Сонер Чааптай: Липсва руската зелена светлина за турско нахлуване в Сирия

В края на миналата седмица Турция поде отмъщението срещу Кюрдската работническа партия (ПКК) и кюрдските бойци в Сирия, които вини за бомбения атентат в Истанбул на 13 ноември, при който загинаха шестима души, а над 80 бяха ранени.

Във всекидневни въздушни удари и артилерийски обстрел се изразява досега кампанията. Поразени са стотици мишени на територията на автономен Кюрдистан в Ирак, но главно ударите са в Сирия. Жертвите са десетки, включително цивилни и войници от сирийската армия, ако се вярва на информацията от кюрдите.

Турският президент Реджеп Ердоган подготвя сънародниците си за поредна сухопътна офанзива на територията на Сирия, която щяла да започне "в най-удобното време" и този път вече щяла да стане факт непрекъсната ивица с дълбочина 30 километра от сирийската страна на общата границата, която той нарича "зона за сигурност".

За предаването "Събота 150" на БНР коментар по темата направи Сонер Чааптай от Вашингтонския институт за близкоизточна политика, автор на издадената миналата година книга "Султан в заника си".

Господин Чааптай, Реджеп Ердоган майсторски гради имидж на мирен посредник между Русия и Украйна. Предлага се и за Западните Балкани. В същото време очевидно е готов да използва военна сила на територията на две съседни държави - Сирия и Ирак. Може ли хем да е миротворец, хем войнолюбец?

"Мисля, че успехът на президента Ердоган се дължи на това, че често прави така, че каквото е добре за Турция е добре и за него. Той печели избори с платформа за силен икономически растеж. Но същевременно умело съзира външнополитически козове, които да използва във вътрешната си политика.

Турците са против връзките на Съединените щати с кюрдските Отряди за народна самоотбрана в Сирия, въпреки че целта е да бъде победена "Ислямска държава". Тези отряди са издънка на ПКК, която е призната за терористична организация от всички в НАТО. И така всъщност Америка работи с клон на една терористична групировка, за да се бие срещу друга такава. Ердоган иска да скъса тази връзка преди да се е превърнала в трайна подкрепа.

Затова - да, от една страна той е миротворец по отношение на Украйна. Но от друга страна - Турция поема курс на твърдата сила в Сирия и в Близкия изток".

Кюрдите в Сирия твърдят, че нямат нищо общо с експлозията в Истанбул и че всъщност "Ислямска държава" стои зад нея. Неизбежна ли е все пак сухопътната операция срещу тях?

"Ще трябва да изчакаме да се разкрият всички подробности около тази експлозия. Но не за първи път ПКК извършва атентат в Турция с цивилни жертви и след това отказва да поеме отговорността.

На въпроса дали наистина ще последва ново сухопътно турско нахлуване в Сирия отговорът е да, макар и не веднага. Четири такива презгранични операции имаше досега и обикновено те бяха предшествани от артилерийски обстрел и бомбардировки с дронове за ден или два. Сега тази подготовка продължава вече седмица и това означава, че нещо липсва.

Винаги когато нахлува в Сирия, Турция изчаква зелена светлина, или поне жълта, от Русия и от Съединените щати. Държавният департамент реагира в Туитър на канонадата срещу кюрдите в Сирия и - на основата на близо 20-годишния си опит в анализите на американско-турските отношения - бих казал, че това беше възможно най-благата критика на Вашингтон към Анкара. Америка разбира по принцип колко ценен съюзник е Турция за Украйна. Но освен това Турция играе отлично картите си за разширяването на НАТО на север.

Липсва руската зелена светлина и затова се бави нахлуването в Сирия. Мисля, че Путин иска Ердоган да се ангажира с режима на Асад и в един момент да си стиснат двамата ръцете, за да сложат край на войната там. Но това затопляне ще отнеме седмици, а може и месеци".

Тактическа или стратегическа е сдържаността на Америка в създалата се ситуация?

"Тактическа е. Защото проблемът ще изчезне веднага щом Турция ратифицира присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО. А това, смятам, ще стане по някое време идната година. Но има и голям стратегически аспект, който няма нищо общо с НАТО. С пренасочването на американското внимание от сирийската пустиня към украинската степ и от ИДИЛ към Русия се променя и стратегическата важност на Турция.

За Сирия, "Ислямска държава" и кюрдите, Съединените щати и Турция имат много разногласия. Но за Украйна са на едни и същи позиции. Турция е стабилизираща сила в Черноморския регион. Затова на този етап Вашингтон вероятно би предпочел да не настройва срещу себе си толкова важен съюзник".

В позиция ли е Путин да обвърже благословията си за турска военна операция в Сирия с ратификацията от Анкара на разширяването на НАТО?

"Вероятно не. Не мисля, че там има танто за танто. Предполагам, че Путин ще продължи да инвестира големи суми в Турция. Също както беше през лятото, когато икономистите очакваха тя да се срине финансово. Но това не стана и то до голяма степен благодарение на руснаците - на туризма, на двустранната търговия, на купуването на имоти в Турция с цел получаване на гражданство. Не на последно място и на инвестицията от над 5 милиарда долара за строежа на АЕЦ "Аккую".

Очевидно Путин би могъл да е полезен за евентуална изборна победа на Ердоган. Но не смятам, че Ердоган свързва това с разширяването на НАТО. Да, танто за танто има - но между Турция и Съединените щати. Анкара иска нови изтребители Ф-16 и модернизация на тези, с които вече разполага. Американският Конгрес обаче блокира сделката. Ако това се промени, турската ратификация за Швеция и Финландия ще стане много бързо".

Ще успее ли Ердоган да измести вниманието на електората от икономическите проблеми към тези на сигурността?

"Всъщност не смятам, че сигурността ще измести икономиката. Ердоган спечели всички избори след 2002 година главно заради икономическия растеж. И освен ако не постигне отново такъв, ще му е много трудно и дори невъзможно да победи и този път. Затова по-важно за него е да осигури още финансови инжекции от Русия, както и от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, с които видимо затопли отношенията си.

Не забравяйте, че Ердоган постигна рекордни за Турция 15 последователни години на икономически ръст - от 2003-а до 2018-а. Дори еврокризата не му попречи. Под негово управление хората помнят като цяло добър живот. И сега може да има шанс, ако им вдъхне поне надежда за връщане към просперитет.

А от гледна точка на външната политика той несъмнено ще се представи пред избирателите като лидера, който може да преведе успешно Турция през окото на бурята. Ще се брандира като унгарския премиер Орбан: "Може и да не ме харесвате, но дали бихте предпочели наистина опозицията, която не е била тествана от 20 години, или доказалия се лидер при надвиснала трета световна война!".

Нека се пренесем мислено 6 месеца в бъдещето. Как ще се промени геополитическото статукво от предизборните действия на Ердоган?

"Зависи кой ще спечели изборите. Изходът от тях въобще не е ясен. Те би трябвало да се проведат през юни, но според мен ще бъдат изтеглени през май. Това, което е ясно, е, че политиката по отношение на Сирия няма да зависи от победителя във вота. Турция ще влезе в контакт с Асад заради бежанците и кюрдите и ще се съгласи да го признае за легитимен лидер на съответната цена.

Разликата при победа на опозицията ще е, че отношенията със Запада, НАТО и конкретно със Съединените щати ще получат по-голям приоритет. Това ще се отрази благоприятно на пазарите. А Евросъюзът може да съживи преговорите за присъединяване на Турция. С Русия опозицията е значително по-слабо ангажирана, отколкото Ердоган. Но Турция е толкова обвързана с руснаците - икономически, а също и в Сирия, Либия и Южен Кавказ - че едва ли би имало разрив".

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.