Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

МФ: Фискалният резерв е 12,8 млрд. лв.

Бюджетното салдо в края на ноември е отрицателно в размер на 398 млн. лева, съобщи още Министерството на финансите

Снимка: Ани Петрова

На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към ноември 2022 г. е отрицателно в размер на 398,0 млн. лв. (0,2 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 857,5 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 459,5 млн. лева. Това съобщават от Министерството на финансите.

И още: Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2022 г. са в размер на 56 465,5 млн. лв., което представлява 94,6 % от актуализираните годишни разчети към Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2022 г. Следва обаче да се има предвид, че през второто полугодие по бюджета на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) постъпват приходи, респективно се извършват разходи, в изпълнение на §24 и §23 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., които са с еднократен извънреден характер и не са заложени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. В изпълнение на посочените по-горе норми ежемесечно (за периода юли-декември) по бюджета на ФСЕС постъпват приходи от целеви вноски от предприятията със 100 на сто държавно участие в капитала от сектор "Енергетика", които се използват за покриване на разходи за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия в размер 100 на сто от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента "ден напред" на "БНЕБ" – ЕАД, за съответния месец и базовата цена в размер 250 лв./MWh. За периода юли-ноември постъпилите извънредни еднократни приходи от целеви вноски са в размер на близо 3 млрд. лв. Ако се елиминира въздействието на посочените еднократни извънредни постъпления, изпълнението на приходите и помощите по КФП към ноември възлиза на 89,7 % от заложените в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г., а ръста спрямо същия период на 2021 г. – 5 710,3 млн. лв. (12,0 %).

Данъчните и осигурителните приходи по КФП нарастват номинално спрямо същия период на предходната година с 5,4 млрд. лв. (14,5 %), неданъчните приходи - с 3,7 млрд. лв. (ако се елиминират извънредните еднократни постъпления по бюджета на ФСЕС неданъчните приходи нарастват номинално с 0,7 млрд. лв. или 10,1 %), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-ниски с 0,4 млрд. лв. (намаление с 14,1 % спрямо същия период на 2021 г.)

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 42 742,6 млн. лв., което представлява 92,7 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски формират 75,7 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите от преки данъци са в размер на 9 265,3 млн. лв. или 102,4 % спрямо предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 19 664,3 млн. лв. (88,3 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 13 977,9 млн. лв. (87,3 % от планираните), от акцизи възлизат на 5 220,1 млн. лв. (89,7 % от разчета), а тези от мита са в размер на 414,3 млн. лв. (109,0 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 409,9 млн. лв. или 100,6 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 12 403,1 млн. лв., което представлява 92,6 % от разчетените за годината.

При анализа на данните за ноември следва да се има предвид, че през месеца постъпват значителни приходи от корпоративен данък, свързани с крайния срок за внасяне на авансовите вноски за данъка през 2022 година. Постъпленията от данъка за месеца са близо 1,7 млрд. лв., което съответно се отразява положително на приходите по бюджета за месеца. Добрите резултати при постъпленията от корпоративни данъци индикират и за възможно свръхкомпенсиране на определени сектори от бизнеса, дължащо се преди всичко на широкия обхват на мерките за потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар. Много от предприятията вече прехвърлиха тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и домакинствата и липсата на фокус на мерките за изплащане на компенсации доведе до изкривяване на финансовите им резултати и формиране на значителни печалби. В резултат на въведените данъчни мерки за прилагане на намалена и нулева ставка на ДДС за доставките на определени стоки и услуги, както и на регулярното възстановяване на ДДС, се очаква неизпълнение на планираните приходи от ДДС за 2022 г. От друга страна, ръстът на разходите изпреварва ръста на приходите, основно поради по-високи разходи за субсидии, социални плащания, капиталови разходи и други.

Неданъчните приходи са в размер на 11 067,7 млн. лв. (вкл. 2 976,0 млн. лв. еднократни приходи от целеви вноски по бюджета на ФСЕС) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 2 655,3 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2022 г. възлизат на 56 863,6 млн. лв., което е 86,3 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към ноември 2021 г. бяха в размер на 47 140,5 млн. лева. При съпоставката с годишният разчет към ЗДБРБ за 2022 г. с оглед съпоставимост на данните следва да се елиминира въздействието на разходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ в изпълнение на §23 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г. за изплащане на компенсации към потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар, които са с еднократен извънреден характер и не са заложени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. Поради тази причина при съпоставката с разчета за годината, аналогично на приходите, следва да се елиминира влиянието на разходите в изпълнение на §23 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г. По този начин разходите по КФП към ноември на съпоставима база представляват 81,5 % от разчета към ЗДБРБ за 2022 г.

Основен принос за нарастването на разходите имат програмите за изплащане на компенсации на небитовите потребители на електрическа енергия поради високите цени на електричеството. Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при разходите за субсидии, където освен традиционните разходи за субсидии за нефинансови предприятия през 2022 г. се отчитат и разходите по програмите по бюджета на Фонд "Сигурност на електроенергийната система". При социалните и здравноосигурителните разходи също се отчита значителен ръст, главно в частта на разходите за пенсии. Друг елемент на разходите, при който се отчита съществено нарастване спрямо същия период на предходната година, са разходите за издръжка, където основен принос имат разплатените задължения от предходни години към пътностроителните и поддържащите фирми по договори за текущ ремонт и поддръжка. Капиталовите разходи, разходите за персонал и разходите за лихви също отчитат номинален ръст спрямо тези към ноември 2021 г.

Нелихвените разходи към ноември 2022 г. са в размер на 54 573,7 млн. лв., което представлява 86,5 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 50 508,7 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 4 032,1 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 32,9 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 612,1 млн. лв. (92,1 % от планираните за 2022 година).

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 ноември 2022 г. от централния бюджет, възлиза на 1 677,7 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв към 30.11.2022 г. е 12,8 млрд. лв., в т.ч. 12,6 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 ноември 2022 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория "Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети


По публикацията работи: Мария Йорданова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Илиян Йончев, БСП

БСП: Британската дерогация за "Лукойл" показва, че действията на НС и правителството са правилни

Решението на Великобритания да свали санкциите и да даде дерогация до 14 февруари категорично показва, че действията на НС и на правителството са правилни. Така депутатът от БСП Илиян Йончев коментира избора на Румен Спецов за особен управител на рафинерията на "Лукойл" и преодоляното вето на президента върху закона, разширяващ правомощията на този..

публикувано на 14.11.25 в 18:17

Авария спря топлоподаването в столичния квартал "Дружба-2" и "Цариградски комплекс"

Авария наложи спиране на топлоподаването в столичния квартал "Дружба-2" и "Цариградски комплекс", съобщават от Топлофикация София. Пробивът е на магистрален топлопровод. Аварията няма общо с текущия ремонт, който се извършва в квартала. Участъкът е обезопасен, екипи на дружеството са започнали работа за отстраняване на пробива.

публикувано на 14.11.25 в 17:42
Българска агенция по безопасност на храните

Агенцията по храните разпореди унищожаване на 9 т хранителни продукти

Агенцията по храните (БАБХ) разпореди да бъдат унищожени 9 тона хранителни продукти. Те са открити в нерегистриран обект на столичната борса "Слатина". Инспектори на Областната дирекция по безопасност на храните в София, по искане на Главна дирекция "Фискален контрол" към Националната агенция за приходите, са извършили проверка на обект, разположен на..

публикувано на 14.11.25 в 17:12
Атанас Запрянов

МО поиска разсрочване на едно от плащанията по договора за вторите изтребители F-16

Министерството на отбраната поиска разсрочване за 2028 г. на едно от големите плащания по договора за вторите F-16. Депутатите от ресорната комисия одобриха тази корекция в бюджета за отбрана за догодина. Разсрочване с 361 милиона евро от плащането на вноската за вторите F-16 за 2026 г. ще иска Министерството на отбраната. Министърът на отбраната..

публикувано на 14.11.25 в 17:02
Кметът на Плевен д-р Валентин Христов (вторият отляво надясно) и Хидеаки Мачида – временно управляващ посолството на Япония у нас

В Плевен започнаха Дните на японската култура

В Плевен започнаха Дните на японската култура. С богата програма за всички възрасти Общината се присъединява към традиционната инициатива в България, чиито организатор е посолството на Япония у нас. В двата дни се включват ученици от ОУ "Валери Петров“, които имат занимания по японистика, във зала “Катя Попова“ са организирани различни..

публикувано на 14.11.25 в 16:45
Красимир Вълчев

Министър Вълчев: В началото на 1. клас да има тестове за нивото на владеене на български език

В началото на 1. клас да има тестове за нивото на владеене на български език. Такива промени са предвидени в Закона за предучилищната и училищната подготовка, обяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчевна среща с образователни медиатори от Пловдивска област.  Подобен изпит ще има и за децата, които се връщат в България, но не..

публикувано на 14.11.25 в 16:44

Как да кандидатстваме за лечение в чужбина и при какви условия то се покрива от НЗОК?

При лечение на дете в чужбина, заплатено от Здравната каса, могат да се покрият също разходите за транспорт и престой на детето и един негов придружител.  Това разясни пред БНР Нели Бадалова, главен експерт в НЗОК. Здравната каса заплаща лечение в чужбина, когато то не може да се осъществи у нас. Не се заплащат експериментални..

публикувано на 14.11.25 в 16:40