Дмитрий Орешкин: Путин пуска хора като Пригожин като "таралеж в гащите" на руските генерали

Как ще се отразят на събитията в Украйна разместванията сред руския генералитет?

Темата коментира за БНР Дмитрий Орешкин, руски политолог и преподавател в Свободния университет в Рига, Латвия.

"Това означава официално признание, че специалната военна операция се е превърнала в пълноценна война. Защото Герасимов все пак е началник на генералния щаб на цяла Русия. Това означава, че сега цяла Русия се концентрира върху една военна операция.

Това много прилича на ситуацията, която сталинският Съветски съюз е преживял през 1939 година с Финландия. Започнали са войната на 1 декември, разчитайки да приключат за две седмици. След месец и половина се е наложило да се включи цялата страна вместо само силите на Ленинградския военен окръг. Подписаният през март 1940-а мирен договор е бил извънредно далеч от обявените през ноември амбиции.

Сега е същото. Няма значение кой воюва - Герасимов или командващият Централния военен окръг Миннекаев, който изчезна някъде. Преди половин година той обясняваше, че целта на военната операция даже не е Киев - защото по това време беше прието Киев да бъде забравен - а сухопътният коридор до Молдова и Приднестровието. Къде е този Миннекаев? Къде е този коридор? Всичко е забравено.

Сега Путин ясно и откровено дава да се разбере, че Герасимов и Шойгу носят лична отговорност за украинската война. От една страна нивото на войната е повишено до максимално възможното. От друга страна Путин няма нова армия и няма да има. Нови генерали също. Виждаме, че всъщност се разбърква една и съща колода. Някого са махнали, другиго са преместили. Суровикин са го направили от главен началник - помощник на началника.

Изглежда играта на Путин е била да пусне такива хора като Пригожин като таралеж в гащите на руските генерали, за да разбират, че съществува алтернатива - да ги боде и да ги кара да действат по-бързо. След като таралежът изпълни задачите си и се оказа, че всъщност кадировците и пригожинците също не могат да превземат Бахмут, както в продължение на месеци преди това не можаха да го превземат редовните части, беше извършена обратната рокада. На новите стари началници им беше дадено да разберат, че могат да се реабилитират. Затова очевидният извод от цялата тази история е, че Путин очаква от тях настъпление. Путин очаква съобщения за военни победи."

• Валерий Герасимов ще ръководи бойните действия в Украйна

• Любомир Кючуков: Преговори Украйна - Русия няма да има, докато те вярват, че могат да постигнат военна победа

• Милен Керемедчиев: Навлизаме в гореща част от войната в Украйна

За настъплението са необходими хора. Означава ли това, че все пак ще има нова мобилизация, за което усилено се говори в Русия през последните седмици?

"Да, ще има ново настъпление, ще има нова мобилизация, ще има нови ограничения върху излизането на руските граждани в чужбина. Всичко това ще го има. Но пак няма да има победа. Защото ефектът от наглостта вече престава да действа. Престава да действа и ефектът от наглостта, която е свързана със заплахата за употреба на ядрено оръжие.

Путин вече 7 пъти деликатно даде да се разбере, че Русия има ядрено оръжие. Мисля, че назначаването на Герасимов е поредното напомняне, защото той представлява генералния щаб. Руските военни са обсебени от стратегическото мислене и през цялото време си мислят как да се противопоставят на Съединените щати. Съответно генералният щаб е същата тази ядрена триада - подводници, самолети и ракети. За десет месеца обаче на Запад беше изграден имунитет срещу ядрения шантаж и там започват да разбират, че Путин май не е в състояние да извади бомбата. И това е най-лошата новина за Владимир Путин.

Затова ми се струва, че опитът Герасимов да бъде използван като плашило също има някакво значение при тези кадрови размествания, но мисля, че няма да бъде постигнат желаният ефект. Защото работи добре проверената басня на Иван Андреевич Крилов: "А вие се местете час по час, тъй както ви отива, ала за музика ви вас не бива". Музиката и на "музикантите" от "Вагнер", и на другите "музиканти" е една и съща и поразително напомня съветските мелодии, които приключиха с разпадането на Съветския съюз."

Ще се задълбочава ли конфликтът между Кадиров и Пригожин от една страна и генералите от друга или Путин ще успее да ги усмири?

"Владимир Путин не се интересува от правните ограничения и законите, но се отнася с голямо уважение към силата. Неговата власт се опира на силата. Но за да се опира ефективно, центровете на сила трябва да са няколко, за да не зависи той само от един единствен център. Съответно армията трябва да бъде уравновесена от националната гвардия, националната гвардия - от полицията, полицията - от Федералната служба за сигурност, а Федералната служба за сигурност - от още нещо.

И за да бъде картината пълна, трябва да има частни армии като тези на Пригожин и Кадиров. А Путин кръжи над тези въоръжени структури като демиург и чрез метода на възпиране и балансиране не позволява на нито една от тях да стане прекалено силна и да заеме лидерски позиции.

• Шефът на “Вагнер”: Под Бахмут има подземни градове

Самият Пригожин изпълни функциите си и му беше казано да бъде така любезен и да се отмести. Той може би си мисли, че е станал офицер на шахматната дъска, но за Путин си остава пешка. Взеха, че го махнаха, защото сега няма нужда от него. Путин показа на генералите, че съдбата им виси на косъм. “Хайде, джентълмени, решавайте поставените задачи!” В същото време Путин разбира, че и той виси на косъм. Засега обаче контролира ситуацията и модерира тези отношения. Засега той дърпа конците.

Рано или късно, разбира се, това ще приключи. Защото елитите разбират, че системата на Путин не се справя като цяло. Преди обаче да приключи, системата ще направи още един опит за масирано настъпление. Герасимов няма какво да прави, освен да организира ново настъпление."

• Люк Хардинг: Ако Украйна загуби тази война, Русия ще продължи. Няма перспектива за мир

Какво Владимир Путин може да представи като победа на руското общество или по-точно на най-войнствено настроената част от него? Ще бъде ли достатъчно достигането на руската армия до административните граници на Донецка и Луганска област?

"Това няма да стане, защото за целта са необходими определени ресурси. Ако все пак стане, това ще е повече от достатъчно, за да бъде обявена победа. Нещо повече, дори сега Путин би бил удовлетворен, ако можеше да замрази настоящата ситуация по примера на Минск-1 и Минск-2. Завоювали сме, каквото сме завоювали. Вече е лесно да се каже: “Вижте, имаме сухопътен коридор до Крим, взехме под контрол почти цялата територия на Донецка област, останалата част не я завоювахме, защото сме големи хуманисти и не искахме да жертваме живота на хората.” Доколкото хората започват да се уморяват от войната, биха се зарадвали и на това.

А трудещите се, или същите тези турбопатриоти, за които споменахте, вярват, че ние наистина можем да повторим историята. Те не знаят как всъщност е била спечелена победата през 1945 година. Не знаят или не искат да знаят, че победата е струвала на Съветския съюз живота на 27 милиона души. Те не знаят, че освен съветските бойци, чието мъжество никой не отрича, в победата е участвала и най-мощната промишлена държава в света, наречена Съединени щати, която е контролирала почти 40 процента от световното производство. И която е оказала на Русия невъобразима военна подкрепа чрез програмата “заем-наем”. Великобритания също е помагала много.

А сега Великобритания и Съединените щати са на страната на Украйна! Има ли сега в Русия излишни 27 милиона души? Май не! Естествено започват да предявяват претенции към Путин. Търсят пета колона, предатели, отровители и кой ли още не. Искат нови жертви, искат от Путин да облече бял мундир и да се превърне в Сталин, а ако не му се получи казват: “Ех, слабичък е! На негово място другарят Сталин щеше да се справи!” Това са хора, които живеят, в измислен свят, както се полага на съветския човек. При срещата с действителността те са обречени на това, което се нарича когнитивен дисонанс. Много болезнено чувство! И много неприятно."

Снимки: ЕПА/БГНЕС