Смело на село и как се живее в защитена територия - за и против

"Ние искахме обаче да видим какво кара хората да се премесят да живеят на село, кои са реалните причини за това и за реалните човешки съдби на хората, когато напускат града", допълни още Марков.

"Аз имам свое теренно проучване още през 2013 г. с насока - живот в хармония с природата, преместването на млади хора и такива в активна възраст на село, как се справят с този нов живот, какви предизвикателства срещат там", поясни пред "Нощен Хоризонт" Атанаска Станчева.

По думите на Станчева изводите сочат, че първоначално хората имат идилична представа за селото, а всъщност там се срещат също с предизвикателства, както и в града.

Проектите, по които работят учените са: .„Смело на село“ Миграцията към селото – социо-културни адаптация, практики и предизвикателства , "Живот в защитени територии: предизвикателства, конфликти, ползи", "Софийският съсед, комшията от Германия: контраурбанизация, социо - културно взаимодействие и местни трансформаци".

"За нас е важно да изследваме актуалните процеси на миграция. Това са важни изследователски проблеми и в евройпески план в етнологията, антропологията и контраурбанизацията - тоест миграцията от града към селото. Тези процеси започват в ЕС и в още през 60 - те години на 20 век.

Част от тези контраурбанизационни процеси по времето на социализма у нас е това да имаш вила на село. Сега обаче връщането към село е по нов начин. Не както се очакваше с идването на демокрацията и върщането на земите, че всички ще се втурнат да живеят на село. Това не се случи тогава... Тогава само пенсионерите се върнаха...

Сега се наблюдава нещо коренно различно - връщат се хора, които са млади и в трудоспособна възраст, с деца, да се връщат на село", допъли още Марков.

Младите учени посочиха, че 15 на сто от земната повърхост попада в рамките на защитени зони или територии. А около 40 сто от територията на България попада в защитени зони или територии.

"Хората, които живеят в защитена зона - има и доволни, и недоволни от това - едни успяват да извличат ползи, други са в конфликт, но това според мен е заради липсата на диалог между отделните държави", коментира темата пред БНР доц. Петър Петров от ИЕФЕМ.

"У нас връщането към село идва в европейски план малко със закъснение - допълни за "Хоризонт" д-р Петя Димитрова, изследовател на свободна практика. Тя се включва в проекта - "Софийският съсед, комшията от Германия: контраурбанизация, социо - културно взаимодействие и местни трансформаци".

Димитрова е изследвала процесите и в Белгия, в Словакия. Там много по-рано осъзнават предимствата при живот в хармония с природата, живот с екоземеделие, в екоселища, в осъзнатост и одухотвореност.

"А за интересът на чужденците към българските села, бих искала да разбера защо те идват в тези пространства за споделено работене, споделено живеене, допълни още за БНР Петя Димитрова.

Ивайло Марков е главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките.През 2008 г. постъпва като докторант в ИЕФЕМ – БАН, където защитава успешно дисертация на тема “Съвременни трудови миграции на албанците от Македония” (2011 г.). През следващите години работи в полето на миграциите и мобилността в български и балкански контекст.

Атанаска Станчева е главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките. Защитава дисертация на тема „Екодвижения в постсоциалистическа България. Културни практики и гражданска активност“ (2017 г.), която е принос в големия дебат за влиянието на човешките дейности върху околната среда и за въвеждането на „алтернативни“, щадящи природата подходи при производството на аграрни продукти и храни и в туризма.