За нея са интересни не само изображенията на лицевата страна, но и текстовете на гърба и историите около картичката или снимката.
Благодарна е на старозагорци, които ѝ разказват и показват историята на своите фамилии. Голяма част от тези истории публикува във вестници и списания, а от няколко години е създала специална група във Фейсбук - „Наш`та Заара нийде я няма“. Така повече хора могат да прочетат историите, които споделя.
"Картичка от времето на Първата световна война – датирана 21 юли 1918 г. с трагично предопределена снимка в черни, траурни тонове и застинало в тъга младо женско лице. Озаглавена е „Печал“. Текстът, написан с молив, обяснение между двама, вероятно млади хора, е кратък, но не по-малко разтърсващ!
„Др. Цветано,
Не от нежелание не можах да дойда да се видим. … си отпуска аз прекарах в едно положение, каквото само най-злочестия може да прекара. Когато е пристигнала телеграмата ти, тогаз аз бях на път от Стрелча за Пазарджик. Ето причините: Сестрата е почти на смъртно легло, никой нямаше при нея в Стрелча. Дълг бе мой да отида да я утеша, Ако искаш прости.
Мил привет Митьо“
И после… После някой е добавил с мастило:убит на 15-IX-918 год. Д. Г. с … в гърдите при завоя на Черна. (нещастник)… последен привет"
Споменатите боеве са по време на Първата световна война, в Македония, на Южния фронт от есента 1916 г. до есента на 1918 г. в околностите на село Брод, при завоя на река Черна между българските войски, като част от Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя) и войските на Антантата (Франция, Британската империя и Руската империя, с присъединени Сърбия и Италия). Във военната история се определят като едни от най-жестоките, кръвопролитни, с масови атаки и контраатаки, с много жертви, с навеки запомнени имена на местата Кенали, Дойранското езеро, завоя на река Черна, Каймакчалан, Битоля, Пелистер, Червената стена, Добро поле. По описание на съвременници река Черна става Червена от кръвта на загиналите от различни националности. Бог да ги прости!"
Още по темата в звуковия файл.
Габровци алармират с тревога, че останките от историческата крепост "Градище" над града – предпочитано място за разходка на местните хора и гости на града, продължават да се рушат. На мястото на някогашното укрепено селище, културна ценност от местно значение , сега избуява висока растителност, а зидовете, поддали под напора на времето, са..
Ще се разходим по един атрактивен маршрут с живописна природа и любопитна история. Това е екопътеката до скалните рисунки в мездренското село Царевец. Графитите в пещерите във варовиковия венец край селото са множество надписи и изображения, издълбани върху камъка между 16 и 19 век. Те са интересно историческо свидетелство, което все още не е..
Легенда за българска принцеса обяснява появата на червените божури в Източните Родопи. Според преданията, девойката е водила съпротивата на местните хора при завладяването на планината от османските турци и от кръвта й са израснали красивите пролетни цветя. Момичето е описвано с дълга руса коса и бяла роба, което води бял кон или държи меч. И до днес..
Електрическите табла в градската градина на Монтана придобиват нов вид. Върху тях вече няма да има листчета с всевъзможни оферти за работа и извършване на услуги, защото са се превърнали в картини. Нова визия им дава художничката Лилия Захаринова. "Непрекъснато се борехме с премахването на всевъзможни обяви по електрическите табла, както й да ги..
Предстои отново да заработи ремонтираният пансион към Детската онкохематология в болница "Царица Йоанна – ИСУЛ". Това съобщи в интервю за БНР клиничният психолог Ивайла Георгиева. "Всички сме особено щастливи, че нещата напредват и се развиват. Дом-пансионатът скоро ще отвори врати . Очакваме съвсем скоро той отново да посрещне..
В този епизод на рубриката “Америка- илюзии и реалности” гост е 15 годишният Кристиян Куртев. Едно от онези умни и талантливи деца, които от 90-те години насам успешно изпреварват американските със знанията и възпитанието си и се превръщат не в богатство на своята родина , а в интелектуалното богатство на Америка! "Баба и дядо - те ми..
Но може ли Великден да бъде безверие? Утрото на Възкресение, 1880-а . Ловешката църква "Успение Богородично", в която служи поп Кръстю Никифоров, е празна. Виното, Христовата кръв, и хлябът, Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Слухът, че именно поп Кръстьо е предал Левски, отпраща миряните в друга църква. Без значение..
Смените, които прави руският президент Путин, не са добри новини за Украйна, защото са верни решения за това, което той иска да постигне . Това каза..
За съжаление, в момента системата се крепи на пенсионираните медицински сестри. Тази професия трябва да стане оценена, а в момента момичетата се..
"Какво мислят българските евреи за днешната война в Газа" - това попита в една своя публикация Юлиана Методиева , главен редактор на сайта за човешки..