Николай Тодоров – Ник и вкусът на 90-те

"89-а година бях в седми клас, на 13 години. Спомням си реакциите на следващия ден, в учебната стая. Нашата класна и тогава учителка по руски. Един от съучениците ми зададе въпроса – другарко, вярно ли е, че Тодор Живков вече не е ръководител на нашата държава, тя погледна леко отвисоко, навъсено, каза – може би е така, не мога да коментирам. Оттам нататък се завъртя колелото", така започва радиоразходката с Ник из дебрите на 90-те, на знаковия 10 ноември, който малко или много, винаги става повод за връщане назад във времето.

В един момент разделенията, които дотогава бяха – от кой отбор си, започнаха да придобиват съвсем други измерения и цветовете от футболните отбори се пренесоха на тогавашната политическа сцена, казва той.

"Тогавашните деца днес сме активните хора в България, които в момента създават брутен вътрешен продукт, движат икономиката, раждат деца, възпитават деца."

Николай Тодоров – Ник е отворил магазина си за градска култура през 1994 г. На 15 години е организирал "първия концерт в живота си" – на група "Клас", в Летния театър на Варна. Тогава се изправил пред вратата на тогавашната държавна агенция "Музика", чиято табела помни и до днес, а директорът "с изпънати тиранти" го питал сигурен ли е, че иска да направи този концерт.

"Той ме изпрати да намеря поне един спонсор. Каза – ако намериш спонсор, ще има концерт". Групата също се довери на младежкия ми хъс. Това беше първото събитие в професионалната ми кариера."

Следват партитата на тъмно, dark партитата от 90-те.

"Не знам дали е било усещането на светлото бъдеще, а "тъмната музика" е била част от нашата същност. Събирахме групи от цяла България. ЖП гарата осъмваше с хора в черни дрехи и тупирани коси. Интересни времена! Години, в които идеализмът е бил много повече от всичко, а музиката – наистина изключителна движеща сила."

В момента работим с три поколения почитатели, тегли чертата той. В магазините идват както тогавашните тийнейджъри, днес зрели хора, така и техните родители – днешните баби и дядовци.

"Това са хора, които са част от тази култура. Тези хора са одухотворени, те са истинските, които и днес са част от тази вълна, която представлява качествената част от днешното човечество в нашата страна."

Николай Тодоров – Ник споделя, че не си е представял как изпълнители, които са били на плакатите по стаите и са били емблеми на съответния период и телевизионни звезди, днес ги канят на фестивали и концерти.

"Може би това е една от поредните мечти, които съм успял да осъществя. За 4 години над 70 изпълнители от цял свят."

Една друга мечта обаче все още е жива и неосъществена. Ник признава, че и до днес остава актуална мечтата му да бъде капитан на кораб.

В предаването "Изотопия" той описва вкуса на 90-те, припомняйки ни опашките с купони в магазините, но е убеден, че не се връща към тези години с негативизъм.

"По-скоро съм запазил по-красивите спомени."

От вкуса на късното му детство – от едната крайност: на филията с олио и червен пипер, до нещата, които с годините е натрупал като кулинарен опит и експерименти, включително от първите му пътувания зад граница, Николай Тодоров - Ник развива интересите си, като превръща кулинарните предизвикателства в част от организираните от него фестивали.

През 90-те се създаваха нови неща, а се разрушаваха други, но това беше време, в което човек трудно може да се ориентира кое е добре и кое – не, кое е правилно и кое не е, обобщава той на финала на разговора.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.