Понастоящем е автор на предаването „10 000 крачки“ по БНТ, което води зрителите на пешеходни обиколки из София, за да им покаже градските улици, сгради и места така, както рядко ги виждат в ежедневието.
„Хора и улици, град като град“ е втората ѝ книга, посветена на София, след „По дирите на изчезналите софийски кръчми“. Това е книга, която улавя пулса на София. И разказва за хората, които вдъхват живот на града.
"За мен беше важно не само да разкажа аз какво съм преживяла, а да накарам и хората да се замислят за техните спомени и гледна точка за улиците, хората, защото София е интересен град, има какво да се запише и да се запомни.
А за мен образът на дявола е този, който винаги има какво да каже. Той разказва най-хубаво всичко. Винаги с чувство за хумор и много мъдрост.
Не ви ли се е случвало да вървите по улицата, и с крайчеца на окото си да видите, да мернете, човек, който отдавна не е по тези улици, пак да минава по тях...? И той да изглежда пак като преди 20-30 години...Случвало се...Защото докато помним нещо, то е живо. Затова е прав Калин Донков - че спомените са живият живот...
Книгата я писах малко разбъркано. Погледнала съм на разказа през погледа на улиците, разкавам как те се променят и то за три главни за мен улици и моето детство - улица "Г.С.Раковски"- там премина детството ми, "Царя", който тогава беше бул. "Руски" - по него отивах към университе и към БНТ и улица "Граф Игнатиев", където се пренесох по-късно.
Това са моите улици - връзки със света. С тези улици аз навързвам моите спомени и хората, които са били и са там.
Тук включвам всички теми - как се изхвърляше боклука, къде бяха книжарниците и галериите тогава, как се обличахме тогава и каква музика слушахме. За мен не е градинката пред Кристал- за мен това е късно, за мен е граниката пред Военния клуб, за мен така си остава. В детството ми всичко беше свързано и с войната...
Детството ми беше свързано с каране на шейни, с детски щутортии...", спомня си още Павлина Делчева-Вежинова .
„Хора и улици, град като град“ е личен разказ за София през втората половина на XX век. Но макар да следва хода на времето и уличната география, не е хронологичен преглед, а по-скоро кутия със спомени. От онези, които се пазят във всеки дом, защото превръщат миналото в опора, на която да стъпим. Улица „Раковски“ и Асен Старейшински, Софийският меридиан и театралните сцени, „Царя“, играчките, Художествената академия, писателските срещи, Златю Бояджиев, БНТ, Коста Павлов, книжарниците и кината по „Графа“, трамвай номер 2 – тук в текст и фотоси са събрани мигове, места и лица.
Докато разказва за своите улици, своето ежедневие и своите приятели, Павлина Делчева-Вежинова неусетно прокарва нишки от личното към общото. Тръгвайки по дирите на софийските спомени, тя кани всеки да извика от миналото своите улици и своите хора. Да допълва, дописва и доразказва. Защото спомените са нещо, което придобиваме отвън, за да ни укрепи отвътре."
Вежинова разказва кък са работели старите дървени асансьори, които са работели с една стотинка, която се пуска в метална касичка...
Разказва за хората, които са живели на техния адрес на номер 137 - там след баща и Павел Вежинов, в този апартамен, под наем се нанася Богомил Райнов, с когото Вежинов се познават от младежи.
Там е живял и Лео Конфорти - (Създава театрален кръжок към футболния "Атлетик (Дупница)", който се ползва с голям интерес. През 1935 г. постъпва в театралната школа на Николай Масалитинов при "Народния театър". Актьор от 1938 година. Бил е актьор в Народния театър (1936 - 1938), Русенски градски театър (1938 - 1940), Драматичния театър в Бургас (1940 - 1941). През 1946 г. е приет в трупата на Младежкия театър, а от 1950 г. отново в Народния театър- бел. ред. )
В кооперацията са живели преводачът Димитър Стоевски, журналистът Георги Димитров - Гошкин, Яким Якимов - кинорежисьорът. Това си спомня още Павлина Делчева - Вежинова.
Още по темата в звуковия файл.
В рубриката „Горещи сърца“ ви предлагаме среща с Борислав Павлов. Той е на 35 години, от Пазарджик, и е председател на сдружение „Добро сърце“, което е създадено, за да помага на хората в нужда. Идеята за създаването на благотворителната организация е на трима млади хора, които в годините на Ковид пандемията, решават, че трябва да бъдат..
"Засега съм тук и се надявам, че ще остана. От най-ранна детска възраст съм казвала, че искам да стана световен шампион с българското знаме. Работя за това и се надявам, че няма да има пречки по пътя ми". Това заяви пред БНР шахматиската Нургюл Салимова и призна, че е получавала покани да се състезава за друга държава. Важно е шахът да става..
"Христос Воскресе! Макар че, нямам навика да казвам това, защото съм комунистическо дете, родена съм 1934 г., израснала съм в комунистически режим и нямах понятие от религиозните празници, сподели за БНР оперната прима Райна Кабаиванска, един от най-значимите сопранови гласове през втората половина на XX век, музикална педагожка и общественичка. Тя живее..
Калина Митева работи в Спешното отделение на Врачанската болница. Тя е хирургична медицинска сестра. От 25 години е презвитера. Тогава съпругът й Димитър е бил ръкоположен за свещеник. "Или както близките ме наричат - баба попадия". От малка е впечатлена от лекарите и медицинските сестри, които са я лекували, тъй като много е боледувала...
"Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства!" Това е едно от завещанията на Блага Димитрова – една от изключително талантливите български поетеси , чиито творби носят необичайна дълбочина на прозренията и вдъхновяват поколения читатели. Родена през 1922 г., тя от ранна..
Младен Мисана започва да пише в ранна детска възраст. Когато бил на 4 години, на стиховете му се е радвала баба му Райна, която го е отгледала. Тя събудила и интереса му към математиката, и към литературата. Росица Копукова и Младен Мисана са неразделим поетичен дует Публикува творбите си през 2013 -та година, дотогава те..
Любовта на публиката е най-големият дар , каза пред БНР любимата на поколения българи певица Силвия Кацарова, която днес празнува 70-годишен юбилей . По този повод тя подготвя нов албум, който скоро ще бъде готов. Нейното желание е хората да не я приемат само като човек на изкуството, а като човек от техните редици. "Всички сме еднакви,..
Смените, които прави руският президент Путин, не са добри новини за Украйна, защото са верни решения за това, което той иска да постигне . Това каза..
"Какво мислят българските евреи за днешната война в Газа" - това попита в една своя публикация Юлиана Методиева , главен редактор на сайта за човешки..
За съжаление, в момента системата се крепи на пенсионираните медицински сестри. Тази професия трябва да стане оценена, а в момента момичетата се..