Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Снежана Маринова за книгата "Мозайка от миналото на Стара Загора"

Снежана Маринова
Снимка: Личен архив
Колекция от пощенски картички и снимки и премиера на книгата "Мозайка от миналото на Стара Загора", ще имат своята премиера в Страта Загора на 15 март - на Благовещение.

Автори на книгата са Снежана Маринова и проф. д-р Светла Димитрова, директор на Регионалния етнографски музей на открито – „Етъра“.

Снежана Маринова е колекционер, изследовател краевед. Родена е в Стара Загора и по-голямата част от живота ѝ е свързана с града. Завършила е Института по културата в Санкт Петербург (по онова време Ленинград). В продължение на повече от 30 години работи в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора, като 13 от тях е неин директор. Участва като съавтор и съставител в десетки книги, статии, изложби, свързани с историята на Стара Загора и региона. След пенсионирането си преди три години, продължава да е свързана с библиотеката.

Преди месеци е поканена в екипа, който подготвя книга - история на библиотеката по повод предстоящата през 2024-та 70-годишнина от създаването ѝ.

"В книгата са подбрани картички и снимки от моята колекция, като за почти всички 96 статии имаше илюстрации...", сподели за книгата "Мозайка от миналато на Стара Загора"  в "Нощен Хоризонт" по БНР Снежана Маринова.

"Вече имаме истории за още една книга, защото в процеса на работа на първата книга срещнахме много спомени и истории от живота на Стара Загора, допълни още за БНР Снежана Маринова.

Интересът на Маринова към историята на Стара Загора, към колекционирането на картички и снимки е от преди тридесетина години. Понастоящем колекцията ѝ наброява няколко стотици. Освен за Стара Загора има интересни сбирки на Новогодишни и Великденски картички и снимки; на военни картички и снимки – от Първата и Втората балкански войни (1912-1913 г.); от Първата и Втората световни войни;снимки на българи градинари в Европа и Русия; интересна малка сбирки български снимки и картички с камили – в България камили са се ползвали за превоз на товари до 60-те години на ХХ век. Камили са се ползвали и в българската армия в първите десетилетия на ХХ век. 

За нея са интересни не само изображенията на лицевата страна, но и текстовете на гърба и историите около картичката или снимката.


Благодарна е на старозагорци, които ѝ разказват и показват историята на своите фамилии. Голяма част от тези истории публикува във вестници и списания, а от няколко години е създала специална група във Фейсбук - „Наш`та Заара нийде я няма“. Така повече хора могат да прочетат историите, които споделя.


Снежана Маринова разказа и за съдбата на картичката от Митьо до Цветана, на която е написано:

"Картичка от времето на Първата световна война – датирана 21 юли 1918 г. с трагично предопределена снимка в черни, траурни тонове и застинало в тъга младо женско лице. Озаглавена е „Печал“. Текстът, написан с молив, обяснение между двама, вероятно млади хора, е кратък, но не по-малко разтърсващ!

Др. Цветано,

Не от нежелание не можах да дойда да се видим. … си отпуска аз прекарах в едно положение, каквото само най-злочестия може да прекара. Когато е пристигнала телеграмата ти, тогаз аз бях на път от Стрелча за Пазарджик. Ето причините: Сестрата е почти на смъртно легло, никой нямаше при нея в Стрелча. Дълг бе мой да отида да я утеша, Ако искаш прости.

Мил привет Митьо

И после… После някой е добавил с мастило:убит на 15-IX-918 год. Д. Г. с … в гърдите при завоя на Черна. (нещастник)… последен привет"

Споменатите боеве са по време на Първата световна война, в Македония, на Южния фронт от есента 1916 г. до есента на 1918 г. в околностите на село Брод, при завоя на река Черна между българските войски, като част от Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя)  и войските на Антантата (Франция, Британската империя и Руската империя, с присъединени Сърбия и Италия). Във военната история се определят като едни от най-жестоките, кръвопролитни, с масови атаки и контраатаки, с много жертви, с навеки запомнени имена на местата Кенали, Дойранското езеро, завоя на река Черна, Каймакчалан, Битоля, Пелистер, Червената стена, Добро поле. По описание на съвременници река Черна става Червена от кръвта на загиналите от различни националности. Бог да ги прости!"


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Към този момент е лека джунгла." Защо изоставиха крепост над Габрово?

Габровци алармират с тревога, че останките от историческата крепост "Градище" над града – предпочитано място за разходка на местните хора и гости на града, продължават да се рушат. На мястото на някогашното укрепено селище, културна ценност от местно значение , сега избуява висока растителност, а зидовете, поддали под напора на времето, са..

публикувано на 14.05.24 в 09:45

Екопътеката край Царевец крие любопитни истории

Ще се разходим по един атрактивен маршрут с живописна природа и любопитна история. Това е екопътеката до скалните рисунки в мездренското село Царевец. Графитите в пещерите във варовиковия венец край селото са множество надписи и изображения, издълбани върху камъка между 16 и 19 век. Те са интересно историческо свидетелство, което все още не е..

публикувано на 12.05.24 в 08:40

Легенда за българска принцеса обяснява появата на червените божури в Източните Родопи

Легенда за българска принцеса обяснява появата на червените божури в Източните Родопи. Според преданията, девойката е водила съпротивата на местните хора при завладяването на планината от османските турци и от кръвта й са израснали красивите пролетни цветя. Момичето е описвано с дълга руса коса и бяла роба, което води бял кон или държи меч. И до днес..

публикувано на 12.05.24 в 05:30

Изрисуват електрически табла в Монтана

Електрическите табла в градската градина на Монтана придобиват нов вид. Върху тях вече няма да има листчета с всевъзможни оферти за работа и извършване на услуги, защото са се превърнали в картини. Нова визия им дава художничката Лилия Захаринова. "Непрекъснато се борехме с премахването на всевъзможни обяви по електрическите табла, както й да ги..

публикувано на 09.05.24 в 11:35
Клиниката по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ

Отваря обновеният пансион на Детската онкохематология в ИСУЛ

Предстои отново да заработи ремонтираният пансион към Детската онкохематология в болница "Царица Йоанна – ИСУЛ". Това съобщи в интервю за БНР клиничният психолог Ивайла Георгиева. "Всички сме особено щастливи, че нещата напредват и се развиват. Дом-пансионатът скоро ще отвори врати . Очакваме съвсем скоро той отново да посрещне..

публикувано на 09.05.24 в 10:31
Кристиян Куртев

15 годишният Кристиян Куртев е гост в рубриката "Америка - илюзии и реалности"

В този епизод на рубриката “Америка- илюзии и реалности” гост е 15 годишният Кристиян Куртев. Едно от онези умни и талантливи деца, които от 90-те години насам успешно изпреварват американските със знанията и възпитанието си и се превръщат не в богатство на своята родина , а в интелектуалното богатство на Америка! "Баба и дядо - те ми..

публикувано на 08.05.24 в 10:18

Воистина велики идеи, хора и случки по Великден

Но може ли Великден да бъде безверие? Утрото на Възкресение, 1880-а . Ловешката църква "Успение Богородично", в която служи поп Кръстю Никифоров, е празна. Виното, Христовата кръв, и хлябът, Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Слухът, че именно поп Кръстьо е предал Левски, отпраща миряните в друга църква. Без значение..

публикувано на 06.05.24 в 17:57