Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Сърбия ще продължи с балансирането между Запада и Русия, докато не й се наложи наистина да избира"

Хелена Иванов: Натискът може да помогне в спора Сърбия - Косово, но ще е труден процес

Разрив в отношенията между Сърбия и ЕС ще има негативни последици за двете страни, смята тя

Снимка: архив

Народната Скупщина – парламентът на Сърбия, прие снощи след двудневни дебати доклада на правителството за продължаването на преговорите за нормализиране на отношенията с Косово.

В началото на миналата седмица президентът Александър Вучич информира сръбската общественост, че под неимоверен натиск от Европейския съюз и Съединените щати тези преговори ще трябва да бъдат активизирани и да се предприемат някои болезнени стъпки, защото е получил недвусмислен ултиматум – че ако до март месец не бъде постигнат напредък по френско-германския план за помирение с Прищина, евроинтеграцията на Сърбия ще бъде замразена, както и потокът от евроинвестиции в страната. В такъв случай Сърбия ще бъде изгубена, предупреди Вучич.

Националисти и крайнодесни депутати го оплюха като предател на първото парламентарна заседание по темата завчера. Той пък се зарече, че няма да предаде интересите на държавата си.

Западните дипломати предлагат Сърбия да се съгласи да допусне членство на Косово в ООН и в други международни организации в замяна на изискването да признае бившата си провинция за независима държава.

Косовското правителство също не е пощадено от силен натиск – да изпълни договорното си задължение да допусне основаване на Асоциация на доминираните от сръбско население общини в Косово.

Премиерът Албин Курти обаче продължава да се противи и в четвъртък постави условия, които е ясно, че няма да бъдат приети от Белград. Сред тях са признаване на независимостта на Косово и основаване на реципрочен принцип на подобно сдружение на общини с преобладаващо албанско население в Сърбия.

Интервю с Хелена Иванов - доктор по политология от Лондонското училище по икономика и политически науки.

Какви са перспективите за положителен изход от дипломатическата офанзива на Европейския съюз и Съединените щати?

Мисля, че ще е много трудно нещата да тръгнат в положителна посока. По много причини. Основната от тях е, че поне в Сърбия никой не е запознат в цялост с най-актуалната версия на френско-германския план. Когато всъщност не се знае какво пише в него, е трудно да се прецени доколко той е приемлив за двете страни.

Втората причина е, че след изборите миналата година доста се промени структурата в сръбската Скупщина. В нея влязоха повече крайно дясно ориентирани партии, които не биха приели каквото и да било предложение за Косово извън Сърбия. Така че трябва да видим дали Вучич ще успее да убеди Скупщината, а след нея и сръбските граждани да приемат такова споразумение.

Това, което усложнява още повече проблема, е фактът, че не е ясно дали в крайна сметка ще има Асоциация на сръбските общини в Косово. Сръбската страна категорично настоява тя да бъде създадена, съгласно Брюкселското споразумение. Засега обаче за другата страна – за Курти и косовското правителство – това е неприемливо, защото би било в нарушение на конституцията на Косово.

Трябва да отбележа още, че по принцип каквито и да било преговори между Сърбия и Косово са трудни, защото това са две страни, които имат напълно противоположни политически цели. Сърбия иска Косово да остане нейна съставна част и за нея е неприемливо каквото и да било по-малко. А Прищина иска независимост и пълен суверенитет на Косово.

Разбира се, натискът от международната общност – Европейския съюз и Съединените щати – и върху Сърбия, и върху Косово - може и да помогне накрая да се стигне до някакво решение на спора. Но според мен при всяко положение това ще е в резултат на много труден процес.

Колко големи компромиси се очаква да направи Сърбия? И дали това ще означава непосилно голяма политическа цена за Вучич?

Това, което се очаква от Сърбия, е по никакъв начин да не пречи на приемането на Косово в международните организации. Разбира се, трябва да продължат преговорите, да не се допуска ескалация на напрежението, постоянно да се говори за мир и стабилност и т.н. Но от ключово значение е искането на Запада Сърбия да приеме членството на Косово в международни организации. А това е много тежко за Сърбия.

Що се отнася до президента Вучич – убедена съм, че това е най-тежката ситуация, в която се е оказвал досега. От една страна, както споменах, парламентът е доста по-различен от 2020 година, когато вучичевата партия имаше пълен контрол. А освен това преобладава общественото мнение, че би било поражение за Сърбия, ако Косово бъде прието в ООН.

Затова ако Вучич бъде принуден да приеме това условие, ще се стигне до загуба на политически точки. Колко голяма ще е тази загуба и дали би довела до смяна на властта в Сърбия е трудно да се предскаже.

Какъв е според вас проблемът на Албин Курти със създаването на Асоциация на сръбските общини в Косово? Питам за него конкретно, защото имам чувството, че опозицията в Прищина би подкрепила такова нещо в името на запазването на жизненоважната за Косово подкрепа на Съединените щати и Европейския съюз.

Смятам, че Курти има всъщност два големи проблема. За единия говори постоянно – несъответствието между Асоциацията на сръбските общини и косовската конституция. Допълнително обаче се тревожи такова формирование да не се превърне във втора Република Сръбска - до каква степен то ще е свързано със Сърбия, с колко изпълнителни правомощия ще разполагат представителните му органи и т.н.

От това следва генералният му проблем – Косово да не загуби суверенитет над част от територията си. Също както за Сърбия генералният проблем е да не загуби суверенитет над Косово.

Това, което за Сърбия означава влизането на Косово в международните организации, е същото като това, което за Прищина представлява създаването на Асоциация на сръбските общини в Косово, но не само на хартия, а с каквито и да било съществени правомощия и с каквато и да било степен на автономия.

Косовският премиер постави завчера няколко условия, за да приеме това, което се иска от него. Те обаче очевидно не са приемливи за Белград. Смятате ли, че в края на краищата ще отстъпи? Защото това е условието въобще преговорите да бъдат подновени.

Каквото и да предложи Курти, за да е приемливо решение за него, то винаги ще е неприемливо за сръбската страна. Ключовата роля тук се пада на международната общност, и по-конкретно на Европейския съюз и на Съединените щати. Ако успеят да предложат нещо, което не е абсолютно неприемливо за Белград и за Прищина, а също и да упражнят достатъчно натиск, ще има шанс да се стигне до работещо решение.

Реален ли е рискът Западът да се окаже през март в ситуация да изпълни заканите си?

Има риск от прекъсване на сътрудничеството, но не мисля, че той към момента е чак толкова голям, колкото се убеждава публиката, че е. Да, Европейският парламент прие доста критична резолюция. Но да не забравяме, че като всяка друга такава резолюция тя не е обвързваща.

Разбира се, изявленията на президента Вучич за това с какъв натиск се сблъсква напоследък, са сигнал, че Сърбия се е оказала в по-сложна ситуация. И че рискът от прекъсване на отношенията със Запада, или поне от това те да охладнеят, се е повишил. Те определено са по-хладни, отколкото преди 5 години да речем. Това се дължи на желанието на Запада да бъде намерено решение на косовския въпрос, както и на отказа на Сърбия да наложи санкции срещу Русия, с което се отклонява от общата политика на блока, към който иска да се присъедини.

Трудно е да се прогнозират такива неща. Със сигурност може да се каже, че пълен разрив в отношенията не би се отразил добре на Сърбия, но също би имал негативни последици и за Европейския съюз. Защото в такава ситуация на Сърбия ще й се наложи да се намери външнополитически алтернативи - Русия и дори Китай. Представете си една относително голяма балканска държава със силно влияние и в Босна и Херцеговина, и в Черна гора и в известна степен в Косово да обърне гръб на европейската перспектива.

Мислите ли, че Русия е в състояние да се възползва от такова хипотетично засега развитие?

Русия определено има интереси в Сърбия. Но мисля, че повече би трябвало да се занимава с войната, която поведе срещу Украйна, и с последиците от това свое решение, отколкото да се меси тук.

Не мисля, че ситуацията на Западните Балкани е нагоре в списъка на външнополитическите приоритети на Москва. Нападението срещу Украйна напълно изолира Русия политически и ще има дългосрочни последици, включително икономически.

Правилни ли са тълкуванията на думите на Вучич, че ако не приеме ултиматума на Запада, Сърбия ще бъде загубена като послание, че Белград е на път да се откаже от традиционната си политика на балансирани отношения и със Запада, и с Русия?

По мое мнение това изказване и което и да било друго изказване на Вучич, откакто започна руската инвазия в Украйна през февруари миналата година, е израз на политиката на балансиране. И Вучич, и правителството на Сърбия винаги ясно са осъждали агресията и са категорични, че европейският път е държавен приоритет. Белград подкрепи резолюциите на ООН – и за осъждането на нападението и за нелегитимността на руските референдуми в Украйна. Но от друга страна Сърбия не налага санкции – заради политическите, икономическите и геостратегическите си интереси.

Когато Вучич декларира, че Сърбия е избрала европейския път, той не казва нищо, което да не сме чули вече през последната година. Но въпреки оказвания натиск и дипломатическите офанзиви в Белград, Сърбия все още има пространство за маневриране. И ще продължи с балансирането между Запада и Русия, докато не й се наложи наистина да избира.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Церемония в памет на жертвите в Атинската политехника, 15 ноември 2024 г.

51 г. от студентския бунт в Политехниката в Атина

Студентите в Гърция се подготвят за масови протестни демонстрации в памет на загиналите по време на студентските бунтове в Техническия университет в Атина. Засилени полицейски части охраняват всички студентски градове. Днес се навършват 51- години от студентския бунт в Политехниката в Атина, който поставя началото на края на военната..

публикувано на 17.11.24 в 09:14

В Кипър разрушиха плажен бар, застрашаващ емблематични за региона костенурки

Властите в Кипър разрушиха плажен бар, тъй като застрашава емблематични за региона и Средиземно море костенурки. Заведението се намира в защитена зона за гнездене на морските обитатели на западния бряг на острова. Барът е бил построен незаконно на плаж в залив в област Пафос. Той попада в защитената зона на мрежата Натура 2000, няма..

публикувано на 17.11.24 в 09:03

Лондон отпуска помощ на Судан в размер 113 милиона паунда

Великобритания обяви, че ще отпусне 113 милиона паунда или 143 милиона долара в помощ на около 1 милион души, засегнати от войната в Судан. Помощта е двойно повече на тази изпращана от Лондон досега.  Планирано е тя да обхване 600 000 души в самата страна и още 700 хиляди в съседните държави. Конфликтът между армията и паравоенните Сили за..

публикувано на 17.11.24 в 08:52

Културният туризъм заема около 20% от туристическия продукт на страната

Културният туризъм заема около 20 процента от туристическия продукт на страната, сочат данните от проучване на Министерството на туризма. Ако досега имиджът на България се свързваше основно морския туризъм, който заемаше дял от 70 %, и около 15% зимен ски туризъм, то България вече може да се похвали с относително диверсифициран туристически..

публикувано на 17.11.24 в 08:50
Николас Мадуро на митинг в Каракас.

Освободиха 225 души, арестувани след президентските избори във Венецуела през юли

Венецуелската Главна прокуратура освободи 225 души, арестувани по време на антиправителствените протести, обхванали страната след оспорваните президентски избори през юли, предаде Ройтерс. "В периода между… петък (15 ноември) и събота (16 ноември) бяха разгледани и изпълнени 225 мерки за неотклонение на лица, преследвани за прояви на  насилие..

публикувано на 17.11.24 в 08:41

Над 2 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в земеделието и селските райони през 2025 г.

Над 2 милиарда лева ще бъдат инвестирани в земеделието и селските райони у нас през 2025 година. Това реши Комитетът по наблюдение на Стратегическия план за развитие на земеделието. Парите са насочени към интервенции за модернизиране на земеделието и развитие на местните икономики. Част тези средства са предвидени и за напояване Още..

публикувано на 17.11.24 в 08:30

Крис Райт от компания за фракинг е номиниран за енергиен министър на САЩ

Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп номинира за министър на енергетиката Крис Райт - изпълнителен директор на компания за добив на нефт и газ чрез фракинг. При представянето му Тръмп заяви, че очаква от него да намали бюрокрацията, което да предизвика нови инвестиции в изкопаемите горива. По-рано в социалните мрежи самият..

публикувано на 17.11.24 в 08:16