Миналата неделя Ердоган спечели третия си президентски мандат на балотаж срещу Кемал Кълъчдароглу от Народнорепубликанската партия.
Политическият анализатор от консултантската компания Eurasia Group Емре Пекер коментира темата в интервю за БНР и предаването "Събота 150".
Имаше ли въобще опозицията какъвто и да било шанс да надвие Ердоган?
"Това беше най-добрата възможност за опозицията да свали Ердоган през 20-годишното му управление. Той винаги е имал надмощие, защото е бил много силен по всички важни за турските избиратели въпроси без икономическия. Освен това се възползва от всички ресурси, които си е осигурил с властта. Успя да спечели въпреки критиките, че не реагира както трябва след опустошителните земетресения през февруари. Опозицията имаше своите шансове, но битката ѝ беше тежка. А и изборът тъкмо на Кемал Кълъчдароглу за кандидат за президент не беше оптималният. Истинско предизвикателство за Ердоган щеше да е някой, който е по-близо до политическия център и дори малко в дясно, също и популист. А Кълъчдароглу не е такъв."
Можеше ли опозицията да реагира по-сполучливо в критичните етапи на предизборната кампания?
"Кампанията на Кълъчдароглу всъщност беше много успешна. Всички от коалицията около него обикаляха неуморно избирателите из цяла Турция и така наваксаха липсата на достатъчно достъп до медиите, повечето от които са под контрола на държавата. Но проблемът според мен е, че 45-те процента, които получи Кълъчдароглу на първия тур, бяха таванът на възможностите му. На балотажа спечели малко повече, но след като с позитивна кампания не влезе в директен сблъсък с Ердоган и това му помогна на 14 май, миналата неделя не сработи опитът му чрез по-радикална реторика да привлече повече консервативни и националистически избиратели. Успя само да консолидира твърдия си електорат.
Загубата на тези избори е тежък удар за Народнорепубликанската партия, не на последно място, защото електоратът й трябваше да преглътне коалирането с няколко малки формации, чрез които в парламента влязоха доста спорни за него фигури. Всичко това, разбира се, беше в името на помирението с миналото и противопоставянето на едно обединително движение около Кълъчдароглу срещу поляризиращата политика на Ердоган...
"Видя се, че това беше печеливша стратегия в кампанията. Но малките формации не донесоха повече гласове за Народнорепубликанската партия, която се представи горе-долу като през 2018 година. Остана със същия брой депутати."
Дали ще съумее тя да бъде отново успешна на местните избори догодина, както през 2019-а?
"С твърдия си електорат и с подкрепата на кюрдите Народнорепубликанската партия е най-солидната опозиция на Ердоган. Капацитетът й обаче е едва 20-25 процента от гласовете. И тя ще ги получи, стига да не се появи алтернативна опозиция - центристка или дясноцентристка. Но във всеки случай не мисля, че Народнорепубликанската партия ще може някога да се мери по популярност с партията на Ердоган."
Каква ще е политическата съдба на Турция през следващите 5 години начело отново с Ердоган?
"Мисля, че не ни очакват особени промени. Ердоган ще се стреми да консолидира още повече власт и да я предаде след този си мандат на своята Партия на справедливостта и развитието и на наследника си на лидерския пост, който и да е той. Това означава още по-дълбоко разделение в обществото, още по-големи репресии срещу опозицията."
Какъв сигнал дава президентът с очакваното повторно привличане в управлението на популярния на Запад бивш вицепремиер и финансов министър Мехмет Шимшек?
"Предполагам, че това може да се приеме като сигнал за частично връщане към ортодоксалните икономически политики. Но се съмнявам такова завръщане да продължи дълго. Ердоган все пак направи заявка, че ще продължи да държи лихвите ниски, въпреки инфлацията."
Очаквате ли промени в поведението на Ердоган на международната сцена?
"Очаквам Ердоган да продължи с много деликатното си балансиране, особено по отношение на руско-украинската война. Отношенията му със западните партньори на Турция - Съединените щати и Европейския съюз - ще останат транзакционни. От време на време ще стават напрегнати, но няма да бъдат изкарани от релсите."
Под транзакционни имате предвид сделки от типа "дайте ми Ф-16, а аз ще дам зелена светлина за присъединяването на Швеция към НАТО"...
"Турция отчаяно иска тези изтребители. Те са важни за модернизацията на военновъздушните й сили. На Ердоган му е ясно, че няма начин да ги получи, ако не пусне Швеция в НАТО. Затова ще се стигне до компромис - ако не преди срещата на върха на НАТО през юли, поне преди края на годината.
В същото време добрите отношения на Ердоган с Русия ще си останат - и дипломатическите, и икономическите. Но там Ердоган ще бъде малко по-предпазлив, за да избегне санкции от западните си съюзници заради помощ за Путин да заобикаля санкциите срещу Русия. В същото време и с Украйна отношенията ще продължат да са много енергични, включително в отбранителната сфера.
Не смятам, че някой храни надежди за решителен завой на Турция обратно към лоното на Запада. Трябва по-скоро да се помисли за по-ефективно сътрудничество с Ердоган, за да са по-предвидими и стабилни отношенията с него и по-малко да ругае Америка и Европа, когато сметне, че е в интерес на вътрешната му политика."ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..
; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..
45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..
Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..
През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..
Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..
За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си – да съгради храм в..
С концерти, изложби, спортни прояви, тържествен ритуал и връчване на почетно звание в Плевен посрещат 15 май – празника на града . Изборът на датата 15..
Пенсиите ще бъдат увеличени с 11% от 1-ви юли, реши Надзорният съвет на Националния осигурителен институт (НОИ). Това съобщи служебният социален..
Възможни са нови предсрочни парламентарни избори през есента. Тази прогноза направи пред БНР политологът и университетски преподавател доц. Стойчо..