За нея са интересни не само изображенията на лицевата страна, но и текстовете на гърба и историите около картичката или снимката.
Благодарна е на старозагорци, които ѝ разказват и показват историята на своите фамилии. Голяма част от тези истории публикува във вестници и списания, а от няколко години е създала специална група във Фейсбук - „Наш`та Заара нийде я няма“. Така повече хора могат да прочетат историите, които споделя.
"Картичка от времето на Първата световна война – датирана 21 юли 1918 г. с трагично предопределена снимка в черни, траурни тонове и застинало в тъга младо женско лице. Озаглавена е „Печал“. Текстът, написан с молив, обяснение между двама, вероятно млади хора, е кратък, но не по-малко разтърсващ!
„Др. Цветано,
Не от нежелание не можах да дойда да се видим. … си отпуска аз прекарах в едно положение, каквото само най-злочестия може да прекара. Когато е пристигнала телеграмата ти, тогаз аз бях на път от Стрелча за Пазарджик. Ето причините: Сестрата е почти на смъртно легло, никой нямаше при нея в Стрелча. Дълг бе мой да отида да я утеша, Ако искаш прости.
Мил привет Митьо“
И после… После някой е добавил с мастило:убит на 15-IX-918 год. Д. Г. с … в гърдите при завоя на Черна. (нещастник)… последен привет"
Споменатите боеве са по време на Първата световна война, в Македония, на Южния фронт от есента 1916 г. до есента на 1918 г. в околностите на село Брод, при завоя на река Черна между българските войски, като част от Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя) и войските на Антантата (Франция, Британската империя и Руската империя, с присъединени Сърбия и Италия). Във военната история се определят като едни от най-жестоките, кръвопролитни, с масови атаки и контраатаки, с много жертви, с навеки запомнени имена на местата Кенали, Дойранското езеро, завоя на река Черна, Каймакчалан, Битоля, Пелистер, Червената стена, Добро поле. По описание на съвременници река Черна става Червена от кръвта на загиналите от различни националности. Бог да ги прости!"
Още по темата в звуковия файл.
Известният български египтолог д-р Весела Атанасова с нова книга за Египет, но този път тя е за малката аудитория. Казва се "Окото на Ре" и е събрала древни митове и легенди. "В "Окото на Ре" се описва ежедневната битка между Ре /Слънцето/ и лошата змия Апопи, която иска да превземе Земята, светлината на хората и да убие Слънцето, да го унищожи...
Седем поколения по-късно, духът на Сирак Скитник се върна там, където започна всичко - в сърцето на Българското национално радио. Потомци на легендарния Панайот Христов - първия директор на Радио София и една от най-светлите фигури в българската култура, прекрачиха прага на институцията. Праправнучките на Панайот Христов - Лина и Алис,..
На 2 август 2025 г., в първата събота на месец август, е празникът на с. Кости. В празничната утрин в храма „Св. св. Кирил и Методий“ бе отслужена Архиерейска света Литургия. Богослужението бе оглавено от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений в съслужение с архимандрит Димитрий – протосингел на Сливенска митрополия,..
В един свят на бързо сменящи се моди и глобализирани стилове, традиционното българско облекло остава като свидетелство за нашата културна памет и идентичност. То не е просто дреха – то е код, вплитащ в себе си история, вярвания, социален статус и естетика. Какви са основните характеристики на традиционното българско облекло, как се е..
Любов към българския фолклор събира туристи от три континента в културна обиколка у нас. Чужденци от САЩ, Канада и Австралия посещават Силистренския край, привлечени от магията на българската традиция. Една от спирките им е село Професор Иширково. Група чуждестранни туристи от САЩ, Канада и Австралия се потопиха в автентичната атмосфера на..
Ловеч е град с богато история, като се започне още от древното тракийско селище Мелта, през средновековната крепост Хисаря, първия революционен комитет създаден от Васил Левски и т.н. Но може би емблемата на града е покрития мост, познат още като моста на Кольо Фичето. На практика обаче в сегашния си вид ловешкия покрит мост не е моста..
На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и една любопитна и съвременна история, свързана със сабята на войводата. Русе пази много спомени за Стефан Караджа. Тук са ръкописите на Никола Обретенов за четите на Хаджи Димитър и Караджата, на..
Страната ни вече съхранява слънчева енергия в батерии, които са частни инвестиции . На сайта на ЕСО в оперативните данни се показва енергията,..
Русия винаги е измервала себе си спрямо великата сила на деня. Това обясни пред БНР Елена Поптодорова, бивш посланик на България в САЩ и основател на..
Системата на опазване на недвижимото културно наследство е абсолютно разрушена . Това заяви пред БНР арх. Петър Петров, бивш директор на Националния..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно