Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Млади учени изследват миграцията от града към село или как съжителстват софийският съсед и комшията от Германия

Смело на село и как се живее в защитена територия - за и против

15 на сто от земната повърхост попада в рамките на защитени зони или територии

8
Гл. ас. Ивайло Марков и гл. ас. Атанаска Станчева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН

Млади учени изследват миграцията от града към село, дори и на чужденци в български села, както и живота в защитените територии – това  са гл. ас. Ивайло Марков и гл. ас. Атанаска Станчева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей /ИЕФЕМ/ при БАН.
"Важно е да поясним, че етнологията изследва не само традициите, но и съвремието. Проектът ни - .„Смело на село“ Миграцията към селото – социо-културни адаптация, практики и предизвикателства започна точно преди пандемията през 2019 - 2020 година. Така че наблюдавахме бумът на търсене на селски имоти през пандемията. А ние го започнахме, защото вече имаше статистически данни за повишен интерес към живота на село, за изместването от градска към селска среда, каза в "Нощен Хориозонт" Ивайло Марков.

"Ние искахме обаче да видим какво кара хората да се премесят да живеят на село, кои са реалните причини за това и за реалните човешки съдби на хората, когато напускат града", допълни още Марков.

"Аз имам свое теренно проучване още през 2013 г. с насока - живот в хармония с природата, преместването на млади хора и такива в активна възраст на село, как се справят с този нов живот, какви предизвикателства срещат там", поясни пред "Нощен Хоризонт" Атанаска Станчева.

Село Дреновец                                Радио ВИДИН                                                                                                               радио Видин

По думите на Станчева изводите сочат, че първоначално хората имат идилична представа за селото, а всъщност там се срещат също с предизвикателства, както и в града.

Проектите, по които работят учените са: .„Смело на село“ Миграцията към селото – социо-културни адаптация, практики и предизвикателства , "Живот в защитени територии: предизвикателства, конфликти, ползи", "Софийският съсед, комшията от Германия: контраурбанизация, социо - културно взаимодействие и местни трансформаци".

"За нас е важно да изследваме актуалните процеси на миграция. Това са важни изследователски проблеми и в евройпески план в етнологията, антропологията и контраурбанизацията - тоест миграцията от града към селото. Тези процеси започват в ЕС и в още през 60 - те години на 20 век.

Част от тези контраурбанизационни процеси по времето на социализма у нас е това да имаш вила на село. Сега обаче връщането към село е по нов начин. Не както се очакваше с идването на демокрацията и върщането на земите, че всички ще се втурнат да живеят на село. Това не се случи тогава... Тогава само пенсионерите се върнаха...

Сега се наблюдава нещо коренно различно - връщат се хора, които са млади и в трудоспособна възраст, с деца, да се връщат на село", допъли още Марков.

Колаж на Радио ВИДИН

Младите учени посочиха, че 15 на сто от земната повърхост попада в рамките на защитени зони или територии. А около 40 сто от територията на България попада в защитени зони или територии.

"Хората, които живеят в защитена зона - има и доволни, и недоволни от това - едни успяват да извличат ползи, други са в конфликт, но това според мен е заради липсата на диалог между отделните държави", коментира темата пред БНР доц. Петър Петров от ИЕФЕМ.

"У нас връщането към село идва в европейски план малко със закъснение - допълни за "Хоризонт" д-р Петя Димитрова, изследовател на свободна практика. Тя се включва в проекта - "Софийският съсед, комшията от Германия: контраурбанизация, социо - културно взаимодействие и местни трансформаци".

Димитрова е изследвала процесите и в Белгия, в Словакия. Там много по-рано осъзнават предимствата при живот в хармония с природата, живот с екоземеделие, в екоселища, в осъзнатост и одухотвореност.

"А за интересът на чужденците към българските села, бих искала да разбера защо те идват в тези пространства за споделено работене, споделено живеене, допълни още за БНР Петя Димитрова.

Гл. ас. Ивайло Марков и гл. ас. Атанаска Станчева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН

Ивайло Марков е главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките.През 2008 г. постъпва като докторант в ИЕФЕМ – БАН, където защитава успешно дисертация на тема “Съвременни трудови миграции на албанците от Македония” (2011 г.). През следващите години работи в полето на миграциите и мобилността в български и балкански контекст.

Атанаска Станчева е главен асистент в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките. Защитава дисертация на тема „Екодвижения в постсоциалистическа България. Културни практики и гражданска активност“ (2017 г.), която е принос в големия дебат за влиянието на човешките дейности върху околната среда и за въвеждането на „алтернативни“, щадящи природата подходи при производството на аграрни продукти и храни и в туризма.


Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Директор на столично училище: Имаме финансови резерви, ще увеличим заплатите

В столичното 51. СУ "Елисавета Багряна" ще бъдат вдигнати заплатите, тъй като има финансови резерви , заяви директорът Асен Александров в интервю пред БНР. Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета на България Диян Стаматов, директор на софийското 119 СУ "Акад. Михаил Арнаудов", бивш зам.-министър на МОН..

публикувано на 17.01.25 в 13:58
Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров

КРС: Няма мобилен оператор - монополист за 2024 г.

За 2024 г. няма мобилен оператор, който да е монополист , т.е. да има 50 и над 50% участие на пазара и той да диктува цените на този пазар. Това заяви пред БНР председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров. По думите му се правят регулярни проверки на мобилните оператори за това дали някой не се държи като монополист..

публикувано на 16.01.25 в 09:40

Венци Мицов: Партиите продават страх, а не решение на въпросите

" Зарът е хвърлен, дюшешът е излязъл. Скоро можем да пием благата ракия. Доколкото разбрах, са се прегърнали четирите формации, които теоретично би трябвало да нямат абсолютно никакви допирни точки ".  Това е коментарът на музиканта и бивш политик Венци Мицов относно очакваното правителство между ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН с подкрепата на ДПС - Доган...

публикувано на 15.01.25 в 12:19
Кризисен център за бездомни в

15 са свободните места в центровете за временно настаняване на бездомни в София

3 са центровете за временно настаняване на бездомни хора на територията на София. Капацитетът им е 510 места, като към момента има 15 свободни . Това заяви пред БНР Мина Йовчева, директор на Дирекция "Социални услуги за деца и възрастни" в Столичната община. Тя уточни, че центровете се използват целогодишно . По думите ѝ всеки ден, дори в..

публикувано на 15.01.25 в 09:51

90 битови пожара от началото на годината

На повече от 120 сигнала през изминалите 2 денонощия са реагирали служителите на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Типично за този период от годината има доста битови инциденти, свързани основно с използването на отоплителни уреди , заяви пред БНР главен инспектор Йото Василев, началник сектор "Държавен..

публикувано на 14.01.25 в 14:22

Диян Стаматов: Да не се удължава учебната година

Не трябва да бъде увеличавана продължителността на учебната година , заяви пред БНР Диян Стаматов - директор на 119 училище в София, бивш заместник образователен министър и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета. За него е наложително да се въведе национална регулация по отношение на използването на различни..

публикувано на 13.01.25 в 11:35
Кирил Вътев

Кирил Вътев: Продоволствената независимост трябва да е национален приоритет

Темата за продоволствената независимост на България трябва да е водеща и да е национален приоритет.  Това е мнението на бившия земеделски министър Кирил Вътев, който пред БНР разказа за предстоящата кръгла маса в УНСС "Достъпът до пазара за българските производители по агрохранителната верига".  " Всички производители трябва да осмислят..

публикувано на 13.01.25 в 10:01