Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Абонирани" за банкомати читалища, за да получават държавната субсидия?

Безпрецедентно в Плевен отхвърлиха годишната програма за читалищата. Защо?

Читалищен председател: Това е нормален завършек на нищоправенето. Кучето е заровено в Закона за читалищата

Снимката е илюстративна
Снимка: chitalishte-razvitie.net

На последното си заседание Общинският съвет в Плевен отхвърли годишната програма за развитието на читалищната дейност в общината. Тази програма е основа и за  разпределението на бюджетната субсидия, която надхвърля милион и 400 хиляди лева. Какво на практика ще се случи след безпрецедентното решение на съветниците?

В община Плевен има 36 читалища. Министерството на културата субсидира 106 бройки с 1 311 591 лева. На последната  сесия  председателят на групата "БСП за България" Свилен Атанасов предложи да не се приема програмата и съветниците го подкрепиха.

"Години наред съществува пошла практика да се откриват читалища, които не извършват никаква дейност. Първо, има читалища, които нямат библиотечен фонд и втората част е календарният план за мероприятия."

Според Атанасов проблемът е в Закона за народните читалища и липсата на контрол върху функционирането им.

"С оглед на всичко това не беше нормално и не беше резонно за пореден път Общинският съвет в Плевен да одобри една такава програма", мотивира отказа той.

"Проблемът е много сериозен. Общинският съвет на града с това си решение показа един морален ангажимент."

"Това е прецедент в историята на българските читалища", категорична е Стефка Григорова, директор Дирекция "Хуманитарни дейности". По думите ѝ не е нормативно регламентирано от Министерството на културата какви са правомощията на общината и длъжна ли е тя да приеме програмите, които предават читалищата, както и има ли право да ги върне за доработване, "а за контрол е немислимо да се говори".

"Законът за народните читалища им дава възможност да превърнат свободната си дейност в слободия. Общината няма право да се меси по никакъв начин в планираната дейност за предстоящата година. Това е един парадокс. Субсидията за читалищата се разпределя още януари на базата на отчетите. Съгласно Закона за народните читалища програмата, за която са необходими тези средства, се приема април от общинските съвети. Това е наистина безумие", коментира Григорова.

"Може би Община Плевен е една от малкото, да не кажа единствената, която отне общинска собственост на читалища с доказано нищоправене. На читалища, които бяха "абонирани" за банкоматите, за да получават държавната субсидия."

През май предстои поредната такава процедура в село Николаево, но "не се знае къде се намира ключът на това читалище", съобщи още тя.

Това трябваше да се случи отдавна, смята Ивайло Атанасов, председател на най-голямото и най-старото читалище "Съгласие 1869 година".

"Това е нормален завършек на нищоправенето. С това решение на Общинския съвет ние сме извън закона. (…) Изцяло кучето е заровено в Закона за читалищата. Аз твърдя, че поне 14-15 сигнала са подадени в Министерството на културата за груби нарушения по отношение на читалищата. Реакция нулева. Дават се едни отчети, които отиват там. Кой ги чете тези отчети?"

Близо 4 000 са читалищата у нас и стои въпросът колко от тях са фиктивни, отбелязва Атанасов и дава пример с това, че до Освобождението те са били 128.

"Министерството на културата през всичките тези години, как не можа да им светне не червена, някаква зелена лампичка, че има проблем и то много сериозен? Общината не може да бъде винена в нищо, защото тя се превръща в пощенска кутия и нищо повече."

Има разумно предложение за категоризация на читалищата - на такива с национално, регионално и местно значение, изтъква още той.

"Нямам обяснение защо Министерството на културата неглижира този огромен проблем", допълва и Стефка Григорова. 

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Златина Русева

Златина Русева: Документалното кино днес е най-силната медия и най-силното културно оръжие

Златина Русева е артистичен директор на Международния филмов фестивал "Милениум" , който е създаден през 2009 г. и ежегодно се провежда в Брюксел. Посветен е на основните цели на ООН за хилядолетието - премахване на бедността, насърчаване на социалните промени и гарантиране на устойчиво спрямо околната среда развитие навсякъде по света...

публикувано на 02.05.25 в 12:49

Обущар от Благоевград: Сега съм на 80, а трудовият ми стаж е 83 години

Старите професии, които са на изчезване, и новите, които ще заменят човешките ръце с роботи, коментираха пред БНР двама обущари от Благоевград, чийто трудов стаж е колкото един човешки живот. Данка Попева е на 86 години, а 69 от тях са минали в ремонт на обувки. Колегата ѝ Сотир Николов е на 80, но трудовият му стаж е 83 години , колкото и..

публикувано на 01.05.25 в 14:52
Галин Томов

Галин Томов и нишките на чудесата

Галин Томов е единственият майстор тъкач в района на Априлци. Той тъче икони, а с една от тях - на Богородица,  която вижда насън, кандидатства за вписване в книгата с рекорди "Гинес" . Иконата е с размери 2,20 на 1,5 метра, изтъкана е в 19 различни цвята на 186-годишен стан . "Това е нещо уникално в България и в света. Подал съм..

публикувано на 01.05.25 в 12:05
Галина Мирчева

Галина Мирчева: Човек трябва да спре и да помисли за хубавото в живота

Галина Мирчева е овцевъд и управител на сдружение "Плевенско мляко". Тя притежава една от най-модерните овцеферми в региона, отглежда над 800 животни в плевенското село Петърница. Предстои Галина Мирчева да представи първата си книга – "Милно ми е", която е посветила на българските овцевъди. Събитието ще се състои в Художествена галерия "Илия..

публикувано на 01.05.25 в 11:25

Историята на Българските държавни железници - втора част

Най-старият възстановен за движение парен локомотив от музейния парк на държавните железници 26.26 направи два курса от София до Банкя и обратно на Лазаровден. Локомотивът е произведен през 1908 година. За пътниците имаше изненади, свързани с традициите на Лазаровден, Цветница и Възкресение Христово.  Децата получиха образователни подаръци  с..

публикувано на 30.04.25 в 14:06
Дария

Нужни са още 30 хиляди евро до усмивката на Дария

Дария е само на 13. Живее в Силистра и мечтае да бъде отново просто дете – с усмивка, без болка, без страх. Но пътят ѝ към тази мечта минава през битка, каквато никое дете не бива да води – битка за живот. Диагнозата е артериовенозна малформация , рядко заболяване, с фатален край. Всичко започва преди няколко години. Едно неочаквано..

публикувано на 28.04.25 в 19:02
 Екрем Хасан

24-годишният Екрем Хасан – между университета и фермата за крави

Младеж от Ардино избра странен за връстниците му живот - между университета и ферма за крави . Вместо да се забавлява в големия град, той редовно се връща вкъщи, за да помага в семейното стопанство.  Смята, че животновъдството в България има бъдеще, въпреки не доброто в момента състояние на отрасъла. Младежът мечтае, когато завърши..

публикувано на 28.04.25 в 09:36