„Старлинк“ и новият начин за водене на война

Освен доставките на оръжие за милиарди долари от страните членки на НАТО, властите в Украйна не един път са подчертавали, че “Старлинк” е от решаващо значение за отбраната им срещу Русия. В края на миналата година Илън Мъск потвърди, че на територията на Украйна вече има над 25 000 терминала на “Старлинк”. След като още в началото на военните действия преди почти година наземната комуникационна инфраструктура в Украйна беше поразена, сега благодарение на “Старлинк” Киев има връзка с външния свят и способността да организира военни операции.

“”Старлинк” беше насочена към Украйна по молба на украинското правителство, защото един от сателитите, използвани от украинските военни беше поразен при руска кибератака. Това отслаби способността на украинските сили да отговорят на руската инвазия. Илън Мъск се съгласи да осигури тази услуга, която позволи на въоръжените сили да възстановят комуникационния си капацитет и да продължат да се бият. В противен случай, може би - подчертавам - може би, щяха да имат повече трудности без тази подкрепа”, казва Матийо Батай, отговарящ за сигурността и отбраната в мозъчния тръст “Институт за европейска космическа политика”.

Превръща ли се обаче по този начин “Старлинк” в инструмент на войната?

“Зависи какво разбираме под “инструмент на войната”. Това, което може да се каже със сигурност, е, че “Старлинк” е технология, която се използва, за да позволи провеждане на военни операции. Но като такава тя на практика е инструмент като много други, използвани от страни във военни действия. Това е факт от 90-те години на миналия век - оттогава космическите системи са гръбнакът на много военни операции. “Старлинк” е обаче много добър пример за двойна употреба на подобни технологии, тъй като е замислена за търговския пазар - потребители и компании. Сега обаче вече обхваща и военните нужди и има засилване на интереса към точно тази услуга от различни държави. Подобна двойна употреба присъства от дълго време в космическия сектор, но в момента, с настоящия конфликт в Украйна, тя става по-осезаема.”

Повечето сателити са разположени на геостационарна орбита - 36 000 километра над земната повърхност. Така антените на Земята не трябва да се въртят, за да ги следват, а могат да са статично разположени и насочени към позицията им в небето.

Възможностите, които “Старлинк” осигурява, се дължат на факта, че сателитите са на ниска орбита - около 550 километра над Земята, и са разположени нагъсто. Така се осигурява отлична сила на сигнала, изразяваща се в бърза скорост на интернета, но налага използването на хиляди сателити за покриване на голяма територия. Това може да се окаже предимство:

“”Старлинк” представлява мрежа от спътници, което означава на практика, че унищожаване на един от сателитите би било безсмислено. В орбита има стотици работещи такива сателити и дори няколко от тях да бъдат унищожени с ракетен удар, услугата и предимствата, осигурени на украинските военни, няма да бъдат прекъснати. Освен това, едно разрушително противосателитно нападение би създало отломки, което освен, че ще предизвика реакция в международен план, ще застраши руските съоръжения или съоръженията на нападателя. Така че ползите от подобна атака не биха оправдали щетите. Що се отнася до уязвимост и риск, много по-вероятно е те да са свързани с кибератака срещу сателитите или наземните станции, които осигуряват достъп до тях. Това вече се случи и “Спайс Екс” трябва да осигури ресурси за решаване на проблемите, създадени от кибератаките, на които бяха обект, но успяха да се справят. Това не означава, че “Старлинк” е неуязвима. Разбира се, че това не е така, но онези, които искат да я нападнат ще трябва да намерят други начини да постигнат целите си.”

“Старлинк” беше насочена и към Иран в подкрепа на цивилното население по време на антиправителствените протести в края на миналата година, когато властите ограничаваха достъпа да интернет. Системата обаче ще бъде достъпна само за “добрите”, според преценката на Мъск ли? Какво би станало, ако са засегнати личните му бизнес интереси? В Китай в края на миналата година също имаше безпрецедентни антиправителствени протести заради КОВИД ограниченията и локдауните за милиони хора. Би ли американският милиардер подкрепил по същия начин китайското население, знаейки, че от ситуацията в Китай зависят доставките и успехът на “Тесла”? Предвид преплитането на търговските и политическите интереси - би ли могъл Тайван например да разчита на “Старлинк” по същия начин, както Украйна, при евентуална агресия от страна на Пекин?

“В този контекст можем да сме свидетели на няколко сценария. В първия случай Тайван би могъл, както Украйна, да се възползва pro bono от помощта на тази комуникационна услуга. Но това ще зависи от решенията на компанията, които могат да се променят с времето. Например, Илън Мъск вече заяви, че подкрепата, осигурена от “Старлинк” води до разходи за компанията и тази подкрепа може и да не се поддържа непрекъснато. Друг сценарий е Тайван да си плати абонамент за “Старлинк” и така да използва услугата, но при такова развитие трябва да е ясно, че “Старлинк” не е единствената телекомуникационна система, която би могла да бъде използвана. Възможностите, които предоставя пазарът, са доста големи. Не е изключено силите на Тайван вече да имат достъп до някоя от тях.”

Един от въпросите, будещи притеснение, е степента на участие на частния сектор във външната политика на държавата. Необходими ли са повече правила и регулации в тази посока?

“До известна степен частният сектор се е включвал и преди в държавни военни операции като правителствен доставчик. Но уникалното в случая на “Старлинк” в Украйна е фактът, че компания решава по свое усмотрение да подкрепи една страна във война и изглежда това е направено без търсенето на одобрение от страна на американското правителство. А това, разбира се, създава известни проблеми - на първо място етични. Наистина ли можем да позволим на частни компании да решават сами дали да се намесят по време на конфликт? По този въпрос може да се спори, че вече съществуват частни военни компании, които вършат това. На второ място проблемите за частните компании се изразяват в това, че техните активи могат да се превърнат в обект на нападения. Такъв е случаят със “Старлинк”, която пострада от руски кибератаки, но успя да им устои. И последният въпрос, който възниква, е дали атака срещу търговски сателит ще предизвика отговор от правителството, съгласно закона, под който попада компанията. Това е нещо, което се обсъжда активно в момента, но към момента няма ясен отговор.”

Въпреки, че първоначалната идея на Илън Мъск е високоскоростният интернет да бъде достъпен във всяка точка от земното кълбо, нямаше как подобна мощна комуникационна система да не срещне реалността и да не бъде въвлечена в геополитическата действителност. Това стана обаче неочаквано бързо и “Старлинк” дори се оказа част от война, която няма изгледи скоро да приключи.