Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

600 000 подписа за референдум са политическа спирачка към еврозоната и сигнал към Брюксел и Франкфурт, отбеляза той

Стоян Панчев: Счетоводни трикчета за 2023 г. не намаляват дефицита дългосрочно

Еврозоната позволява гръцки сценарий, защото субсидира дълга, подчерта икономистът от ЕКИП

Стоян Панчев
Снимка: БГНЕС

Всички счетоводни начини да се намали дефицитът за 2023 г. не го намаляват дългосрочно. Целта на Маастрихтските критерии е дългосрочно да имаме здрав бюджет, а не за една година да го намалим.

Това мнение изрази пред БНР Стоян Панчев, икономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Със "счетоводни трикчета" цялата идея се губи, смята той.

Ако целта на намаляването на дефицита до 3% са критериите за еврозоната, изобщо няма смисъл да се занимаваме с ПВУ и европейските средства. В методологията, по която ЕК оценява дефицита, те не фигурират, поясни Панчев. По думите му "това би трябвало да не е релевантно към разговора".

"Държавните предприятия – в каква степен да ги декапитализираме, за да затворим дупката в бюджета – възможно е, но не е добра бюджетна практика да се източват държавните предприятия, за да затворим за една година дефицита", коментира Стоян Панчев в предаването "Преди всички".

"Някак си се опитваме да го намалим за 2023 г., но не говорим за намаляване на тези дефицити в дългосрочна перспектива. Същевременно държавните предприятия започват да работят по-зле", допълни той.

Затягането на разходите на ведомствата е възможно, но повече от половин процентен пункт намаление на дефицита не може да се постигне, са изчислили икономистите от ЕКИП.

От капиталовата програма може да се получи най-голямо намаление на дефицита, но е важно кои точно проекти ще бъдат премахнати, за да стане ясно възможно ли ще е, или не, каза още Стоян Панчев.

"Там има пространство за намаляване на разходите."

За да се стабилизира дефицитът, трябва да се таргетират разходите, изтъкна икономистът. Според него това трябва да бъдат "системни разходи, които да бъдат намалени. Не конкретно за 2023 г."

Панчев посочи като вариант за подобряване на приходната част да се възстанови намаления ДДС. По думите му всичко останало е контраппродуктивно за дългосрочния ръст на икономиката.

"Станат ли данъците твърде високи, хората имат стимул да ги отбягват."

Икономистът не вижда риск от гръцки сценарий пред страната ни. Той отбеляза предпазната роля на валутния борд за това.

"Не мисля, че сме близо до гръцки сценарий. България има вторият най-нисък дълг в Европа като процент от БВП. За да получим гръцки сценарий, трябва сме в еврозоната. Еврозоната позволява гръцки сценарий, защото субсидира дълга."

Стоян Панчев изрази дълбоки съмнения, че дори да постигнем 3% дефицит за тази година, ще влезем в еврозоната. Освен това според него 600 000 подписа за референдум по темата са ясен политически сигнал към Брюксел и Франкфурт, тоест "има и политическа спирачка".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Телефони, санкции, поведение – как да дисциплинираме ученика?

Учителският синдикат към КТ "Подкрепа" излезе с ясна позиция за сериозна промяна в образователната ни система. Сред основните искания са разтоварване на учебните програми, въвеждане на оценка за поведение, по-строг контрол върху мобилните телефони в училище и по-добри условия за преподавателите. Преди дни от синдиката съобщиха, че голямата част..

публикувано на 11.06.25 в 10:01
Александър Миланов

Александър Миланов: Държавата да поеме грижата си за възрастните, както за децата след Могилино!

Палиативната грижа – за последния етап от живота ти, остава задният двор на медицината у нас . Липсва дългосрочен ангажимент към възрастните хора. Това заключение направи в интервю за БНР клиничният социален асистент Александър Миланов, който работи в голяма частна болница. Държавата да поеме грижата си за възрастните хора, както го..

публикувано на 10.06.25 в 09:21

Практично за еврото: За какво да внимаваме след 1 януари?

Бизнесът разполага с указания как да премине през процеса на въвеждането на еврото , заяви в интервю за БНР заместник-министърът на икономиката Невена Лазарова. "На първо място да се познават правилата за превалутиране и закръгляване . Използва се официалният курс с 6 цифри, с всички 5 знака след десетичната запетая. Периодът на двойно..

публикувано на 09.06.25 в 07:44

Оцелели от концлагера "Белене": Важно е да помним, за да не бъдат повторени репресиите

Нека бъдем последните концлагеристи и страданието ни никога да не бъде преживяно от други - за това настояха оцелели от концлагера "Белене" по време на годишното поклонение за жертвите на репресиите там, което се проведе на 31 май. Възпоменанието беше организирано на дунавския остров Персин, където през 1949 г. правителството на Георги..

обновено на 06.06.25 в 23:31

В Радио Пловдив ще бъде открита паметна плоча на чешкия журналист Владимир Сис

Посланикът на Република Чехия у нас Мирослав Томан ще открие в Радио Пловдив паметна плоча на чешкия журналист и общественик Владимир Сис. Събитието е част от проявите, с които обществената медия отбелязва своята 70-годишнина. Сградата на Радио Пловдив, която първоначално е била "Дом на изкуствата и печата", е построена и открита в периода 1931..

публикувано на 05.06.25 в 09:57

Недоволство в район "Илинден" заради проект за строеж на улица

Започна събирането на подписи срещу изграждането на нов участък на улица по продължението на "Тодор Икономов" през зелените площи зад блок 131 А в район "Илинден". Хората, които живеят наблизо, са категорично против. "Безсмислено хвърляне на пари", смятат жители на квартала. "В близост има цели 2 улици, просто не е необходимо това нещо...

публикувано на 04.06.25 в 10:52

Определени са финалистите в "Пролет`25". Слушателите на БНР избират любимеца на публиката

12 песни стигнаха до финалния етап в категория "Нова българска поп и рок музика" на конкурса на Българското национално радио за нова българска поп и рок музика "Пролет". Те бяха определени от селекционна комисия от музикални редактори, от представител от дирекция "Музикална продукция и състави" и от дирекция "Техника" в БНР. И тази година..

публикувано на 03.06.25 в 12:09