Ян Сова: Европейската политика по източното направление трябва да се промени

Интервю на Константин Мравов с Ян Сова за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Може и трябва ли минали действия на европейски политици в полза на Москва да ги лишат от правото да заемат ръководни постове в бъдеще?

Този въпрос повдига окончателното създаване в Полша на комисия, която ще разследва руското влияние в страната от 2007 година насам. Съставът й ще бъде назначен от управляващото мнозинство в Сейма, а председателят - от премиера.

Дори прависти, които са близки до управляващите консерватори от "Право и справедливост", виждат в комисията административен орган с функции на политически съд. А основната му мишена, месеци преди парламентарните избори, изглежда е лидерът на опозицията Доналд Туск.

Бившият председател на Европейския съвет е обвиняван от "Право и справедливост" и лидера й Ярослав Качински за много злини, включително че като полски премиер е повишил зависимостта от руски петрол. На базата на изслушвания по темата, новосъздадената комисия може да лиши Туск или друг предполгаем проводник на руски интереси от възможността да заемат ръководни постове за 10 години.

Дори американският държавен департамент определи тази борба с руското влияние като заплаха за свободата на избор в Полша.

В понеделник създаването на комисията беше узаконено от президента Анджей Дуда, който се ангажира да проверява съвместимостта й с конституцията, след като тя заработи. След отрицателната американската позиция, Дуда пожела промени, така че комисията единствено да може да порицава.

Какъв обаче е възможният ефект от създаването на такъв орган - в полски и в европейски план? Пред БНР и предаването "Събота 150" темата коментира полският социолог Ян Сова:

Със сигурност всичко се случва заради предстоящите избори. И това не е единственото такова действие на управляващите - те повишиха детските надбавки, знакова тяхна програма, от 500 на 800 злоти, тоест до 180 евро на дете. И въпреки това и цялата им пропаганда, според проучванията подкрепата за тях не се повишава, а или е стагнирала, или леко спада. Мисля, че са много отчаяни и целта им вече е дори да не спечелят изборите, за опозицията да е трудно да управлява.

Обвиненията за повишаване на енергийната зависимост от Русия по времето на Туск сигурно имат почва, но също е вярно, че след идването на власт на "Право и справедливост" преди 8 години вносът на руски въглища стана огромен. Това обаче не е проблем само в Полша, а още в Германия, Италия, Унгария. Правителството на Туск не е направило нещо особено странно, що се отнася до енергийното сътрудничество с Русия. Не знаем цялата истина, но съм убеден и че разкриването й не е цел на комисията. Тя е само средство в политическата борба.

При положение, че съставът на комисията се определя от мнозинството на "Право и справедливост" и партньорите им в Сейма, а ръководителят се посочва от премиера на същата партия, все пак е възможно на Туск да бъде забранено да заема ръководна длъжност или най-малкото да получи публично порицание. Обезглавява ли това опозицията преди изборите?

Според мен, комисията ще е контрапродуктивна за целите на управляващите. Ако погнат Туск преди изборите, това ще накара много колебаещи се хора да гласуват за опозицията. Скорошно проучване показа, че т.нар. "закон Туск" не се одобрява от повечето поляци, както и сред между 25 и 30 на сто от привържениците на управляващите.

От друга страна това може да доведе до смяна на лидера на "Гражданска платформа". Там има други политици, които могат и биха заменили Туск. Той е популярен сред електората, но в много отношения присъствието му е в ущърб на опозицията. Измина цяло едно десетилетие на противопоставяне "Качински срещу Туск" и на много хора им омръзна да участват в него.

Има и трети аспект - ако след изборите опозицията спечели мнозинство, те могат да променят състава на комисията и тя да отмени предишно решение. Това не е съдебен, а административен орган, съответно решенията му не могат да бъдат окончателни. И така Туск отново може да стане премиер. Всичко това ни показва отчаянието и безидейността на управляващите.

Тук трябва да прибавим и възможността отделно решение на комисията или изобщо цялата й дейност да бъдат санкционирани от съда. Ако обаче Доналд Туск принудително или добороволно се оттегли като лидер на опозицията, кой може ефективно да го замени?

В самата партия "Гражданска платформа" един очевиден кандидат е кметът на Варшава Рафал Тшасковски. Но проблемът и на тази партия, както и на цялата опозиция, е че при заминаването си в Брюксел преди 8 години, според мен умишлено, Туск не остави силни наследници.

Сега има и възможност евентуален премиер да бъде посочен от по-малките партии в опозицията. За да могат да управляват, такова обединение ще трябва да включва "Полша 2050" на Шимон Холовня, най-лесно е да ги наречем християндемократи, които за изборите формираха коалицията "Трети път" заедно със земеделците. Част от опозиционния лагер е и Левицата. Създалата се ситуация може да е възможност за тези сили.

На пръв поглед тази комисия за разследване на руското влияние има и външнополитически аспект. След като одобри законопроекта, президентът Анджей Дуда обяви, че ще поиска от премиера Моравецки да предложи създаването на подобен орган на европейско ниво. "Право и справедливост" обвиняват съседна Германия в прекалена пасивност спрямо Русия, а реториката на лидера Ярослав Качински и други десни политици стига до обвинения за планирано от Москва и Берлин ново поделяне на Полша.

Но за тази разследваща комисия Варшава получи отрицателна реакция както от Европейската комисия, така и от американския Държавен департамент. Впоследствие и президентът Анджей Дуда предложи намаляване на обхвата на закона. Какво ни показва всичко това?

Проблемът да коментираш полската външна политика е, че това правителство (често) няма такава. Тук не говорим за преследване на някакви цели на международното поле, а за демонстрация на решимост пред електората вътре в страната - че ще преследват колабораторите с Русия навсякъде, че ще се търси отговорност на германски политици. Това е театър и коментарите са безмислени.

Аз споделям мнението, че отношението на Западна Европа към Русия не само до началото на войната, а дори до началото на тази година беше погрешно - нямаше достатъчна решимост в подкрепата за Украйна, преди това енергийната зависимост беше увеличена, предупрежденията за агресия бяха игнорирани, обвиняваха нас, че не разбираме. Не одобрявам политиката на полското правителство, но със сигурност европейската политика по източното направление трябва да се промени.

Със сигурност има неща, за които не знаем - може да е имало корупция и неправомерно влияние в полза на Русия и други действия, които да се разкрият, но за мен по-голям проблем беше погрешният подход на Запада в официалните връзки с Москва.

Има увеличаваща се разлика между по-твърдо настроените срещу Русия държави, като Полша, и по-умерените. Как това влияе на политическата структура на Европа и какво е мястото на вашата страна в нея?

Много зависи от изхода на войната. В сегашната ситуация все повече изглежда, че Русия не може да спечели, а въпросът вече е какво ще изгуби и какъв ще е обхватът на последствията. Защото със сигурност целият свят ще е губещ в една ядрена война. Но ако Украйна излезе като победител от конфликта, такъв ще бъдат и Полша и балтийските страни. Заради войната политическата гравитация в Европейския съюз се измества на изток.

Полша може да има голяма икономическа полза като най-големият западен съсед на Украйна. Между двете страни се разви дълбоко разбиране и сътрудничество, което измести неразбирателството по исторически причини от преди конфликта. Ако Русия изгуби, имаме политическо изместване на изток и дълготраен американски ангажимент в региона - Полша печели и като част от ЕС, така и като важен съюзник на Съединените щати.

Ако обаче войната се развие в друга посока и Русия започне да печели, а в Америка имаме смяна на властта и те намалят подкрепата си за Украйна, страни като Полша ще загубят позиции в Европейския съюз. На преден план биха застанали по-прагматични страни като Италия или Германия, въпреки че нейната подкрепа за Украйна се усили. Всичко обаче зависи от изхода на войната.