Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Джонатан Страуд за БНР: Винаги обичам да пиша истории с много хумор

Писателят Джонатан Страуд и журналистът Иван Русланов
Снимка: БНР

"Живял съм в Лондон, доста добре го познавам. Много интерсен град. В книгата пресъздавам града почти същия с една малка разлика. Разликата е, че историята в книгата се развива по време на пандемия от духове, Това означава, че света е много различен, хората се чудят как да се борят с духовете. Технологиите са различни, възрастните са много уплашени. Когато се стъмни те трябва да си стоят у дома. Те не могат да видят духовете и стават лесна плячка. Децата обаче могат да се борят с духовете. Децата трябва да са смелите в този свят. Стари хора като мен трябва да се крият", каза за БНР писателят Джонатан Страуд.

За предаването "Понеделник вечер" той добави:

"Главната ми героиня се казва Луси Каролайн. Тя е много добра в това да чува духовете, те понякога говорят. Много е талантлива, има нужда от работа. Пристига в Лондон и получава работа в "Локууд и сие", управляван от Антъни Локууд - красив, стилен, млад човек. Той има добри способности в борбата с духовете. Луси го харесва. Той обаче е типичен англичанин - много пестелив емоционално".

Той обясни, че е написал поредицата за „Локуд и Сие“ преди пандемията от Covid-19.

"В книгите всички се крият по домовете, възрастните хора са много уплашени, за да излизат навън, особено по тъмното. Децата са единствените, които могат да се справят с това".

На въпрос какви са приликите между  "Локууд и сие" и джинът Бартимеус, писателят Джонатан Страуд отговори:

"Това, че винаги обичам да пиша истории с много хумор, искам да има шеги, мрачна атмосфера, искам да свържа всичко и да създам бърза и вълнуваща история. Трябва да пишеш, така че да искаш после да прочетеш написаното. Смятам, че историите за Бартимеус са по-сатирични".

Писателят Джонатан Страуд  Снимка: БНР

Джонатан Антъни Страуд е роден на 27 октомври 1970 г. Бедфорд, Бедфордшър, Англия. Син на Мартин и Дженифър Страуд, строителен инженер и учителка по история. Израства в град Сейнт Олбанс. От ранна възраст обича да чете книги, да рисува и да пише. На възраст между 7 и 9 години често боледува и прекарва дните си в болницата или в леглото си у дома. За да се избегне скуката се занимава с четене на книги или си измисля истории, вдъхновен от книгите на Инид Блайтън.

През ученическите си години експериментира с различни видове творби, често илюстрирани, като фентъзи комикси и книги игри, а по-късно стихотворения и пиески. Любовта му към литературата го води до Университета на Йорк, който завършва с отличие с бакалавърска степен по английска литература през 1992 г.

От 1994 г. до 1998 г. работи в Лондон като редактор за издателя на детска литература „Walker Books“. Работата му в издателството е свързана в много контакти с автори, консултации с дизайнери и художници, оформянето на енциклопедии, исторически книги, игрови книги, и др. Тя го стимулира да пише самостоятелно. Първото му произведение „Justin Credible's Word Play World“, детска книжка пъзел илюстрирана от Каролайн Холдън, е публикувана през 1994 г. Следват още няколко илюстрирани произведения за деца.

През 1998 г. започва работа като редактор в издателство „Kingfisher Books“ в Лондон, където работи до есента 2001 г., когато изцяло се посвещава на писателското си поприще. Същата година се жени за съпругата си Джина, илюстратор на детски книги, която го издържа първоначално.

Първият му роман за юноши „Buried Fire“ излиза през 1999 г. и разказва за двамата братя, Майкъл и Стивън Макинтайър, сестра им Сара и местен свещеник, които откриват тъмна тайна погребана под тихото им английско село. Следващият „The Leap“ през 2001 г. е за едно момиче на име Чарли, чийто най-добър приятел Макс пропада в една воденица, но, след поредица от странни сънища, Чарли започва да вярва, че нещо по-свръхестествено е виновно за изчезването му. През 2003 г. Страуд публикува „The Last Siege“ който е минималистична фантазия за трима приятели, които позволяват на въображението си да се развихри през нощта в руините на една изоставена крепост.

След тези начални романи Джонатан Страуд започва да пише своята най-известна серия „Бартимеус“. Първият му фентъзи роман от юношеската поредица „Амулетът на Самарканд“ е публикуван през 2003 г. През 2004 г. и 2005 г. излизат следващите – „Окото на голема“ и „Портата на Птолемей“. Характерна особеност на тези романи в сравнение с други в жанра е, че Страуд изследва стереотипите и етиката на магьосническата класа и поробените демони. Прави го чрез разказването на историята от гледна точка на саркастичния и егоманиакален джин Бартимеус, който помага на младия чирак Натаниел в борбата му срещу могъщия, жесток и амбициозен, Саймън Лавлейс.

Романите бързо печелят успех и стават бестселъри. Романът „Амулетът на Самарканд“ е сочен като един от топ 10 фентъзи романа от Американската библиотечна асоциация.

През 2009 г. излиза много успешния му самостоятелен роман „Heroes of the Valley“. Твърде младият Хейли винаги е бил различен от останалите. Нисък, набит и мургав, но с бърз ум и изявени способности, той обича да се шегува. Но шегите му често са солени и той трябва да поеме трудния път на приключенията, които ще го срещнат с разбойници, ужасяващи чудовища, но и с едно момиче, като ще открие тайната истина за легендите, семейството си и себе си.

Новата му серия „Локууд и сие“ стартира през 2013 г. с романа „The Screaming Staircase“.

Джонатан Страуд живее със съпругата си Джина, и с двете им деца – Изабел и Артур, в Сейнт Олбанс, Хартфордшър, предградие на Лондон. Обича разходките, четенето, скицирането и свиренето на пиано.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В Русе представиха книга с лични спомени и бележки от близките на Панайот Хитов

В деня, в който Русе отбеляза годишнината от освобождението си от османска власт, се състоя представяне на изключително богата книга с лични спомени и бележки от близките на Панайот Хитов хора. Нито една точка, главна буква, запетая или друг препинателен знак. Така изглеждат записките на първостепенний воевода Панайот Хитов. Съхраняват..

публикувано на 23.02.25 в 06:20
Проф. Ангел Петърчев е удостоен с престижната награда

Проф. Петърчев: Две вериги се активират при влюбване - за възнаграждение и за удоволствие

Любовта е чувство, вдъхновение, културен феномен. Но можем ли да я разгледаме и през призмата на науката – какво всъщност се случва в мозъка , какви процеси протичат в него, когато човек обича, когато изпитва привързаност, страст, привличане? Или иначе казано –  какво още не знаем за невробиологичните механизми на любовта ? " Любовта е едно от..

публикувано на 18.02.25 в 16:46

Калина Канева: Човек не трябва да се озлобява. Важното е да виждаш доброто

Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..

публикувано на 16.02.25 в 05:34

Ангел Милчев е един от малкото останали тъкачи в Северозапада

В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката.  И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан.  Ангел Милчев е един от малкото..

обновено на 16.02.25 в 05:12
Александър Симеонов

Учителят музикант Александър Симеонов: Децата ме научиха на търпение, а те много ме обичат!

Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..

публикувано на 09.02.25 в 06:00
Зорница Иларионова

Зорница Иларионова: Да носиш удоволствие на публиката - това е моето вдъхновение

Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..

публикувано на 03.02.25 в 10:48