Игор Боцан: Русия има план да раздели Молдова на федерация от три части

На прага на първата годишнина от руското нахлуване в Украйна, отново се появява въпросът дали силите на Москва няма да отворят нов фронт, търсейки лесна и бърза победа. В светлината на прожекторите отново е Молдова, която от тази седмица има ново правителство. След оставката на Наталия Гаврилица и трудни 18 месеца на власт в сянката на войната в Украйна, проевропейската партия на президента Мая Санду номинира нов премиер – Дорин Речан, а парламентът избра 48-годишния бивш президентски съветник за премиер. Въпросите пред него са много: ще успее ли малката и бедна страна да запази проевропейския курс, който й носи куп проблеми с Москва, или проруските сили в Молдова, които стоят зад серията от антиправителствени протести ще надделеят. 

• Какво става в Молдова?

Рокадите във властта се случиха на фона на притеснителни новини. Президентът Мая Санду разкри планове на Русия за дестабилизиране на страната, целящи смяна на властта. Докъде може да стигнат руските хибридни атаки и имат ли потенциала да се материализират в открита военна интервенция и живи ли са все още опасенията, че конфликтът на Кремъл може да се разрасне към Приднестровието - отцепеният проруски регион на Молдова на границата с Украйна?

Отговорите потърси Лъчезар Вълев в разговор с молдовския журналист Игор Боцан.

- Една година след войната в Украйна – продължава да се говори, че следващата цел на Путин ще е Молдова. Този път за това предупреди украинският президент Володимир Зеленски. По-реална ли е тази заплаха сега от преди година, има ли конкретни знаци да мислим в тази посока, че Кремъл подготвя такава операция?

- Трябва ясно да направим разграничението между двете неща. Да, разбираме, че Молдова е заплашвана от Русия. Но информацията, която сподели президентът Зеленски с президентката на Молдова Мая Санду, се отнася до вътрешни провокации, които са подкрепяни от Русия. Евентуална руска интервенция в Молдова беше тема преди два месеца в доста интересен контекст.

Ръководителят на разузнаването на Молдова беше поканен да участва в телевизионно предаване. Там той спомена, че има информации за това, че Русия планира военна интервенция в Република Молдова. Не сега, а веднага. Но неговият аргумент беше, че този план съществува от април миналата година, когато силите на Москва успяха да окупират т.нар. Змийски остров в Черно море. Тогава те са имали готовност да влязат в Южна Молдова.

Извън това има перманентни заплахи от външното министерство на Русия към Молдова, че ще има сериозни последствия за нея, ако продължи да подкрепя Украйна. Молдова бе обвинена, че отказва да осигурява т.нар. сенчест износ към Русия. Това беше много странно, защото през 2013 г. Русия пак обвини Молдова за това, че не осигурява реекспорт на стоки към нея, след като Кишинев подписа Споразумението за асоцииране на страната с Европейски съюз.

Усещаме перманентно това напрежение от страна на Русия. Но трябва да имаме наум, че самият Путин лично предупреди бившата съветска република, че е готов да си върне тези територии, които според него Русия е подарила в онези времена.

През октомври миналата година бе основан т.нар. Съвет за национално спасение на Молдова. Той беше основан от партия Шор, Комунистическата партия и няколко молдовски олигарси, които напуснаха страната през 2019 г. Тяхната обявена цел е премахване на сегашната власт. По-късно стана ясно, че са финансирани с руски пари.

- Готови ли са властите в Молдова за агресивни действия от страна на Русия, политически или военни?

- Това е огромен проблем. Не знаем дали са готови. Но има интензивни обсъждания от страна на институциите, отговарящи за сигурността. Бюджетът на Министерството на отбраната на Молдова бе увеличен с около 40% за тази година. Досега не сме имали подобно драстично увеличение. Всички в Кишинев видяха, че военният потенциал на Украйна е по-малък от този на Русия, но беше достатъчен, за да устои на руските атаки. Това беше достатъчно и за международната общност да се организира и помогне на Украйна.

Идеята на властите в Кишинев е да увеличат способността на Министерството на отбраната и институциите, отговорни за сигурността, така че Молдова да може да издържи поне за известно време, докато международните й партньори решат да се намесят.

Проруски политически партии, които са в опозиция, протестират, че тези пари за отбрана могат да бъдат инвестирани в социални програми и т.н. Опозицията в Молдова отказва да обсъжда руската агресия срещу Украйна, критикуват управляващата партия, сякаш тази война не съществува, организират се и протести срещу действията на правителството. Всичко това създава атмосфера на несигурност в Кишинев.

- Молдова вече има нов премиер – Дорин Речан. Какво е обяснението ви за оставката на правителството, как се стигна до това и можем ли очакваме някаква промяна на проевропейския курс на Молдова?

- Предишното правителство не беше подготвено за този спектър от кризи. Когато Наталия Гаврилица стана министър-председател в средата на 2021 ситуацията беше относително спокойна. Очаквахме енергийна криза, но случилото се след това беше абсолютно непредвидимо за проевропейското правителство на Молдова. Въпреки това Гаврилица успя да направи най-доброто, на което е способна, за да запази ситуацията в страната относително спокойна, въпреки протестите на проруските партии.

Правителството успя да елиминира опасността от спиране на газовите доставки за Молдова. Беше кристално ясно, че намеренията на Русия са да остави Молдова без газови доставки и кабинета успя да намери алтернативни източници. Но кризите доведоха до много висока инфлация. През 2022 г. тя достигна до 34% - една от най-високите стойности в цяла Европа.

Новото правителство няма да промени проевропейския курс на Молдова. Напротив – има всички условия за продължаването му и задачата на Дорин Речан ще е до края на годината преговорите с Европейския съюз да започнат. Втората му задача ще е да подсили институциите, свързани със сигурността, а третата - да либерализира икономиката, като я направи по-привлекателна за чужди инвеститори.

- Ще успее ли да задържи проеврипоейския курс на страната президентът Мая Санду? Има ли нужната обществена подкрепа за това?

- Според последните проучвания около 53% от молдовците подкрепят евроинтеграцията на страната. Около 45 на сто подкрепят Украйна във войната й срещу Русия. Проруският сегмент от населението е около 30%, които са за по-близки връзки с Москва и подкрепят руската инвазия в Украйна.

Трябва да имаме предвид, че около 1 милион молдовски гласоподаватели живеят извън страната – в различни европейски страни. Всички те подкрепят евроинтеграцията на Кишинев. Ако ги добавим към онези 53%, ще се получат около 70% от молдовците, които са ЗА европейската интеграция на страната и 60 на сто, които са солидарни с Украйна. От тази гледна точка няма заплаха за проевропейския вектор на Молдова.

Проруските сили вече обявиха, че следващата неделя започват нови протести срещу правителството. Това е част от заплахата, за която споменах в началото на интервюто. Ситуацията е крехка, но ако правителството запази концентрация, нещата ще са ОК. Всичко това при условие, че Украйна издържи и не изгуби войната срещу Русия. В противен случай Москва ще инсталира в Кишинев марионетно, послушно правителство, както публично обсъждат в техни пропагандни телевизионни шоута. 

- В един свой анализ "Дойче Веле "нарече Приднестровието "черна дупка за мръсни сделки“. Възможно ли е Молдова да използва сегашната ситуация и да си върне този регион? Според анализатори това може да стане и по мирен път – ако Кишинев стане енергийно независим от електроцентралата „Кучуган“, която се намира в Приднестровието, и спре газа от Кишинев за Тираспол.

- Абсолютно вярно е, че Приднестровието е черна дупка. Знаем със сигурност от статистиката от митническите служби, че вносът на горива в Приднестровието е бил десет пъти по-голям от нужния на областта. Съвсем очевидно е, че тези горива се използват за контрабанда към Украйна или обратно към самата Молдова. Същото е и с вноса на други стоки – например месо или алкохол.

Но в тази ситуация, в която Украйна на практика е блокирала Приднестровието, сепаратисткият режим там може да запази международните си връзки единствено през Кишинев. Тук са готови да утвърдят автномонен статут на областта, като този на Гагаузия. В Тираспол обаче не искат това, а да са дял от евентуална федерация. Това е така, защото Русия има план да раздели Молдова на федерация от три части. Целта е решенията да не се взимат само в Кишинев, а също в Приднестровието и Гагаузия.Така Русия ще разполага с мнозинства от два проруски срещу един проевропейски центъра.

Кишинев отхвърля подобен план и ситуацията в Приднестровието остава замразена. В новата ситуация Украйна разглежда контролираното от Русия Приднестровие като е заплаха за украинската сигурност и просто блокира тази област. Москва от своя страна оказва натиск на Кишинев да гарантира оцеляването на Приднестровието.

Молдова не бърза да разреши този конфликт, защото още не е ясно как ще приключи войната. Те смятат, че сега е по-добре да се изчака. Ако Украйна издържи и руските планове не се осъществят, то тогава ще имаме съвършено нова ситуация за реорганизиране на конфликта в Приднестровието, но посредством участието и на Европейския съюз. Молдова няма ресурсите сама и незабавно да интегрира живеещите в тази област в нейната конституционна рамка. Със сигурност трябва да е ясно, че жителите на Приднестровието биха искали да се реинтегрират обратно в Молдова и това да стане стъпка по стъпка.

- Да очакваме ли нови руски хибридни атаки към Молдова?

- В Кишинев сме сигурни, че Русия е в постоянен режим за извършване на хибридни атаки срещу всички бивши страни от Съветския съюз, включително Казахстан и Армения. Беларус вече не е независима държава и дори участва във войната по много специфичен начин. С действията си Съвета за сигурност на Русия декларира, че целта на Москва е да дестабилизира всички бивши съветски републики и по-късно те да се върнат в пределите на Русия. Това и поредния случай на отломки от ракета, паднали на наша територия, оправдава постоянния режим на извънредно положение в Молдова, критикуван от проруската опозиция.