Олександра Матвийчук: Путин се страхува от идеята за свобода

Интервю на Ирина Недева с Олександра Матвийчук за предаването ''Преди всички''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Годината на войната - така ще остане в историята 2022 г., когато Русия започна новата война на територията на Европа, континент, който след края на Втората световна война беше свикнал да живее в мир. Войната, която Русия отвори на Украйна, разтърси света и предизвика международното право, както и разбиранията за военни и хуманитарни престъпления. Според Олександра Матвийчук, ръководителка на украинския Център за граждански свободи, който тази година получи Нобеловата награда за мир, има нужда от преосмисляне и разширяване на инструментите на международното наказателно право. С нея разговаря журналистът от БНР Ирина Недева по време на връчването на една друга престижна награда, тази за свобода на мисълта, която Европейският парламент присъди на смелия украински народ, а Олександра Матвийчук беше една от представителките на този народ, които получиха наградата на тържествената заключителна сесия в Страсбург този декември.

Олександра, кое е най-трудното при документирането на военните престъпления? Дълбоко се впечатлих, когато казахте пред Европейския парламент, че не става дума само за документиране на престъпления според Женевската конвенция, но и за документиране на болката на хората.

"Това е най-трудното. Даже и да имаш опит в работата с международно хуманитарно право, със събирането на терен на свидетелства за нарушаване на човешките права в един момент си изправен пред невиждано и нечувано ниво на болка. Осъзнах, че болката е нещо съвсем реално. Болката се материализира и може също така да те удари като оръжие и се почувствах безпомощна.

Документирах свидетелства на оцелелите след руски плен. Те разказваха как са били бити, изнасилвани, как са им отрязвали пръстите и изтръгвали ноктите, как са им пробивали колената, как са ги изтезавали с ток, как са ги карали да пишат неща със собствената им кръв. Но тези неща продължават и сега и нищо не можеш да направиш. Това е ужасно, това е най-трудната част - аз бях адвокат, защитаващ човешките права, но се оказах в ситуация, в която ... правото не работи".

Това е една от причините, поради която поискахте оръжия за Украйна. Това е безпрецедентно. Това може би е философски въпрос, но мислите, че справедливостта е постижима само след победата?

"Мисля, че справедливостта трябва да е независима от мощта на путиновия режим и от резултата от войната. Трябва да има безпристрастност. Ако авторитарните режими са силни, нямаме справедливост, а ако са слаби - само тогава имаме шанс за справедливост, така ли? Това не е правилната визия за това какво представлява справедливостта. Аз вярвам, че периода, през който правото не работи, е само временен. Затова и моето бойно поле е полето на правото. Събираме свидетелства и други доказателства за военни престъпления, за да можем рано или късно да потърсим отговорност у Путин, висши политически функционери, военното командване и други руснаци, които собственоръчно са извършвали престъпления".

Как всъщност работите? От какъв екип се нуждаете, за да документирате тези многобройни престъпления? Например когато Буча беше освободена, вашият Център за граждански свободи и вашите доброволци ли бяхте първите, които пристигнаха на място и започнаха да документират престъпленията?

"Да, ние отидохме в Буча веднага след като цивилни граждани бяха допуснати. Първо военните трябва да пристигнат, след това специални служби, които да обезопасят от мини и други експлозиви, а след тях чуждестранните и украинските журналисти. Ние не знаехме дали ще ни допуснат, но ни позволиха още в първите дни, когато допуснаха доброволци и документиращи. Но мисля, че е важно да се уточни, че документирането е само първият етап от разследването. Документирането на всички тези престъпления дава солидна основа да се направят връзки между отделните случаи, да се идентифицират извършителите, да се построи солиден правен казус, да се намерят подходящи и убедителни доказателства. Защото ние се нуждаем от справедливост, не от отмъщение.

Всичките събрани доказателства трябва да бъдат разгледани в независим съдебен процес, където другата страна ще има своята защита. Така че ние имаме нужда от квалифицирани кадри не само за документирането, но и за разследването след това. И това е проблем, защото в момента украинските правоприлагащи органи трябва да разследват паралелно десетки хиляди случаи. Но това е невъзможно, ние се нуждаем от международна помощ".

Мислите, че Международният съд на ООН трябва да бъде ангажиран в този случай?

"Международният съд е много важен правен механизъм. Проблемът обаче е, че първо той не се занимава с лична наказателна отговорност и второ - има много ограничен мандат. Съдът може да се занимава само с определени престъпления, но не може да го прави без съгласието на засегнатите държави. А Русия никога няма да признае решенията на съда".

Какво е значението на наградата на Европейския парламент на името на акад. Андрей Сахаров за вас и за вашата организация?

"Бих искала да подчертая, че това не е награда за мен или моята организация, а за смелия украински народ. И това е много важно. Това е много силен сигнал към целия свят, че хората са по-силни и влиятелни от която и да е армия в света".

От кого и от какво се страхува Путин?

"Путин се страхува от идеята за свобода. Тази война не започна февруари 2022-а, а февруари 2014, когато Украйна получи шанса за голяма демократична трансформация след Революцията на Достойнството. Шанс - да построим една страна, в която правата на всички са защитени, държавата е отговорна пред гражданите, правосъдната система е независима и полицията не бие мирно протестиращи студенти. И когато идеята за свобода се доближи до руските граници, Русия, за да ни спре, започна тази война като окупира Крим и части от Луганска и Донецка област. След временно замразяване на военните действия, и след като постигна нещо като “замразен мир”, Русия се регрупира, реорганизира, построи мощна военна база в Крим, а после просто продължи с войната".

Бих искала да Ви попитам за Нобеловата награда за тази 2022 година. След обявяването на наградените имаше гласове от Украйна, които Ви призоваха като ръководител на наградения украински Център за граждански свободи да не я приемате, защото тя е присъдена и на руската група “Мемориал” и на беларуския правозащитник Алес Беляцки. Как коментирате това?

"Искам да уточня нещо важно - хората, които критикуваха наградата, те не са против Мемориал и Алес Беляцки. Те се страхуват, че когато се подчертава, че тази награда отива за Украйна, Русия и Беларус това е преповтаряне на стария съветски наратив за братските страни. Но това е една голяма лъжа. В Съветския съюз нямаше братски страни и народи, само една страна доминираше, само една култура доминираше, само един език доминираше. Затова те се страхуват, че това е един вид повторно лансиране на този съюз. Но ние се опитваме да обясним, че Нобеловата награда не се присъжда на държави, а на отделни личности, защитници на човешките права, които заедно се борят срещу общо зло, което отново се опитва да доминира в нашата част на света. Това е една много човешка история, една история от нашето минало, която повтаря слогана за “нашата и вашата свобода”".

Последен въпрос - гражданските свободи и човешките права са едни от фундаментите на демокрацията. Един от руските наративи беше за нацистите в Украйна и нарушаването на човешките права. Какви са гаранциите, че украинската държава ще спазва човешките права на всички народи и етнически групи в Украйна?

"Ние всички знаем за какво воюваме в тази война. Украинската победа не се състои само в изтласкване на руските войски от Украйна и освобождаване на всички украински територии, включително и Крим. Победа за украинците означава и да успеем с демократичната трансформация на нашата страна. Ние трябва да изградим устойчиви демократични институции, които да защитават всеки, независимо от тяхната позиция в обществото, техните етнос, националност, език, религия, идеология и т.н.

Ние се борим за нашето демократично бъдеще и ние плащаме висока цена за това. Този мироглед е много важен, защото даже по време на война ние трябва да се придържаме към ценностите, които сме декларирали. Даже по време на война, ние нямаме привилегията да се концентрираме само върху бойното поле. Трябва да продължим с демократичната трансформация като държава, която тази година получи статута на кандидат за членство в Европейския съюз и да покажем положителни резултати. Това е трудно да се постигне по време на война, но съм сигурна, че ще успеем да го постигнем".