Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Снежана Маринова за книгата "Мозайка от миналото на Стара Загора"

Снежана Маринова
Снимка: Личен архив
Колекция от пощенски картички и снимки и премиера на книгата "Мозайка от миналото на Стара Загора", ще имат своята премиера в Страта Загора на 15 март - на Благовещение.

Автори на книгата са Снежана Маринова и проф. д-р Светла Димитрова, директор на Регионалния етнографски музей на открито – „Етъра“.

Снежана Маринова е колекционер, изследовател краевед. Родена е в Стара Загора и по-голямата част от живота ѝ е свързана с града. Завършила е Института по културата в Санкт Петербург (по онова време Ленинград). В продължение на повече от 30 години работи в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора, като 13 от тях е неин директор. Участва като съавтор и съставител в десетки книги, статии, изложби, свързани с историята на Стара Загора и региона. След пенсионирането си преди три години, продължава да е свързана с библиотеката.

Преди месеци е поканена в екипа, който подготвя книга - история на библиотеката по повод предстоящата през 2024-та 70-годишнина от създаването ѝ.

"В книгата са подбрани картички и снимки от моята колекция, като за почти всички 96 статии имаше илюстрации...", сподели за книгата "Мозайка от миналато на Стара Загора"  в "Нощен Хоризонт" по БНР Снежана Маринова.

"Вече имаме истории за още една книга, защото в процеса на работа на първата книга срещнахме много спомени и истории от живота на Стара Загора, допълни още за БНР Снежана Маринова.

Интересът на Маринова към историята на Стара Загора, към колекционирането на картички и снимки е от преди тридесетина години. Понастоящем колекцията ѝ наброява няколко стотици. Освен за Стара Загора има интересни сбирки на Новогодишни и Великденски картички и снимки; на военни картички и снимки – от Първата и Втората балкански войни (1912-1913 г.); от Първата и Втората световни войни;снимки на българи градинари в Европа и Русия; интересна малка сбирки български снимки и картички с камили – в България камили са се ползвали за превоз на товари до 60-те години на ХХ век. Камили са се ползвали и в българската армия в първите десетилетия на ХХ век. 

За нея са интересни не само изображенията на лицевата страна, но и текстовете на гърба и историите около картичката или снимката.


Благодарна е на старозагорци, които ѝ разказват и показват историята на своите фамилии. Голяма част от тези истории публикува във вестници и списания, а от няколко години е създала специална група във Фейсбук - „Наш`та Заара нийде я няма“. Така повече хора могат да прочетат историите, които споделя.


Снежана Маринова разказа и за съдбата на картичката от Митьо до Цветана, на която е написано:

"Картичка от времето на Първата световна война – датирана 21 юли 1918 г. с трагично предопределена снимка в черни, траурни тонове и застинало в тъга младо женско лице. Озаглавена е „Печал“. Текстът, написан с молив, обяснение между двама, вероятно млади хора, е кратък, но не по-малко разтърсващ!

Др. Цветано,

Не от нежелание не можах да дойда да се видим. … си отпуска аз прекарах в едно положение, каквото само най-злочестия може да прекара. Когато е пристигнала телеграмата ти, тогаз аз бях на път от Стрелча за Пазарджик. Ето причините: Сестрата е почти на смъртно легло, никой нямаше при нея в Стрелча. Дълг бе мой да отида да я утеша, Ако искаш прости.

Мил привет Митьо

И после… После някой е добавил с мастило:убит на 15-IX-918 год. Д. Г. с … в гърдите при завоя на Черна. (нещастник)… последен привет"

Споменатите боеве са по време на Първата световна война, в Македония, на Южния фронт от есента 1916 г. до есента на 1918 г. в околностите на село Брод, при завоя на река Черна между българските войски, като част от Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя)  и войските на Антантата (Франция, Британската империя и Руската империя, с присъединени Сърбия и Италия). Във военната история се определят като едни от най-жестоките, кръвопролитни, с масови атаки и контраатаки, с много жертви, с навеки запомнени имена на местата Кенали, Дойранското езеро, завоя на река Черна, Каймакчалан, Битоля, Пелистер, Червената стена, Добро поле. По описание на съвременници река Черна става Червена от кръвта на загиналите от различни националности. Бог да ги прости!"


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елица Минчева

Елица Минчева: Обичам да рисувам неща, които дават усещане за уют

Изложба с акварели на русенката Елица Минчева събра българи и белгийци в една малка, но уютна галерия в Брюксел, в квартала с поетично име "Птича песен" .  Това е четвъртата поред изложба на нашата сънародничка. Преди време младата художничка е правила две изложби в България, а сега за втори път показва творбите си в белгийската столица ...

публикувано на 20.09.25 в 07:15

Със 120 автентични килими от Котленския край е обагрена планината в Медвен

От петък планината в Медвен е обагрена с цветна палитра и причудливи форми, но не защото идва есента, а защото е застлана с над 120 автентични килими от Котленския край. Изложбата на открито си поставя амбициозната цел да разкрие пред посетителите най-красивите образци на ръчно тъканите килими, минали през вековете и стигнали до наши дни без повреди..

публикувано на 20.09.25 в 06:15
Адам Бейджър и Елена Панайотова

Документалният филм "Артисти за деца" - театър от Родопите до Африка

В неделя в читалище "Екзарх Стефан" в Широка лъка ще има прожекция на документалния филм "Артисти за деца", посветен на една от каузите на театралния режисьор Елена Панайотова – да работи с уязвими деца и младежи от България, Кения и Танзания. На прожекцията ще присъства и английският меценат Адам Бейджър, с когото Панайотова работи. "Всичко..

публикувано на 19.09.25 в 10:06

В Берковица не си дават местното ВиК, обявиха се срещу ликвидацията на общинските дружества

В Берковица са против общинското ВиК дружество да бъде ликвидирано и активите да бъдат прехвърлени към асоциацията по ВиК в Монтана. Държавата подготвя законопроект за окрупняване на общинските дружества. Ръководството на Община Берковица е против готвените промени за национализация на местното ВиК. Законопроектът на Министерския съвет..

публикувано на 18.09.25 в 10:35
Снимката е илюстративна

Да "хванеш" вода от селската чешма - как в Крагулево се отърваха от безводието

Добричкото село Крагулево от години страда от безводие. Там обаче са намерили начин да се справят с проблема, изграждайки каптаж от селската, над 200-годишна чешма . "Това се осъществи с много трудности и най-накрая нещата се разрешиха. Каптирахме едната курна за селото и сега сме добре, има вода постоянно. От 3-4 години ползваме каптажа",..

публикувано на 16.09.25 в 09:25

В монтанското село Якимово си спомнят за благодетеля отец Иван

В монтанското село Якимово скърбят след кончината на благодетеля отец Иван. В населеното място приживе покойният свещеник е осигурил дом на десетки нуждаещи се . Отец Иван е роден в монтанското село Благово. През 1981 година започва църковното си служение като дякон в Лопушанския манастир. През 1987 година става свещеник в храма "Света..

публикувано на 16.09.25 в 06:33

В края на ученическата ваканция: Светлана и нейната флейта

В последния ден от ваканцията и на прага на новата учебна година в репортажа на Ива Антонова разказваме за настроението през отминалите, безгрижни за учениците дни и с поглед напред към училищните ангажименти с историята на едно 10 годишно момиче и неговите таланти. Тя учи в музикално училище с флейта, тренира лека атлетика и плуване, пее солово..

публикувано на 14.09.25 в 05:15