Снежана Маринова за книгата "Мозайка от миналото на Стара Загора"

публикувано на 06.03.23 в 12:35

Снежана Маринова

Снимка: Личен архив

Интервю на Кармен Манукян със Снежана Маринова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Колекция от пощенски картички и снимки и премиера на книгата "Мозайка от миналото на Стара Загора", ще имат своята премиера в Страта Загора на 15 март - на Благовещение.

Автори на книгата са Снежана Маринова и проф. д-р Светла Димитрова, директор на Регионалния етнографски музей на открито – „Етъра“.

Снежана Маринова е колекционер, изследовател краевед. Родена е в Стара Загора и по-голямата част от живота ѝ е свързана с града. Завършила е Института по културата в Санкт Петербург (по онова време Ленинград). В продължение на повече от 30 години работи в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора, като 13 от тях е неин директор. Участва като съавтор и съставител в десетки книги, статии, изложби, свързани с историята на Стара Загора и региона. След пенсионирането си преди три години, продължава да е свързана с библиотеката.

Преди месеци е поканена в екипа, който подготвя книга - история на библиотеката по повод предстоящата през 2024-та 70-годишнина от създаването ѝ.

"В книгата са подбрани картички и снимки от моята колекция, като за почти всички 96 статии имаше илюстрации...", сподели за книгата "Мозайка от миналато на Стара Загора" в "Нощен Хоризонт" по БНР Снежана Маринова.

"Вече имаме истории за още една книга, защото в процеса на работа на първата книга срещнахме много спомени и истории от живота на Стара Загора, допълни още за БНР Снежана Маринова.

Интересът на Маринова към историята на Стара Загора, към колекционирането на картички и снимки е от преди тридесетина години. Понастоящем колекцията ѝ наброява няколко стотици. Освен за Стара Загора има интересни сбирки на Новогодишни и Великденски картички и снимки; на военни картички и снимки – от Първата и Втората балкански войни (1912-1913 г.); от Първата и Втората световни войни;снимки на българи градинари в Европа и Русия; интересна малка сбирки български снимки и картички с камили – в България камили са се ползвали за превоз на товари до 60-те години на ХХ век. Камили са се ползвали и в българската армия в първите десетилетия на ХХ век.

За нея са интересни не само изображенията на лицевата страна, но и текстовете на гърба и историите около картичката или снимката.

Благодарна е на старозагорци, които ѝ разказват и показват историята на своите фамилии. Голяма част от тези истории публикува във вестници и списания, а от няколко години е създала специална група във Фейсбук - „Наш`та Заара нийде я няма“. Така повече хора могат да прочетат историите, които споделя.

Снежана Маринова разказа и за съдбата на картичката от Митьо до Цветана, на която е написано:

"Картичка от времето на Първата световна война – датирана 21 юли 1918 г. с трагично предопределена снимка в черни, траурни тонове и застинало в тъга младо женско лице. Озаглавена е „Печал“. Текстът, написан с молив, обяснение между двама, вероятно млади хора, е кратък, но не по-малко разтърсващ!

„Др. Цветано,

Не от нежелание не можах да дойда да се видим. … си отпуска аз прекарах в едно положение, каквото само най-злочестия може да прекара. Когато е пристигнала телеграмата ти, тогаз аз бях на път от Стрелча за Пазарджик. Ето причините: Сестрата е почти на смъртно легло, никой нямаше при нея в Стрелча. Дълг бе мой да отида да я утеша, Ако искаш прости.

Мил привет Митьо“

И после… После някой е добавил с мастило:убит на 15-IX-918 год. Д. Г. с … в гърдите при завоя на Черна. (нещастник)… последен привет"

Споменатите боеве са по време на Първата световна война, в Македония, на Южния фронт от есента 1916 г. до есента на 1918 г. в околностите на село Брод, при завоя на река Черна между българските войски, като част от Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя) и войските на Антантата (Франция, Британската империя и Руската империя, с присъединени Сърбия и Италия). Във военната история се определят като едни от най-жестоките, кръвопролитни, с масови атаки и контраатаки, с много жертви, с навеки запомнени имена на местата Кенали, Дойранското езеро, завоя на река Черна, Каймакчалан, Битоля, Пелистер, Червената стена, Добро поле. По описание на съвременници река Черна става Червена от кръвта на загиналите от различни националности. Бог да ги прости!"

Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева