Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Млади учени изследват миграцията от града към село или как съжителстват софийският съсед и комшията от Германия

Смело на село и как се живее в защитена територия - за и против

15 на сто от земната повърхост попада в рамките на защитени зони или територии

8
Гл. ас. Ивайло Марков и гл. ас. Атанаска Станчева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН

Млади учени изследват миграцията от града към село, дори и на чужденци в български села, както и живота в защитените територии – това  са гл. ас. Ивайло Марков и гл. ас. Атанаска Станчева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей /ИЕФЕМ/ при БАН.
"Важно е да поясним, че етнологията изследва не само традициите, но и съвремието. Проектът ни - .„Смело на село“ Миграцията към селото – социо-културни адаптация, практики и предизвикателства започна точно преди пандемията през 2019 - 2020 година. Така че наблюдавахме бумът на търсене на селски имоти през пандемията. А ние го започнахме, защото вече имаше статистически данни за повишен интерес към живота на село, за изместването от градска към селска среда, каза в "Нощен Хориозонт" Ивайло Марков.

"Ние искахме обаче да видим какво кара хората да се премесят да живеят на село, кои са реалните причини за това и за реалните човешки съдби на хората, когато напускат града", допълни още Марков.

"Аз имам свое теренно проучване още през 2013 г. с насока - живот в хармония с природата, преместването на млади хора и такива в активна възраст на село, как се справят с този нов живот, какви предизвикателства срещат там", поясни пред "Нощен Хоризонт" Атанаска Станчева.

Село Дреновец                                Радио ВИДИН                                                                                                               радио Видин

По думите на Станчева изводите сочат, че първоначално хората имат идилична представа за селото, а всъщност там се срещат също с предизвикателства, както и в града.

Проектите, по които работят учените са: .„Смело на село“ Миграцията към селото – социо-културни адаптация, практики и предизвикателства , "Живот в защитени територии: предизвикателства, конфликти, ползи", "Софийският съсед, комшията от Германия: контраурбанизация, социо - културно взаимодействие и местни трансформаци".

"За нас е важно да изследваме актуалните процеси на миграция. Това са важни изследователски проблеми и в евройпески план в етнологията, антропологията и контраурбанизацията - тоест миграцията от града към селото. Тези процеси започват в ЕС и в още през 60 - те години на 20 век.

Част от тези контраурбанизационни процеси по времето на социализма у нас е това да имаш вила на село. Сега обаче връщането към село е по нов начин. Не както се очакваше с идването на демокрацията и върщането на земите, че всички ще се втурнат да живеят на село. Това не се случи тогава... Тогава само пенсионерите се върнаха...

Сега се наблюдава нещо коренно различно - връщат се хора, които са млади и в трудоспособна възраст, с деца, да се връщат на село", допъли още Марков.

Колаж на Радио ВИДИН

Младите учени посочиха, че 15 на сто от земната повърхост попада в рамките на защитени зони или територии. А около 40 сто от територията на България попада в защитени зони или територии.

"Хората, които живеят в защитена зона - има и доволни, и недоволни от това - едни успяват да извличат ползи, други са в конфликт, но това според мен е заради липсата на диалог между отделните държави", коментира темата пред БНР доц. Петър Петров от ИЕФЕМ.

"У нас връщането към село идва в европейски план малко със закъснение - допълни за "Хоризонт" д-р Петя Димитрова, изследовател на свободна практика. Тя се включва в проекта - "Софийският съсед, комшията от Германия: контраурбанизация, социо - културно взаимодействие и местни трансформаци".

Димитрова е изследвала процесите и в Белгия, в Словакия. Там много по-рано осъзнават предимствата при живот в хармония с природата, живот с екоземеделие, в екоселища, в осъзнатост и одухотвореност.

"А за интересът на чужденците към българските села, бих искала да разбера защо те идват в тези пространства за споделено работене, споделено живеене, допълни още за БНР Петя Димитрова.

Гл. ас. Ивайло Марков и гл. ас. Атанаска Станчева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН

Ивайло Марков е главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките.През 2008 г. постъпва като докторант в ИЕФЕМ – БАН, където защитава успешно дисертация на тема “Съвременни трудови миграции на албанците от Македония” (2011 г.). През следващите години работи в полето на миграциите и мобилността в български и балкански контекст.

Атанаска Станчева е главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките. Защитава дисертация на тема „Екодвижения в постсоциалистическа България. Културни практики и гражданска активност“ (2017 г.), която е принос в големия дебат за влиянието на човешките дейности върху околната среда и за въвеждането на „алтернативни“, щадящи природата подходи при производството на аграрни продукти и храни и в туризма.


Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Финансов анализатор: С приемането на еврото ще загубим само банкнотите с надпис "лев"

С приемането на еврото ще загубим само банкнотите с надпис "лев" . Това каза пред БНР финансовият анализатор Стефан Христов и обясни, че българският лев е "дериват на еврото и никога не е бил отделна валута, откакто еврото съществува" , а преди това на германската марка. Той изказа надежда политическата нестабилност да не се отрази негативно на..

публикувано на 27.03.24 в 17:39
Петгодишният Дима

Петгодишният Дима се нуждае от помощ за мозъчна операция в Барселона

Зов за помощ за едно украинско дете , успяло да се спаси от войната в родината си, но не и от болестта, с която се бори. Петгодишният Дима, неговата майка Йелизавета и баба му Ирина са намерили подслон в Балчик. Детето е диагностицирано с тежка форма на епилепсия и състоянието му през последните месеци прогресира .  Дима има нужда от мозъчна..

публикувано на 27.03.24 в 14:42

платена публикация
5 идеи за подарък на приятелка. Какво да подарим за рождения ѝ ден?

Всеки рожден ден е повод за радост и вълнуващи емоции, но въпреки това изборът на подарък за рожден ден на приятелка може да бъде истинско предизвикателство. В тази статия ще разгледаме пет уникални идеи за подаръци, които ще направят рождения ден на вашата приятелка още по-специален и запомнящ се. 1. Комплект обеци и гривна..

публикувано на 27.03.24 в 10:25

Ариан Шьомен: Освен ракетите също толкова страшна е и войната на дезинформация

" Отразяването на войната " – с тази тема довечера Френският институт отваря разговор с писателката и журналист от в. "Льо Монд" Ариан Шьомен, която неотдавна се завърна от Украйна. Срещата с нея е преди прожекцията на документалния филм - носител на Оскар – "20 дни в Мариупол". Пред БНР Ариан Шьомен разказа, че е заминала за Украйна..

публикувано на 26.03.24 в 12:24

Новаков: Служебно правителство ще забави България за еврозоната и сухопътния Шенген

Служебно правителство ще забави България за влизане в еврозоната и за сухопътния Шенген. Мнението е на евродепутата от ЕНП Андрей Новаков. Няма нито политическа логика, нито смисъл за втория мандат да се търси национална кандидатура за премиер, коментира евродепутатът Андрей Новаков лансираната от ПП-ДБ идея. "Отговорността тук е изцяло..

публикувано на 26.03.24 в 11:05

От догодина можем да се отказваме от мобилен оператор без неустойка при индексация

От 1 януари 2025 г. ще имаме възможност да се откажем от мобилния си оператор, когато той ни увеличи сметките с процента на инфлация, без да плащаме неустойка . Тази дългочакана новина дойде след няколко години преговори и битки на държавата с операторите. Битката беше дълга и в нея се включи цялото общество , припомни председателят на Комисията..

публикувано на 25.03.24 в 10:51