нощен хоризонт" тя допълни:

Книгата я написах сякаш всичко е действително, и го направих така сякаш разказвам филм. Но повече ми се иска да се превърне в телевизионен сериал, защото мисля, че филмът е твърде кратък и би опростил нещата, а с историята, се надявам хората да се идентифицират, но преди всичко да разберат, че в живота, както и във филма едни герои мразят други и че не всичко е рози. В тази история има толкова много мистерии, има много нерешени неща и следователно това е още една причина, поради която бих искала да запазя в тайна някой неща от тази книга, защото се надявам, че може би говорейки за нещата, с това да излезе наяве някаква скрита истина, която е останала потулена".

Казвате "Моето име не е от значение". Какво тогава е от значение за Вас?

„Благодаря ви за този въпрос – това беше така нареченият монолог „Слава “ и е част от телевизионен сериал. Какво означава ли? Знаете ли, аз никога не съм се интересувала от името на семейството ми. Да, очевидно моят произход не е подобен на другите, защото израснах с тази принцеса. Запознати сте с историята на Шаха и винаги е имало голямо разнообразие, но аз винаги съм се чувствала като другите, нормална. Да, мисля се, че очевидно да се страхувам и особено, когато говорим, не ми е лесно и е наистина опасно, защото хората в Иран никога не знаем какво могат да направят. Просто аз искам да се опитам да бъда самата аз, да бъда себе си и да се боря за тези жени, дори и вероятно да рискувам собствения си живот, защото знаете, че не е лесно племенницата на Шаха да говори лошо за ислямския режим, не е лесно за никой от семейството ми и не искам да търся оправдания. Не искам да се скрия, горда съм, че съм от Иран, че съм от персите и знаете ли дори предпочитам да кажа, че съм персийка, вместо иранка. И наистина искам да се боря за правата на тези момичета и на тези жени. Така че да, всъщност не ме интересува името ми! И аз съм просто жената, която познавате. Аз съм иранска жена, толкова се гордея с това!".

Всеки ще се попита какво ли е да си близък до Шаха?"Знаете ли, малко е смешно, защото дълго време разделях артистичния си живот от семейния. Никога не съм използвала семейната си история, за да създавам клюки, слава, например. Отдавна не съм разказвала тази история, която сега споделих с Вас. Моите приятели и очевидно хората, които израснаха с мен знаеха всичко това и за тях, както и за мен това е нещо нормално. Знаете ли, когато започнах да говоря за тази история - хора, журналисти започнаха да ме канят в телевизионни програми, предавания, да пишат статии за мен. И тогава си дадох сметка, че много хора не знаят историята на Шаха на Иран. Това е забавно. Особено младите хора, те дори не знаят кой е бил Шахът и това очевидно би се приело дори за грях. Хората на моята възраст си спомнят онзи период от историята на Шаха, но през очите на родителите им, като мен. Аз споделих, че никога не съм ходила в Иран, не говоря персийски и не знам дали ще имам шанса да се върна един ден, но дано да се случи. А всичко, което знам, е благодарение на моите баба и майка. Те обикновено ми разказваха историята на тази красива страна. А на хората не им пука, че аз съм племенница на Шаха, хората имат повече интерес към Биг Брадър и този вид риалити шоу, отколкото към историята на Шаха. Като говоря за моята страна, чувствам се зле да го кажа, но аз наистина трябва да кажа истината. И изглежда, че когато имаш голяма история за разказване, имаш добри познания за култура, история, за твоя произход. Вече дори ме помолиха да направя риалити шоу в Италия по повод на тези неща, но това не ме интересува, аз съм актриса и бих искала да играя, надявам, че чрез тази книга ще мога да бъда полезна на някого".

СНимка: личен архив

Какво можем да направим за жените в Иран?

"Наистина не можем да направим твърде много, но всъщност смятам, че е важно да не спираме да се борим, въпреки че го правим с видеоклипове. Да даваме гласност и това е повече от достатъчно. И като цяло това е битката за жените. Аз си оставам иранка и ме е грижа много за случващите се неща там, но ме е грижа за жените по света. И като цяло това е битката за жените. Аз си оставам иранка и трябва да обръщаме внимание на всичко и наистина не е само Иран, това е ужасно, че същото се случва в много други държави по света. И просто не трябва да спираме да говорим, да се борим заедно и трябва да продължим да го правим".

Кой е любимият ви актьор, любимата ви книга, любимият филм?

„Любимата ми книга е моята! Не, шегувам се. Знаете ли, имам много любими книги, чета много. Например влюбена съм в книгата „il Mondo di Sofi“ „Светът на Софи“, има много философия, това е невероятна книга. Другата е „Ти не си нормална майка“- това е историята на старица от 1900 г., обичам да чета биографии, фентъзи, уестърни. Относно филмите, не съм еврейка, но о, Боже! „Списъкът на Шиндлер“ - това е един от най-добрите филми като продукция, филм, който гледах, когато бях в гимназията, и никога няма да го забравя. Друг филм, който харесвам е "Отнесени от вихъра" с Вивиан Лий. Попитахте ме за любимия ми актьор… О, уау, наистина си спомням Наоми Уотс. Харесвам Мерил Стрийп и Едуард Нортън. Имам много любими - Робърт де Ниро - има много добри актьори по света. Но аз се опитвам да направя нещо сама, да бъде автентично и се надявам един ден да имам шанса да работя с тях. Да видим!"

Повече можете да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Радостина Билярска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кирил Маричков

Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част)

Вярващите са убедени, че 40 дни след смъртта душата на покойника е сред нас, едва след това отлита към отвъдното. На този специален ден за помен християните подават храна и дарове, раздават и дрехите на мъртвия. Всичко дадено ще му се намери на оня свят. "Изотопия" поднася на Кирил Маричков спомените и емоциите на..

публикувано на 20.11.24 в 16:38
Наталия Георгиева

Наталия Георгиева се е посветила на читалището в село Гурково

В рубриката „Горещо сърце“ отиваме в балчишкото село Гурково, където ни отвежда кореспондентът ни в Добрич Мая Райнова. Там тя се срещна с председателя на читалище „Свобода“ Наталия Георгиева, която родом е от Велико Търново, но след години в чужбина решава не просто да се завърне в България, а да се премести близо до морето.  "Човекът, който..

публикувано на 17.11.24 в 06:24

Омайващата Юркие Фейзи предава на хората позитивния си дух

Юркие Фейзи вдъхновява всеки, който я познава. Вярва, че винаги има път и надежда. Все още никой не е открил лек за лупуса, с който е принудена да живее, но вярва, че хората сами могат да се справят с всичко, стига да имат воля и любов към себе си. Това е най-важното нещо, на което се е научила от лупуса. "Да обичам повече себе си и когато..

публикувано на 10.11.24 в 08:14
Йордан Караджов

Данчо Караджов: Националното радио е в основата на успеха на "Сигнал"

"Националното радио , без никакво притеснение мога да кажа, че е в основата на успеха на "Сигнал", каза Йордан Караджов пред "Нощен хоризонт". "Да те жадувам", "Може би", "Сбогом", "Липсваш ми" са само няколко заглавия, които вече 46 години пренасят поколенията в свят на рок емоция и дълбоки спомени , създадени от музиката на "Сигнал"...

публикувано на 07.11.24 в 14:55
Кадър от видео, публикувано от SpaceX, показващо тестов полет на Starship при втория опит за изстрелване на SpaceX в Бока Чика, Тексас, САЩ, 20 април 2023 г.

Директорът на НАСА Бил Нелсън за бъдещето на космическите програми

"Когато отидете в космоса…." директорът на НАСА Бил Нелсън се срещна с ученици и студенти . Посещението на Нелсън у нас беше част от европейската му обиколка. Защо НАСА се връща на Луната след 50 години? Как го прави с почти три пъти по-малък бюджет от преди. И дали войната в Украйна би била пагубна за отношенията между космическите сили? Много..

публикувано на 03.11.24 в 07:30
Проф. Радка Аргирова

Проф. Радка Аргирова: Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен

Вирусологът професор Радка Аргирова е потомствен лекар. Успява ли да се справи в живота с вирусите? "Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен. Те ме карат непрекъснато да чета, да уча, да съм нащрек. Трябва винаги да бъда във висша форма. Първо, защото никога не знаеш точно кога какъв вирус ще се появи. Второ, точно кога кой..

публикувано на 03.11.24 в 06:53
Атанас Капралов, поет и директор на Националния литературен музей

Атанас Капралов: Доста от гробовете на наши класици са оставени в забвение, немилост, тревясали

Днес се навършват 110 години от кончината на поета Пейо Яворов . Той умира на днешната дата през 1914 г. Години след смъртта му драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията. Мисията и трагедията на любовта в живота му не спират да привличат изследователи и публично внимание. " Пейо Яворов е един от великите поети..

публикувано на 29.10.24 в 09:52