Ричард Кремър: Америка е уморена от поляризацията, иска реални решения

Интервю на Тоня Димитрова с Ричард Кремър в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Четири дни след междинните избори в Съединените щати нито демократите, нито републиканците могат да обявят победа и контрол върху която и да е от двете камари на Конгреса - Долната камара на представителите и Горната - Сената.

Броенето на гласовете продължава и републиканците са все по-близо до заветните 218 места за контрол върху 435-местната Долна камара, но мнозинството им се очертава да бъде крехко. Последните резултати сочат 211 за републиканците и 199 за демократите.

В Сената битката също все още е с неясен край. Демократите запазиха Аризона, но в Невада броенето продължава. Някои от резултатите до момента, като този в щата Пенсилвания, където Джон Фетърман срази републиканеца Мехмет Оз, дават надежда на демократите, че могат не само да запазят сегашния баланс - 50 на 50 сенатори и решаващият глас да остане в ръцете на вицепрезидента Камала Харис, а дори да са в мнозинство с едно място. Ако републиканците успеят да спечелят Невада, изходът от битката за Сената ще се реши на балотажа в Джорджия на 6-и декември.

Червената вълна се оказа само вълничка, а големият губещ е Доналд Тръмп. Влиятелни републиканци се обърнаха срещу него - медийният магнат Рупърт Мърдок, Рич Лоури, главният редактор на консервативното издание National Review, и бившият държавен секретар Майк Помпео вече са част от така наречената "Съпротива". "Тръмп е крах за републиканците", написа Лоури, на първа страница "Ню Йорк Пост", част от медийната империя на Мърдок, описва бившия президент като "Тръмпти Дъмпти" и пише: "Дон, който не успя да издигне стена и вместо това се разби в стена". А бившият държавен секретар Майк Помпео припомни в Туитър, че "консерваторите са избирани, когато носят решения, а не когато само сноват из социалните медии".

Причината за тирадата срещу Тръмп е лошото представяне на подкрепените от него кандидати. Гласоподавателите не само отхвърлиха кандидатите на бившия президент, но казаха "Не!" на атаката срещу демокрацията и твърденията за откраднатите президентски избори през 2020 година. И ако преди вота имаше очаквания за червена вълна, с цвета на републиканската партия, Тръмп изигра ролята на бент, който спира водата към лазурносиния бряг.

"Америка показа, че вече е уморена от поляризацията, че не иска екстремна реторика, а реални решения". Думите са на Ричард Кремър, директор на Алианса САЩ/Европа, събеседник в предаването "Събота 150".

Инфлацията удря американците. Рейтингът на Байдън е доста нисък. Всичко сочеше, че републиканците ще триумфират в нощта на 8 ноември. Какво се случи?

Повечето анализатори и политически наблюдатели в Америка очакваха червена републиканска вълна. Тя обаче се оказа само вълничка. Това е признак за спадащата популярност на Доналд Тръмп. Ако погледнете изборите за губернатори, както и тези за Конгреса - 14 от подкрепяните от него политически, а някои и финансово, кандидати или претърпяха тежки поражения, или просто останаха под чертата. Все пак има няколко души, които успяха - пример е Хършел Уолкър, който е напът да отиде на балотаж в Джорджия и може все пак да спечели сенаторското място. Но лидерите във Вашингтон и в щатските столици получиха ясно послание, че хората нямат желание да продължат да позволяват на Тръмп да налага това, което е в негов личен интерес и в интерес на неговия политически бранд. И се фокусират върху не толкова крайна реторика. За тях е важна икономиката. Също и престъпността, която продължава да е проблем. Допитванията сочат, че значителна част от американците - близо 50 процента - се опасяват, че животът на децата им няма да е толкова щастлив и плодотворен като техния. Те изискват реални действия срещу тези проблеми, а не политическо позьорство, което е от полза само на амбициите на Тръмп.

Казахте, че американците вече не са привлечени от крайните послания, може би и от двете страни на политическия спектър. Може ли да се каже, че хората са изморени от поляризацията в обществото?

Да, и то не само за тези избори, а например и за изборите през ноември миналата година. Тогава кандидатът за губернатор на Вирджиния Глен Янгкин спечели, без да търси подкрепа от Тръмп, но същевременно не се и отрече от него публично. Видяхме това и на местно ниво, и то в доста либерални градове като Ню Йорк, Сиатъл и Минеаполис. Сега наблюдавахме подобен феномен, но с обратен знак. На тези избори загубиха много кандидати, които заложиха на радикално десни и популистки лозунги. Не говореха за истинските проблеми, а водеха очерняща опонентите им кампания. Вместо това трябваше да предлагат реални решения срещу икономическите предизвикателства пред хората. Защото просто намаляване на данъците не е решение. То може да е само част от икономически план. И избирателите отвърнаха: "Това не ни интересува!" Американците се изморяват от Тръмп - искат нещо ново, нов лидер. И изглежда, че губернатор Де Сантис, който победи с близо 20 пункта преднина, предлага тъкмо това, поне за жителите на Флорида, който е пурпурен щат - има много червени републиканци и много сини демократи - и като губернатор трябва да търсиш баланса. Победата му показва, че го умее.

С Рон ДеСантис Флорида вече не е част от групата на колебаещите се щати, нали така? Доналд Тръмп веднага го атакува и го нарече Рон ДеСанктимониъс, или Рон Светеца. Да очакваме ли сблъсък между двамата за президентската номинация на републиканците? ДеСантис беше определен като нова и подобрена версия на Тръмп - Тръмп, но по-умен и с по-малко драма, както писа "Файненшъл таймс".

Не смятам, че е много проницателно да се твърди, че ДеСантис е просто по-умен вариант на Тръмп. Сега всеки, който иска да спечели републиканските избиратели, ще трябва да използва част от реториката или някои от идеите, които Доналд Тръмп използва, за да победи. Просто защото такава е партията в момента. Не може да си републиканец консерватор, също като в епохата на Голдуотър и прословутата реч на Рейгън "Време за избор", и да очакваш да спечелиш веднага. Партията просто няма такава нагласа, поне в повечето щати. Който и да спечели номинацията на Републиканската партия за президентските избори ще трябва да се съобразява със съвременните характер и интереси на партията. Точно както направи Тръмп. Разбира се, той ще започне да сипе обиди. Този човек се нахвърли дори на собствената си съпруга, като я обвини, че му е дала лош съвет да подкрепи д-р Мехмет Оз в избора на сенатор от Пенсилвания, който той загуби. Тръмп не знае как да носи отговорност за загубите си. Показал го е вече многократно и докато беше в Белия дом, и след това. А пука ли им наистина на хората? Вижте как се срина алтернативната му социалната мрежа - Truth Social. Акциите й паднаха с 20 процента в сряда. Човекът, който твърди, че е подкрепян в цяла Америка, има едва няколко милиона последователи в тази мрежа. И какво му остава на Тръмп? Да напада Рон ДеСантис. Той това си може и това прави. Но така лъсва липсата на каквато и да било съществена платформа.

Рон ДеСантис, снимка: ЕПА/БГНЕС
Тръмп е големият губещ от 8 ноември. Повечето от подкрепените от него кандидати, които масово не признаваха резултатите от президентските избори, не изкласиха. Но не е ли рано да го отписваме - да кажем, че заплахата е отминала?

Заплаха е силна дума! Зависи от коя страна си в политиката - за някои Тръмп е голям шанс. А за очакваното обявяване на кандидатурата му за следващите президентски избори - ще видим. Някои анализатори смятат, че след като толкова много негови кандидати бяха победени, той може и да изчака. Споменах Хършел Уолкър и балотажа, на който отива той в Джорджия. Няма да се изненадам, ако Тръмп отложи обявяването на президентската си кандидатура за след този вот в началото на декември. Балотажът сам по себе си е голяма победа, предвид оспорваната битка за мнозинство в Сената. Всички погледи сега са насочени към Джорджия. Но, честно казано, аз гледам на Тръмп - предвид много аспекти на неговото лидерство и поведението му в миналото - не чак като на заплаха (силна дума е това), но като проблем за шансовете на Републиканската партия да победи в президентските избори през 2024 г.

Един от кандидатите на Тръмп, зад които той застана лично, е Джей Ди Ванс. Той спечели и става сенатор от Охайо. Тръмп стоеше твърдо зад него още от първичните избори в този щат. Но после се отдръпна. Тръмп събра поне 125 милиона долара с неговия Super PAC - от т.нар. комитети за политическо действие, които набират средства от политически донори. Но се показа пестелив - не даваше много пари на кандидатите, които подкрепи. Джей Ди Ванс успя да набере не повече от 12 милиона долара. И тогава лидерът на републиканците в Сената Мич Макконъл се намеси и наля над 32 милиона долара в кампанията в Охайо от контролиран от умереното крило на партията Super PAC.

Това е много показателно. Защото така умерените републиканци, които Макконъл представлява и които вече от години се конфронтират с Тръмп, успяха да помогнат на този кандидат да спечели в името на партията. Защото Ванс започна да говори за истинските проблеми на хората и така победи. И краят на тази история е, че когато Джей Ди Ванс произнесе в изборната нощ победната си реч, той не спомена Доналд Тръмп. Нито веднъж!

Републиканците са напът да спечелят Камарата на представителите, но с малко мнозинство, а битката за Сената сигурно ще се реши през декември. Какво следва? Политически блокаж ли?

Моето усещане е, че ще има политически блокаж. Но, колкото и оптимистично да звучи, може и да предстоят интересни времена, макар и повече в Сената, отколкото в долната камара. Минали са едва няколко дни след вота, но нека предположим, че e много вероятно подходът на Тръмп в политиката да изпусне вече парата, а с него и доминацията на крайните и доктринални идеи за консерватизма и либерализма. Така ще се създаде повече пространство за дясноцентристките и лявоцентристките сенатори и конгресмени да работят заедно - без да бъдат оплювани и очерняни в социалните мрежи и в традиционните медии от екстремни гласове и от ляво, и от дясно.

Много хора преосмислят ситуацията след тези избори. Не съм много сигурен дали и демократите осъзнават какво казаха американците със своя вот, но посланието е ясно: "Уморихме се от тези културни войни! Уморихме се от екстремистката реторика! И искаме да си вършите работата!". Да, по-вероятно е да има политически блокаж, отколкото да няма. Но все пак в Конгреса ще търсят повече допирни точки. А не само за това, че Китай ни е противник, което е важно, но май е единственият въпрос, по който в момента има единодушие в Конгреса.

А има ли съгласие за помощта за Украйна? И как новият Конгрес ще повлияе на външната политика на Съединените щати?

Дълбоко се разочаровах от изказванията на лидера на републиканците в Камарата на представителите Кевин Маккарти, че помощта за Украйна няма да е безкрайна. Има няколко важни неща. Първо - трябва да се има предвид, че след Ирак и Афганистан американците са много чувствителни на тема участие във войни. И второ - републиканците имат наистина основателни притеснения за харченето зад граница на пари на американския данъкоплатец. В тежки икономически времена и при толкова голям бюджетен дефицит наистина трябва да помислим колко харчим. Особено след толкова разходи за Covid и за какво ли още не. Евентуалният заник на Доналд Тръмп може да даде кураж на онези републиканци, които са за това да останем максимално ангажирани с Украйна. В края на краищата обаче Конгресът може и да връзва и да развързва кесията, но по конституция не той определя външната политика на Съединените щати. Това е прерогатив на президента.

Да очакваме ли, докато Байдън е в Белия дом, да няма никаква промяна в нея?

Честно казано, не виждам много последователност във външната политика на Байдън. Разочарован съм от стратегията за националната сигурност, която беше публикувана в края на октомври - почти по средата на мандата му. Липсва визия в нея. Вижте до каква степен специалният пратеник за климата Кери успява да обедини света зад политиките за ограничаване на въглеродните емисии. Доколкото виждам аз, напредък там няма. Провалът с Афганистан - трагично лошата преценка на Байдън за изтеглянето от там - даде смелост на Путин да нахлуе в Украйна. Байдън искаше да укрепи Евроатлантическия алианс и той е в по-добро състояние заради войната в Украйна. Европейският съюз отговаря подобаващо на машинациите на Путин. Но не виждам някакви големи победи за тази президентска администрация. Очаквам в останалата половина от мандата на Байдън да продължим да тичаме след събитията - ще се случват неща, на които ще реагираме, без да имаме конкретна визия за това как да следваме интересите си на глобалната сцена.