Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Bulgarian Cartrader – новата Халеева комета на независимата сцена

Снимка: Bulgarian Cartrader

Той се ражда през 1986 г., когато през България минава Халеевата комета. Една от личните му детски енциклопедии е телевизия MTV. Когато е на 4, семейството му се мести в Германия, но не забравя родината и това личи в музиката му. Смята, че съотношението за идеален албум е 8:2 – осем енергични и две спокойни песни. Дали е успял да спази златната пропорция в своя първи албум Motor Songs? "Изотопия" се опита да разбере отговора от Bulgarian Cartrader или Даниел Стоянов в първото му интервю на български.


Развълнуван от ефирната среща и възможността да говори на родния си език, Дани признава, че има бледи детски спомени от програма "Хоризонт". Радиото звучало вкъщи в България. Страната на ваканциите, както се случва след преместването в Германия през 90-те. Живота си досега Даниел обобщава в песента Embrace:


"Най-дългата песен, която съм писал, няма нужда да давам биография на хората, които искат да знаят повече за мен. Просто им давам тази песен и се разхождат през детството ми и през всички етапи, които съм имал тогава. И с тази песен си вървя на европейски сцени, дано и на световни скоро."

Усещането за България у него се променя през годините, но личи в много от песните му. Все пак внимава да не прекалява нито със сантименталността, нито с фолклорните елементи.

"Въпреки че имаме чудесен фолклор, ама аз съм слушал много американска музика и просто ме влече да правя тази музика, която обичам. Радвам се, ако мога да вкарам една българска дума, защото ми е важно да се свързва нещо между страните, между езиците, между културите. Думата "дом" е странна за мене. Чувствам най-силната връзка с България, но по много нереален начин."


България е страната на игрите на улицата и летата при двете баби. "Имам много наивен облик за страната. Не знам как е да се живее там всеки ден с всички трудности", признава Дани.

Всички български следи в музиката му се възприемат добре от международната аудитория. "В Германия, тук около Берлин, хората имат връзка с България, защото в източната част на Берлин много хора имат смътни спомени, че са били като деца на Черноморието. За някои просто е източноевропейска екзотичност. Западът има фантазия как Балканът е – точно като във филмите на Кустурица, всички танцуваме. Реалността има много повече нюанси в Балканите, нова генерация се появява. Затова ми е някак важно да съм част от това и хората да усетят, че въпреки че съм от Балканите, има изненади, не е точно това, което очакват."


Мнозина може би не са очаквали, че Даниел ще снима любимата си 86-годишна баба Мими в София, за да визуализира първия си албум.

"Майка ми се беше притеснила да не я натоваря, но за баба ми беше голямо парти и тя страшно се радваше. С оператора и мениджъра бяха в хола и за нея беше изключително хубаво изпитание, тя беше много щастлива. Харесва се във видеото. По целия свят в малки групички говорят за баба Мими. Какво по-хубаво може да ѝ се случи?


Бяхме два дни в жилището. Вън беше чудесно време, много хубаво слънце беше пекнало, но не разбрахме нищо от това, защото имахме точно два дни, а искахме да запишем най-вече как приготвя масата и паралелно към това всичките стени и шкафове, защото това е като музей. Има неща от три генерации, даже повече. И всичко се пази, всичко е като във вакуум. (...) Едно дълго видео направихме, за всичко трябваше време. Аз съм много доволен от резултатите."

На Даниел му допада идеята за сладките ритуали в семейството.

"Българският народ, ние сме малко по- в периферията. Не сме в някакъв център, където големите пари се въртят, така че хората са намерили начин, по скромен начин, с хубава приказка, да приготвят нещо, да почерпят, намерили са начин нормалния живот да го направят така, че да се живее. Всяка нация е различна. В Германия този феномен го няма.“


Обикновеният живот може да вдъхнови Даниел, но в повечето случаи той твори по друг начин:

"Събирам думички, които ми харесват, като прочета нещо или като съм на път с колата. Имам усещането, като пиша, че виждам един ъгъл от детството, някъде, улица, къща, архитектурни неща, места. Като че ли на тия места ти се закача нещо в душата, събира се там и се връща. В реалния живот гледам много напред, нямам никакви идеи да гледам назад, ама като пиша, много ме дърпа назад и по този начин се вкарвам в баланс духовно."

Връщането в миналото е пътуване към юношеството: "Най-вече моменти, в които съм бил влюбен, или моменти преди или около пубертета, неща, които най- са ми останали в спомените и усещам как изчезват лека-полека. Усещам как вече виждам България по друг начин, като човек, който е израснал. Детето в мене изчезва. От една страна това ми помага да разбера някои фактори в реалния живот, но от друга – нещо изчезва. Не съм толкова сантиментален. Мисля, че най-хубавите времена за мен са в бъдещето."


Даниел обича да експериментира и да не го мързи. "Човек става най-добър като прави нещата, това е моята религия. Мечтай, мечтай, ама завършвай нещата. Ако искаш да правиш музика, направи албум, дай си това време, изкарай го, не чакай да те открият, тръгни визуално също да го работиш, бори се за мястото си. Това не е лесно. (...) Всичко е борба. Миналата година се научих на изключително много неща."

Motor Songs излиза точно през 2022 г. Реакциите са добри – и от България, и от други държави. А вдъхновителите стават все повече и повече с годините.


"Като дете съм слушал класическа музика, ама спомените ми са бледи. Тогава изведнъж откривам рап и R'n'B и страшно много го слушам, защото гласовете ми харесват, и ритъмът, и енергията. Сега, ако мога да върна времето обратно, може би щях да слушам по-различна музика. Последните три-четири години чак активно почнах да слушам много ъндърграунд, инди музика, различна, да откривам страшно много подобни неща (...) в Англия, Америка и другаде. Това по някакъв начин ми оформя инструмента, с който работя, вътрешния компас."

Даниел не харесва претенциозната музика, тази, която никой не би чул втори път, дори да е много изпипана. Иска да създава музика с дълбочина, без да е трудна за слушане.

Сега работи по нови песни. От много се е отказал, за да избере окончателните 11 за първия албум. Споделя, че понякога му се случва да работи над 8 до 10 песни едновременно. Идеите се раждат "абсолютно отникъде". "Човек се научава да има моменти на игра и моменти на скука. Тази игра трябва да се играе, малко е като в стаята ти. Играеш с играчки, всичко е абсолютно мръсно, кал, ама като се появи майка ти, трябва да разтребиш набързо няколко неща. Трябва да има моменти на разтребване."


Даниел разтребва редовно. Не обича да оставя незавършени песни. "Мисля, че с всеки албум по-малко и по-малко трябва да обяснявам какво правя или какво искам. Просто го правя и това ми е много важно, защото излиза от душата ми, не стои вътре. Като стоят нещата вътре, са много неприятни и много горчат. Това трябва да излезе, това е строгата майка. (...) Понякога е хубава песен, но не можеш да ѝ намериш път навън, и е жалко. Остава като несглобена играчка."

Дани винаги дава различен отговор на задължителния въпрос защо артистичният му псевдоним е Bulgarian Cartrader.


В случая споделя, че през 2014-а работи в група, но иска да се откъсне от музиката за известно време и да се потопи в други условия. Най-добрият му приятел от България му се обажда с предложението Дани да му помогне да купи няколко коли от Германия и да ги препродаде обратно у нас. Даниел си спомня как в родното село Казичене с приятеля му се възхищавали на търговците на коли. Автомобилите имат важно място в живота му и в България, и в Германия. Около месец се движи в тези среди и помага за покупката на 4 коли край Щутгарт. Тогава се ражда неговото алтер его Bulgarian Cartrader.

Експеримент, обобщава Дани, в който се впуска лесно и тества границите на околните докрай. ората, като чуят Bulgarian Cartrader, очакват нещо леко опасно." Даниел наблюдава реакциите, а понякога и предразсъдъците и липсата на информация. Успява да ги пребори с музика. Като първата му песен, прозвучала в радиоефир:


Цялото интервю с Даниел Стоянов/Bulgarian Cartrader можете да чуете в звуковия файл.

Снимки: Bulgarian Cartrader

По публикацията работи: Лора Търколева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Соня Хачикян

Соня Хачикян: Будителите ни карат да мислим

В днешно време имаме нужда от будители повече от всякога. Това заяви пред БНР издателят Соня Хачикян. Издателят Соня Хачикян за „Мадмоазел Айфел и кулата на любовта“ Благодарение на издателя Соня Хачикян българските читатели могат да прочетат книгите на Сара Нович "Добре познати са личностите от нашето минало, които сме нарекли народни..

публикувано на 31.10.24 в 18:06
Тодор Велков, Дениз Бояджиев, Антонио, Александър Мутафчийски и Илона Иванова

"Криворазбраната цивилизация" на сцената на Музикалния театър за Деня на будителите

153 години назад, в далечната 1871-ва в Букурещ, Румъния, излиза от печат сатиричната пиеса на Добри Войников "Криворазбраната цивилизация".   В нея авторът е уловил онези черти от народопсихологията, които приемат безкритично чуждите модни образци и умело осмива стремежът на възрожденския българин да се идентифицира с тях...

публикувано на 31.10.24 в 08:53
Кирил Маричков

"Полетът на Щуреца" - един спомен за Кирил Маричков

Тази вечер - 30.10, от 21 часа БНТ ще излъчи филма "Полетът на Щуреца". Той е дело на режисьора Николай Василев. Лентата разказва за рок легендата Кирил Маричков, който днес трябваше да стане на 80 години.  Василев се среща с Маричков по повод друг филм.  "Тогава си помечтах да направим нещо повече за него.  Минаха няколко месеца и му..

публикувано на 30.10.24 в 19:13
Антони Вит

Полска музика от ХХ в. в сезона на Софийската филхармония

Маестро Антони Вит, който репетира със Софийската филхармония за концерта в четвъртък от 19 часа в зала "България", е смятан за д оайен в диригентското изкуство. И не само в родната си Полша – той работи с различни европейски оркестри в Европа, особено често в Испания, където си сътрудничи със Симфоничния оркестър на Навара и ансамбъл "Памплона"...

публикувано на 30.10.24 в 15:40

Кларинетистът Росен Идеалов - 45 години отдаденост на музиката

Росен Идеалов - един от най-уважаваните български кларинетисти и педагози - ще отпразнува 45 години на сцената на 30 октомври 2024 г.  Концертът ще бъде в столичната зала "БИАД" на улица "Георги С. Раковски" №108 от 19:00 ч. Ще му партнира пианистката Надежда Цанова, с която са творчески тандем от няколко години.   Росен Идеалов ще съчетае в тази..

публикувано на 30.10.24 в 12:03
Симеон Стоилов

Художникът Симеон Стоилов: Природата е най-искреното, което ни заобикаля

"Природата, отношението към заобикалящата ни среда винаги ме е вълнувало под различни форми, не само като живопис, но и по-мащабните проекти. Това са моите посоки, които следвам. Природата винаги ще остане като най-искреното , което ни заобикаля." Това отбеляза в интервю за БНР художникът Симеон Стоилов, който открива своя изложба в..

публикувано на 30.10.24 в 09:50
Ива Димитрова

"С аромат на печени чушки" - не просто роман, а пътуване през детството

С аромат на печени чушки – новата книга на Ийва, която ще докосне сърцето ви и ще ви накара да се замислите за силата на корените и важността на семейството. "С аромат на печени чушки" не е просто роман, а пътуване през детството , семейните връзки и намирането на себе си. Новата книга "С аромат на печени чушки" ни връща към детството..

публикувано на 30.10.24 в 09:31