Това увери в интервю за БНР адвокат Мария Петрова, специалист по медицинско право, във връзка със спора между Българския фармацевтичен съюз и НЗОК.
"Първият казус, който ще възникне, ако пациентите са длъжни да закупуват всичко наведнъж от едно място, е дали те чисто финансово ще могат да си позволят да си закупят или да си доплатят всички лекарства. Ако един пациент трябва да приема 6 или 8 медикамента, а цикълът им на приемане предполага да купи първо 3, а след това останалите 5, защо той трябва да извади от джоба си доплащането като за 8? Вторият въпрос е, няма ли да бъдем изправени пред това възрастните хора да ходят и да обикалят аптеките, а самите аптеки ще са затруднени да поддържат такова количество, набор, асортимент от лекарства във всеки един момент. Ще стане така, че пак ще има доминиращи вериги. Места, на които предимно се работи със Здравна каса и възрастните хора чакат с часове на опашки, и аптеки, които ще работят изцяло на свободния пазар. И двете са съществен проблем и няма да възникнат, ако и двете преговарящи страни демонстрират взаимни отстъпки и помислят първо в интерес на пациента", коментира специалистът по медицинско право.
Аргументите, които се вадят, са прах в очите на обществото и зад този привидно ясен спор се крият съвсем други интереси, заяви адвокат Петрова.
По думите ѝ добрата, позитивната конкуренция може да бъде нарушена, защото се създават предпоставки едни да са винаги крачка напред, защото са по-мащабни и териториално разпръснати. Няма как да сравняваме възможностите на една аптека в София с такава във Видин, посочи адвокат Петрова в предаването "Преди всички".
"От години се знае за спекулациите в този бранш и колкото повече опитваме чрез електронно здравеопазване да осветяваме този процес, толкова по-голяма съпротива виждаме от всички, които набавят за себе си или за други облага от това процесът да не е прозрачен."
Мария Петрова оспори тезата, че ако се закупят накуп всички лекарства, това означава по-добър контрол върху терапията, като нарече това наивен аргумент.
"Контролът над терапията не може да става само защото един пациент си е закупил всички лекарства и ние да презумираме, че той ги ползва така, както са му предписани."
Според нея контролът над терапията може да се случи "в момента, в който общопрактикуващите лекари престанат да бъдат просто гара разпределителна, а наистина проследяват здравословното състояние на пациентите".
"Какво правим в хипотезата, в която един пациент има изписани лекарства, част от които по Здравна каса, но примерно негов близък му е закупил лекарствата, които не са реимбурсирани? Ние автоматично ли смятаме, че този човек не си пие ликарствата и респективно има лоша терапия? Не е това начинът да контролираме терапията."
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..
Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..
Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан. На Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..
Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..
От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..
Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..
Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев. Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
"Играем на руска рулетка! Голям е трафикът. Движението е страшно! Не се спазват пътни знаци". Това обясни пред БНР Нели Дакова, кмет на село Телиш,..
"Престъпници и нехайници. Няма да се измъкнат! Тези хора трябва да си понесат отговорността!" Искаше да помага и да твори добро. Тя беше ангел!..