Кой е правилният подход за справяне с този проблем, завърнал се като бумеранг след кризисната 2015 година?
Към Европа идват хора, които търсят по-добър начин на живот. Те имат право да поискат закрила, която може да им бъде отказана. Но по-важното е, че имат право на честна и прозрачна процедура за преценка, дали отговарят на условията за убежище.
От години ЕС залага на погрешната стратегия да затруднява достъпа на мигрантите, да превръща пътя към Европа в опасност за живота. Това, което се случи край бреговете на Калабрия, е трагедия и същевременно пряк резултат именно от тази политика. Ние продължаваме да отказваме възможността легално да имигрираш в ЕС. Вместо това, без да можем да спрем мигрантите, ставаме свидетели на човешки трагедии в Средиземно море или по Балканския маршрут.
Австрия поиска ЕС да финансира засилването на охраната по външните граници. Това не включва – поне на хартия – изграждането или укрепването на съществуващите огради. Но така или иначе въпросът е, дали оградите са правилният подход?
Оградите също не са нещо ново. Примерът на Австрия говори сам за себе си. Миналата година у нас са заведени около 100 хиляди молби за убежище. Това е рекорд. Две трети от тези хора са пристигнали в Австрия през Сърбия и Унгария. А на границата между тях унгарците построиха ограда. Оградата е опит за просто решение на един комплексен проблем. Същото важи и за границата на България с Турция.
Огради има и на други места в Европа, но това не е решение. Това означава, че трябва друг подход, цивилизован подход, вместо примитивното строене на огради. Този нов подход включва обща европейска процедура за предоставяне на убежище.
Друг инструмент, който Брюксел разглежда, е сключването на споразумения със страните по произход на нелегалните мигранти за тяхното връщане. Включително като използва натиск във визовата политика или търговията. Какво мислите – това може ли да е правилното решение?
Принципът е правилен – трябва да се преговаря с държавите по произход. Но според мен слагаме каруцата пред коня. Такива преговори с някои държави, например със северноафриканските държави водим от вече 20 години. Без резултат.
Защо смятаме, че сега изведнъж тези държави ще са склонни на компромиси? Шансът на Европа е да договори с тях легален начин за имиграция. Но според мен повтаряме грешките си от миналото, когато се опитвахме да принудим държавите от третия свят да съдействат, налагайки им наказателни мерки.
С принуда няма да стане. Така няма да овладеем нелегалната миграция. С кого точно да преговаря Европейският съюз например в Сирия или Афганистан? Мигрантите от тези държави вероятно в повечето случаи имат право на закрила, но проблемът с тях е, че се опитват да пристигнат в Европа по криминален начин.
Проблемът на ЕС са нелегалните мигранти, които нямат право на убежище. Именно тези хора използват каналджиите и рискуват живота си в опит да стигнат в Европа. Единственият начин да сложим прът в колелата на каналджиите е като изработим система за легална имиграция. Освен това тази система трябва да работи, така че мигрантите да предпочитат легалния път вместо услугите на каналджиите.
Това изисква много време, г-н Галайтнер-Герц. Какво може да е бързото решение срещу каналджиите?
Ще намерим бързото решение, след като разберем, защо каналджиите са толкова мощни и опасни. И защо изобщо съществуват. А те съществуват, защото Европа им го позволява. Защото строим все по-високи огради по границите, вместо да изработим надеждна система за предоставяне на убежище.
Тук обаче опираме до идеята за създаването на центрове, които да разглеждат и решават молбите за закрила. Те трябва да работят по уеднаквена процедура, валидна за целия ЕС. Съпътстващ елемент в тази система е задължителното разпределяне на мигрантите с право на закрила във всички страни от Евросъюза. Защото е недопустимо държавите по външната граница на Съюза да поемат цялата тежест.
Така е, и страните по външната граница на ЕС няма да се зарадват на идеята за изграждането на центрове, които да разглеждат молбите за убежище.
Къде ще бъдат изградени тези центрове е от второстепенно значение. Изобщо не е задължително те да са в държава на външната граница на ЕС. Много по-важно е да имаме обща процедура, както и санкции при нейното неспазване. Ако изработим и се придържаме към тази процедура, мигрантите няма да се местят от една държава в друга.
Още по-важно е разпределението на мигрантите в целия ЕС. Нито една държава-членка няма да се съгласи да приеме европейски център за разглеждане на молби за предоставяне на убежище, ако не й бъде гарантирано, че хората ще бъдат прехвърлени в други държави. Не вярвам например България да се съгласи да върши цялата работа за 27-те, само защото се намира на външната граница на ЕС.
За съжаление не вярвам, че скоро ще постигнем съгласие в ЕС, защото темата миграция е много подходяща за политически битки. Нито една държава не е готова да отстъпи национални правомощия на Брюксел. А в същото време този проблем не подлежи на разрешаване на национално ниво. Затова вече години наред се въртим в кръг.
В тази връзка все по-често чувам идеята, центровете за разглеждането на молбите за убежище да се изградят извън ЕС. Питам се: Къде по-точно? В коя държава извън, но съседна на ЕС? Нека погледнем картата: на изток е Русия. Както и Украйна и Беларус. Нали няма нужда да обяснявам, защото там не може да има такива центрове? На юг е Турция, където към всички останали проблеми сега се прибави и разрушителното земетресение. На юг е Средиземно море, на запад – Атлантическият океан. С това идеята за центрове извън ЕС е изчерпана.
Има още един аспект, когато говорим за миграция. Европа е застаряващ континент. Все повече страни изпитват остра нужда от работна ръка. Но решаването на този проблем не предполага кратки срокове, нали така?
Липсва работна ръка и трябва спешно да мислим за някакво решение. Европа се нуждае не само от висококвалифицирани кадри, а и от хора с ниско образование, които да работят в земеделието, услугите и т.н. Без внос на работна ръка няма да можем още дълго да гарантираме благоденствието си.
Проблемът с кадрите е толкова наболял, че хората вече задават въпроса на политиците, дали най-накрая ще измислят система за легална имиграция или пак ще вдигнат пенсионната възраст? Не очаквам скорошно решение, но се надявам, че рано или късно този проблем ще ни принуди да решим и въпроса с миграцията.
Интервюто чуйте в звуковия файл.
Българската народна банка направи вноска в полза на държавния бюджет в размер на 550 000 000 лева, съобщиха от институцията. Сумата е годишното превишение на приходите над разходите на БНБ за 2024 година. Освен нея, тази година се предвижда банката да извърши и лихвени плащания по сметки и в полза на държавния бюджет до 250 000 000 лева.
Газовите хранилища в ЕС да бъдат запълнени не 90, а 83 на сто. Това предложение се съдържа в проектозакон, одобрен от членовете на Комисията по промишленост, научни изследвания и енергетика в Европейския парламент. Проектът цели справяне със спекулациите на газовия пазар и намаляване на цените на суровината. Членовете на ЕС обсъждат..
Изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов и близки на деца, загинали в катастрофи, се обединиха около няколко мерки за намаляване на броя на жертвите на пътнотранспортни произшествия. Сред тях са подобряване качеството на разследванията, осигуряването на професионални и бързи експертизи и по-строги наказания. Разговорът, който..
"България ще стане реален член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие най-късно догодина" - това каза министърът на земеделието Георги Тахов след изслушването му пред комитета по земеделие на ОИСР в Париж: "Приключването на темата "Земеделие", която е най-обширната тема, а не само темата "Земеделие", както и темата рибарство, е един..
Лекар е задържан в Кърджали за взети 2000 лева от пациент. По първоначална информация 61-годишният медик е поискал парите, за да издаде документ, с който да бъде получен по-висок процент ТЕЛК. Акцията е по линия на сектор "Противодействие на икономическата престъпност". Лекарят е задържан за 24 часа, парите са иззети. По случая е..
През учебната 2026 - 2027 г. за осмокласниците ще има нови квалификации в дигиталния сектор. Това припомни заместник-министърът на образованието Емилия Лазарова по време на конференция за образоването изкуствения интелект и киберсигурността. Заместник-министърът на образованието Емилия Лазарова каза, че от 2026 - 2027 г. учениците ще могат да учат..
"Български пощи" ще обменят български левове в евро в общо 2230 свои офиса. Съгласно националния план за въвеждане на еврото от датата на членство на страната ни в еврозоната дружеството ще обменя банкноти и монети в населените места, в които няма офиси или клонове на кредитни институции. През първите шест месеца услугата ще е безплатна..
" Инфлацията може да се окаже по-малкият проблем . Евентуално когато се изпълнят критериите и ако влезем през следващата година в еврозоната големият..
"Синя София" ще предложи на сесията на СОС на 24-и април, четвъртък, обединение около дясно управление на столицата. Това каза пред БНР Иван Сотиров,..
Човекът, който може да даде ново начало на българските пътища, се казва Делян Пеевски ! Това каза пред БНР Богдан Милчев от Института за пътна..