„Винаги е имало театрално семейство и в Сергьовец, и в Темниско, а от 1965-а година двете семейства са се обединили в едно – народно читалище „Иван Вазов“, настоящото читалище. Кое ни държи – любовта към театъра, традиционната дума магия“.
Стотици са пиесите, поставени на театралната сцена в Пъвромайци, а малки и големи дълго ръкопляскат на магията, която пресъздават доайените Стефан Бочуков, който е пред публиката от 35 години, и Ганка Попиванова, изявяваща се на сцената повече от половин век:
„Всеки иска да провери себе си и да излезе от анонимност. Това е малко като родолюбие, като патриотизъм. Както едно време революционерите са се изявявали, ние също театралните дейци сме по този път. Вече малцина се хващат на истинско читалищно революционно дело и аз се считам за един от тях“, казва Стефан Бочуков.
„В далечната 1966 година като дойдох и започнах, и всеки сезон, 50 и горница има. На сцената ме държи духът и тръпката, защото единствената ми мечта е било да стана артистка и така започнах с театралната самодейност. Иска ми се да сипя в паничките на театралите на Бъдни вечер любов към театъра, любов и никога да не се отказват от това“, споделя Ганка Попиванова.
Стиляна Янкова е душата на театралното семейство в Първомайци. 78-годишната жена с неизчерпаемата си енергия и чувство за хумор увлича и млади, и стари. На Бъдни вечер тя разказва за традициите:
„На Бъдни вечер се кладе бъдникът, научени са, че се слагат, седем, девет или единадесет постни ястия. Винаги се сварява бобче, житце, леща, сърмички, чушчици, туршийка и всичко, каквото е производно в дома, се реди на масата“.
Отскоро в театралното семейство в Първомайци са студентката Габриела Иванова и гимназистът Денислав Марков.
„С изключително желание идвам и го намирам като голямо разтоварване. Интересно е. виждаш разликата в поколенията и същевременно виждаш разбирането между младите и старите“, разказва Габриела Иванова.
„Нещото, което ме доведе в този театър, явно е била съдбата, тъй като явно ми е било предписано, за щастие, да играя. Аз успях да се запозная с този театрален екип и реално да стана част от него“, споделя Денислав Марков.
Традицията повелява на Бъдни вечер да се замеси погача с късмети. Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по-висшите от човека сили. Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто, символизиращи благополучие и плодородие. Своята ритуална пита за театралното семейство на Първомайци има Пенка Станчева:
„Искам да омеся такава пита, която да е пълна със знания, в която да има частица любопитство, да има частица предизвикателство за всички роли, които предстои на младите да изиграят. Да имате много късмет, да ви се паднат винаги ролите, които искате да изиграете да изиграете. Бих замесила много здраве, защото здравето е преди всичко“.
На Бъдни вечер се нарича да е живот и здраве на дома и семейството. Домът е жив, когато в него има светлинка, така е и в нашето театрално семейство, споделя Росица Михайлова:
„Първо искам любовта към това читалище никога да не угасва. Както гори огънят, така да гори желанието да идват, да пристъпват и тези прозорци никога да не угасват. Много любов и много желание да има. На Бъдни вечер да си пожелая най-вече здраве и много любов“.
И както бъдникът не трябва да изгасва в огнището на Бъдни вечер, така в душите на младите да не угасва искрицата към театъра, пожелават доайените от театралното семейство на Първомайци. По това как гори бъдникът предците ни са правили предсказания - например ако от него излизали искри това означавало изобилие. И в душите на младите искри, споделят Денислав Марков и Габриела Иванова:
„Искри на увереност да пребориш сам себе си и да не се спираш, въпреки страховете си“, споделя Габриела Иванова.
„Като бъдник при младите трябва да искри най-много смелостта да излезеш на сцената да се представиш добре, да имаш кураж за цялата работа. Да сме здрави, да сме щастливи и най-вече да сме като едно истинско семейство с много обич и щастие“, казва Денислав Марков.
Да е здраве и благоденствие, наричат в празничната вечер Стефан Бочуков и Стиляна Янкова:
„На Бъдни вечер наричам най-вече любов, здраве, радост и веселие, приятелство между всички. Ние сме един колектив, идваме тук с радост, радваме се на общуването по между си“, казва Стефан Бочуков.
„За всички наричам добро, берекет, късмет, много усмивки, много любов и от здраве да се не отърват. Добри бъдни дни!“, пожела Стиляна Янкова.
Снимки: предоставени от Здравка МаслянковаПоетичната книга на Пламен Пеев "Кратки истории" ще бъде представена на 14 април от 18.00 ч. в Гьоте институт. В стихосбирката са включени творби от 40-годишен период. "Една книга за разстоянията в живота ми, приближаването да някои истини в живота, изричането им на глас. Разказването на истории е част от нашето ежедневие. Когато имаме..
В "Родина зад граница" ви срещаме с една млада българка от Северна България - Шенел Сюлейманова , която е влюбена в биологията и преди 12 години тръгва от малкия крайдунавски град Никопол към Брюксел, с амбицията да продължи образованието си в Медицински университет в Белгия и да стане фармацевт. Пътят към реализиране на мечтата е дълъг и труден,..
Как тупти едно сърце, отдадено на книгите и техния свят? - Отговорът следва в рубриката "Горещи сърца". Гостуваме в първата у нас кафе - книжарница с благотворителна кауза, която се намира във Враца. Там ни посреща Кристина Константинова. Тя е на 39 години и чете от петгодишна. Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница..
На 6 април 885 г. във Велехрад приключва жизненият път на Свети Методий . Методий заедно с брат си Свети Константин-Кирил създават глаголицата и правят най-важните преводи на християнските богословски книги. В навечерието на успението на Свети Методий в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" бяха открити две изложби, посветени на..
"Изкуството да си непослушна" e изкуство на жената боец, но и изкуство на акцията, провокацията, критиката, пърформанса, лекцията и научното проучване. Със смях и разум – така от 40 години жените в американския артистичен колектив Guerrilla Girls отстояват мястото на жените в съвременното изкуство. Емблематично..
Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..
Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори. Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..
След "улгартрансгаз" и договора с турската копания "Боташ", разследването в хотели в български ски курорти за предполагаема измама с европейски..
В еврозоната България може да влезе на 1 януари 2026 г. или началото на 2027 г. Средата на годината никога не е ставало и никога няма да стане, защото..
Проблемът е толкова голям, че АПИ нямат правилен ход . Такова мнение изрази пред БНР а рх. Иван Шишков, бивш регионален министър, след като темата за..