Балет “Арабеск“ ни кани на премиера в последната вечер на месец март. На сцената на НМТ “Стефан Македонски“ ще гледаме творбата на Мириам Енгел “Смъртта и момичето“ по музика на Шуберт – едноименния струнен квартет №14, в ре минор.
Лично аз очаквам с голям интерес тази вечер, защото бях силно впечатлена от изявата на израелската балерина и хореографка от български произход в Театър “Азарян“ през ноември 2019 г. в съвместен спектакъл с балет “Арабеск“, когато гледахме “Следобедът на един фавн“ на Мила Искренова и “Awake“ /“Пробуждане“/ на Мириам Енгел. Тя остави ярък, незабравим спомен и желание да следя и следващите й танцови изяви и хореографски творби. Беше ми много приятно да разговарям с Мириам Енгел в навечерието на премиерата.
Р.К.: Най-напред нека да припомним Вашите български корени!
М.Е.: “Аз съм от Израел, но също така се чувствам до голяма степен българка, защото майка ми е от български произход и аз имам широки фамилни корени тук, в България. Моята баба Дора Мушанова беше балерина и художничка. Още в началото на своята танцова кариера в Софийската опера тя започва да търси авангарда, новите пътища за развитие на балетното изкуство. Заминава за Германия да учи в Дрезден и става един от пионерите на съвременния танц. След като се завръща в София, танцува и преподава тук. За мен моята баба е много красив символ на артист, който е новатор!“
Тъкмо на личността на Дора Мушанова беше посветен моноспектакълът на Мириам Енгел “Пробуждане“, с който споделих, че изключително ме впечатли. Родословното дърво на баба й води към два известни български рода – Мушанови и Хаджиберови. Дора Мушанова е племенница на адвокат Никола Мушанов от Дряново – министър председател на България през 1931-1934 г., а дядо й Иван Хаджиберов е виден индустриалец от Габрово. Той създава първата частна ВЕЦ и първата фабрика за фини вълнени платове у нас. Освен талантлива балерина и художничка, Дора Мушанова е и жена с много силен характер и успява да се справи с ролята на самотен родител /Съпругът й, руснак, я напуска със съвсем малко дете – майката на Мириам Енгел/.
Р.К.: Мириам, Вашите спектакли отправят силни послания към публиката. Какви са основните идеи в новата Ви творба, която предстои да представите с Балет “Арабеск“?
М.Е.: “Новият балет е "Смъртта и момичето" на Шуберт, който е един от най-важните струнни квартети в творчеството на композитора и в историята на класическата музика. Шуберт го създава по песен на Матиас Клаудиус за млада жена, която моли смъртта да я пощади, да не я взема. Момичето разговаря с ангела на смъртта и му казва: “Моят живот е красив. Искам да живея, искам да обичам! Все още не съм живяла достатъчно. Моля те, освободи ме, не ме убивай!“ Вземам този архетип на жена-дете, майка, в който и аз до голяма степен се припознавам, и пресъздавам разговора със смъртта. От една страна смъртта е нещо, което всички съзнаваме по един или друг начин, но, от друга страна, е нещо непознато и ужасяващо, неясно и тъмно. В балета се опитвам да предам този разговор между живота и смъртта, момичето, което дава живот и е символ на живота, и как се справя, когато се среща със смъртта. Ние не знаем дали тя вече е умряла или й предстои да умре. Спектакълът е до голяма степен пътешествие в тази междинна зона. По този начин ние откриваме всичко, което се намира между живота и смъртта – любовта, страстта, клюката, греха, омразата, празника. То е толкова много и предизвиква такива силни емоции! Това е “Смъртта и момичето“ за мен и също така през погледа на днешното време, в което сякаш идва Апокалипсисът.Време на ковид, от който толкова се страхувахме да не умрем. Време на войни по света. Вглеждам се в реалността и се питам къде сме ние на скалата между живота и смъртта, каква е опасността за нас като общество, когато не изпитваме достатъчно уважение към смъртта и не ценим достатъчно живота?!“
Р.К.: А какво Ви носи надежда в този наш свят?
М.Е.: “На първо място моето дете. Разбира се, за мен – моето дете, но като цяло – всички деца. Те са следващото поколение и моята надежда е, че ще им дадем възможност да растат в един по-добър свят и че те ще го направят още по-добър. Така че за мен е важно да разкажа на моето дете истината за живота и колко красив може да бъде той! Това е единият извор на надежда. И още – любовта и приятелството между хората – ако се уважаваме един друг, ако се обичаме един друг, ако отворим сърцата си един към друг“ казва израелската хореографка с български корени Мириам Енгел и допълва, че в балета “Смъртта и момичето“ е вградила много символи, много тайни, които се надява публиката да разкрие. И още: тя преконструира едноименния струнен квартет на Шуберт заедно с оригинална музика от израелския композитор Игал Миртенбаум, създадена специално за този балет.
Р.К.: Как се чувствате в България, сред българските си колеги от балет “Арабеск“ и пред българската публика?
М.Е.: “Много ми е хубаво в България, най-напред заради моите български корени и емоции. Имам балканска кръв, така че чувствам своята принадлежност тук, от една страна, а от друга страна – нося от Израел своите идеи, характер, темперамент. В работата си с балетистите от “Арабеск“ и с ръководството на компанията, както и от страна на публиката чувствам много топъл прием, много добра комуникация. Усещам много прилики между хората в България и в Израел. Казваме това, което ни е на душата, ние сме честни и директни и аз много обичам това – да бъда себе си!“
След спектаклите на 31-и март и 2-и април в София на Мириам Енгел й предстоят гастроли в Чикаго, в Гърция и във Франция, освен ангажиментите от сезон 2022/2023 г. в танцовата й компания в Ерусалим. Тя е основател и на Ерусалимския международен фестивал за солов танц, на който миналата година се представят 35 балетни артисти от 11 държави, а тази година се очакват още повече.
Всяка пролет, вече 14 години, в София се събират любители на пианото, които искат да се изявят на сцена, въпреки че не са избрали музиката за своя професия. Конкурсът Vivapiano, организиран по инициатива на пианистката и клавирен педагог проф. Даниела Дикова, им дава шанс, а състезанието постепенно се превръща в среща на съмишленици. 14-ото издание..
Още преди пет години младата цигуларка Зорница Иларионова спечели наградата за активна творческа дейност в националната анкета "Музикант на годината 2019" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт". Заедно с това беше наградена и в дуо с пианистката Мартина Табакова като "Ансамбъл на годината 2019". Активната творческа дейност на Зорница Иларионова..
На литературния пазар вече може да намерите книгата "Изгревът в деня на жътвата" – предистория на поредицата за "Игрите на глада" с автор Сюзан Колинс. Антиутопията, която се развива в едно евентуално бъдеще, разделено от политически манипулации и насилие, е сред най-успешните литературни и филмови поредици. В предаването "Понеделник..
Тази вечер е последното събитие от поредицата "Българска музика" на Симфоничния оркестър на БНР с главен диригент Константин Илиевски. В Първо студио на Националното радио ще прозвучат три концерта на композиторката проф. Борислава Танева. Те са в жанра "Кончерто пиколо". Идеята на авторката е да създаде инструментална форма,..
25-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“ е посветено на 100-годишнината от рождението на великия български тенор Никола Николов. В него са включени изказвания на слушатели, споделени на редакционния телефон, част от слушателски писма, изпратени на електронната поща, и..
За почти 80-годишната история на Израелската опера за пръв път е поставена “Отело“ на Джузепе Верди. На традиционната лекция преди спектакъла драматургът на операта даде задача на слушателите си да открият какво прави тази творба предтеча на веризма. Според него тя се отличава коренно от предишните опери на Верди и отваря вратите на любимия му..
Мартенският афиш на Миланската Скала зарадва любителите на оперното изкуство с шедьовъра на Джакомо Пучини “Тоска”. На 15 март завесата на театъра тържествено се вдигна за спектакъла, открил сезон 2019/2020 г. За пореден път режисьорът Давиде Ливермор не разочарова публиката със своята зрелищна продукция, а изключителният музикален състав и..
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
"Играем на руска рулетка! Голям е трафикът. Движението е страшно! Не се спазват пътни знаци". Това обясни пред БНР Нели Дакова, кмет на село Телиш,..
"Престъпници и нехайници. Няма да се измъкнат! Тези хора трябва да си понесат отговорността!" Искаше да помага и да твори добро. Тя беше ангел!..