Стрелба в Германия, протести в Грузия, войната в Украйна - акценти от седмицата по света

Кървава стрелба в Хамбург, продължаващи протести в Грузия въпреки удържаната проевропейска победа, нестихващ гняв в Гърция след тежката влакова катастрофа, ожесточаване на военните действия в Украйна. Така звучаха водещите световни събития през изминалата седмица.

Стрелбата в Хамбург

Кървава стрелба шокира Германия. Шестима души бяха убити в център за срещи на “Свидетелите на Йехова” в Хамбург. Извършителят - бивш член на сектата, се самоуби. Местната прокуратура не е изяснила мотивите му, но изключи версията за терористичен акт. 

Според говорител на полицията около 21:00 ч. в четвъртък полицията и пожарната са получили няколко спешни повиквания за стрелба религиозния център. 

В нея вярващите са се събрали към 19 часа. Присъствали са общо 36 души. Малко след началото на службата им мъж нахлул и открил огън. 

Полицията даде подробности за заподозрения извършител. Става въпрос за 35-годишният германец Филип Ф., който досега не е попадал в полезрението на криминалната полиция. Намерен е мъртъв в църквата, където е извършил стрелбата, като сам е насочил оръжието към себе си при пристигането на полицията.  

Това, което се знае е, че Филип Ф. е бивш член на общността на „Свидетелите на Йехова“, напуснал я е доброволно преди около година и половина, но се смята, че е бил в добри отношения с тях. Неженен е и е живеел и работел в Хамбург от 2014 г. 

Въз основа на свидетелските показания до момента, намерените гилзи и пълнители и наличния снимков материал може да се предположи, че Филип Ф. е действал сам. Все още не може да се установи със сигурност мотивът за престъплението. Разследването продължава. Към момента няма индикации престъплението да има политическа мотивация, каза Томас Радсцувайтот полицията в Хамбург. 

Законът за по-строг контрол върху оръжията, който Берлин подготвя, предвижда бъдещите собственици да бъдат подложени на психо тест за пригодност, заяви в Хамбург германският вътрешен министър Нанси Фейзер, която посети мястото на трагедията. 

По данни на полицията в Хамбург заподозреният стрелец Филип Ф. е притежавал законен полуавтоматичен пистолет Heckler & Koch P30. 

Според официални данни в Германия има над 940 000 регистрирани частни притежатели на оръжие.  

Ден след атаката в Хамбург – мъж държа часове наред 11 души за заложници в аптека в Карлсруе. Специален отряд щурмува аптеката и задържа похитителя. Няма пострадали хора. Разследва се дали един от заложниците може да е съучастник на заподозрения.

Протести в Грузия

"Ние сме Европа!" Това скандираха хиляди протестиращи в грузинската столица Тбилиси. Недоволството им бе предизвикано заради спорен проект на закон за "чуждестранните агенти".

Критиците на предизвикалия протести законопроект го сравниха със законите в Русия, които властите използват, за да заглушат критиците на Кремъл. 

Москва констатира, че нечия "видима ръка" се опитва да добави антируски елементи към ситуацията в Грузия. Външният министър на Русия Сергей Лавров оприличи демонстрациите на Киевския майдан и допълни, че ситуацията около законопроекта за "чуждестранните агенти" е само повод за начало на опити за насилствена смяна на властта. 

От Европейската служба за външна дейност определиха спорния законопроект като "много лошо развитие за страната и нейния народ". Той е в разрез със заявената от Грузия цел за присъединяване към Европейския съюз, посочиха в изявление от службата.  

След двудневни масови протести и сблъсъци в Тбилиси между полиция и демонстранти управляващата партия "Грузинска мечта" обяви, че се отказва от законопроекта. 

Опозицията обаче не се отказва от протестите срещу, както те твърдят, "руската инициатива".

В петък парламентът на страната вече окончателно гласува за отмяна на “Законопроекта за чуждестранните агенти”, който наподобяваше приетия през 2012 година в Русия репресивен текст срещу критиците на Кремъл. Спорните текстове бяха отхвърлени на второ четене в парламента, след като бяха подкрепени само от един депутат. Бяха освободени и всички задържани при сблъсъците с полицията през последните два дни. 

Не стихва гневът в Гърция

Продължават масовите протести в Гърция след трагичната жп катастрофа край Лариса, при която загинаха 57 души. Студенти, ученици, държавни служители – недоволството крещи по улиците на южната ни съседка. Блокиран заради стачка е и жп транспортът, като очакванията са той да бъде възстановен до края на месеца.

На извънредно заседание правителството в Атина обяви спешни мерки за подобряване на безопасността на железопътния транспорт, а премиерът Кириакос Мицотакис пое лична политическа отговорност за железопътната катастрофа. 

Синдикатите на железничарите обявиха, че бездействието на ръководството на министерството на транспорта в последните години е довело до липса на сигурна система по контрол на железопътния трафик. Железничарите продължават стачката и обявиха, че ще пуснат влаковете само при пълни гаранции за сигурност. 

Гневът срещу правителството на "Нова демокрация" с премиер Кириакос Мицотакис ще продължава да расте и това очевидно ще се отрази и на предстоящите избори, които вероятно ще са през май, коментира пред БНР гръцкият журналист Спирос Сидерис: 

Войната в Украйна

Масирани руски атаки срещу украинската енергийна мрежа на страната и нови нападения  в Запорожка и Сумска област, белязаха седмицата. Украйна съобщи за 11 загинали при тези удари.  

Над 80 са ударите, нанесени от голямо разстояние по обекти в цяла Украйна. Атаките доведоха до спирания на тока, водата и отоплението в редица населени места. 

Заради поредната вълна руски ракетни удари Запорожката атомна електроцентрала остана отново без ток. Тя заработи в авариен режим на дизелови генератори, съобщи украинската компания "Енергоатом". Директорът на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси предупреди за опасността от ядрена катастрофа от глобален мащаб: 

Експертите на МААЕ отдавна алармират за факта, че на нейна територия, в непосредствена близост до ядрени реактори, военните на Руската федерация строят обекти с неясно предназначение. Освен това продължават периодичните обстрели на района на Запорожие. Страните взаимно се обвиняват за неспазване на мерките за ядрена безопасност.

Украинският президент Володимир Зеленски описа последните руски атаки като нов опит за сплашване на украинците. По думите му руснаците се връщат към "тяхната мизерна тактика". "Окупаторите могат само да тероризират цивилни", каза още Зеленски. 

Заради риска за Запорожката АЕЦ президентът на Украйна Зеленски призова за санкции срещу Русия в областта на атомния сектор.

Украинската армия продължава да отбранява стратегическия град Бахмут, за да не позволи на руските сили да натрупат военен потенциал за мащабно настъпление, заяви в интервю за телевизионния канал “Сегашното време” Андрей Бабичев, който е част от отбраната на Бахмут. 

Според Андрей Бабичев, ако руснаците успеят да превземат Бахмут, това ще им позволи да организират масирано настъпление на широк фронт с използването на всички видове войски- пехота, артилерия и авиация. 

Полша и Словакия призоваха на Киев да бъдат осигурени бойните самолети, за които настояват властите там.

По-рано през седмицата генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че е необходима допълнителна военна помощ за Украйна.  

Изказването бе направено в навечерието на срещата на министрите на отбраната от ЕС, която се проведе в Швеция. Столтенберг нарече събитията, предизвикани от руската агресия, война на изтощение и затова се води и битка за логистиката.

Сега е важно да се увеличи производството на оръжия и боеприпаси, заяви генералният секретар. Той приветства факта, че се работи по съвместно закупуване на боеприпаси от държавите от Европейския съюз. 

А Норвегия обяви, че ще предостави на Украйна две системи за противовъздушна отбрана NASAMS в сътрудничество със САЩ. Военният министър на скандинавската държава Бьорн Арилд Грам посочи, че добавянето на още две огневи единици в допълнение към двете, предоставени от САЩ през миналата година, "ще подобри значително способността на Украйна да защитава своите градове и критична инфраструктура от руски ракетни атаки".

Призив ЕС да продължи да потребява по-малко газ

Eврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон ще предложи на страните членки да продължат да намаляват потреблението на газ с 15 на сто и през следващата година. 

Намалението на потреблението на газ в ЕС се прилага спрямо средното вътрешно потребление в Общността през последните 5 години, като мярката бе задействана от август миналата година и изтича в края на март. Според еврокомисар Симсон, това е позволило и да бъде съхранено повече синьо гориво в хранилищата на ЕС 

Капризи на природата

Първо Европейската служба за климатичните промени "Коперник" съобщи, че Европа преживява втората най-топла зима от 1979 г., когато започва да се води статистика. Учените отбелязват, че има засушаване в големи части на запад и югоизток, както и в региони на Русия. 

На този фон…студ и сняг сковаха Британските острови тази седмица, където през нощта температурите паднаха до минус 16 градуса – рекорд от началото на годината.  

Метеоролозите предупредиха, че на места в Шотландия снежната покривка може да достигне до 40 сантиметра. Оранжев код е обявен в обширен район между Дъръм в Северна Англия и Сток-он-Трент в Мидландс.  

Стигна се до сериозни затруднения на транспорта, а над 700 души са останали без ток в Западен Йоркшър.  

Хората бяха посъветвани също да не използват автомобилите си освен ако това не е абсолютно наложително. 

Целия обзор на по-значимите международни събития от седмицата може да чуете от звуковия файл.