Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Зърнопроизводителите от Добруджа предвиждат изключително трудна година

"Ще продаваме под себестойност и никой не трябва да има илюзии". Тревоги на прага на жътвата

"Просто се смениха табелите, вече не са украински, за да не дразни толкова много"

Снимка: БГНЕС

Около месец преди началото на жътвата на ечемик и пшеница ситуацията при зърнопроизводителите не е коренно променена от тази, която ги накара да излязат на масови протести. Основното им недоволство беше продиктувано от безмитния внос на стоки от Украйна, което ги постави в условията на нелоялна конкуренция, пазарът затихна почти изцяло, цените паднаха драстично и така те се оказаха с пълни складове с продукция и без свободен финансов ресурс. Допълнително ситуацията им се усложни и от повишението на цените на основните торове, частите за машините, горивата, което от своя страна доведе до изключително висока себестойност на произведената от тях продукция. Тогава страната ни защити бранша и въведе забрана за вноса на 20 вида стоки от Украйна, но за кратко. В момента, след решението на ЕК вносът е възобновен, като условието е стоките да преминават транзитно и да не се задържат в страната ни. 

Според фермерите ситуацията не се е променила много спрямо тази, предизвикала протестите им срещу украинския внос  Снимка: БТА

В началото на месец юни ЕК излезе с нов регламент, според който стоки от Украйна трябва да минават само транзитно през България, Румъния, Полша, Словакия и Унгария. Ограничението обаче включва само четири стоки – слънчоглед, пшеница, рапица и царевица, въпреки че настояването беше това да се случи и за още много други стоки като сухо мляко, мед, нерафинирано олио и други, споделя председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова. 

"Как изглежда обаче реално забраната? Няма забрана за молдовски камиони, няма забрана за румънски камиони със слънчоглед. Искаме да бъде наложена забрана за внос на нерафинирано слънчогледово олио. В момента в страната има, по справки, около 1 милион тона слънчоглед по складовете, което означава 50% от произведената продукция от 2022-ра. След два месеца сме в жътва."

Според Жекова зърнопроизводителите са убедени, че внос на украинско зърно има, "просто се смениха табелите, вече не са украински, за да не дразни толкова много".

По думите на Радостина Жекова, ако преди в рамките на един месец количеството на внесено в България нерафинирано олио е било 10-12 000 тона, то сега е толкова за седмица.  

Слънчогледът през миналата година е стартирал на цена 1200 лева за тон, а в момента е около 630 лв. при себестойност 1000 лева на тон, дава пример тя.

"Ние ще продаваме под себестойност и никой не трябва да има илюзии. Когато говорим за продаване под себестойност, говорим за редуциране на цените на земята, за редуциране на ренти. Това е начинът да оцелеем."

При хлебната пшеница ситуацията е идентична, потвърждава Жекова.

Снимка: Ани Петрова

Независимо от борсовите цени под себестойността на продукцията масово земеделците са принудени да продават. Основните причини за това според тях са три. Наближаващата жътва и необходимостта да я посрещнат с празни складове, нуждата от пари за текущите разходи и обслужване на кредитите, както и скъпото съхранение на продукцията. Мария Дикова, обработваща 6 000 декара в землищата на общините Балчик и Каварна, споделя, че независимо от ниската изкупна цена, тя е реализирала продажби. 

"Аз имах останал слънчоглед и при тази цена е продаден на загуба."

Дикова описва ситуацията като "доста сериозна", защото по думите ѝ в базите, които търгуват и съхраняват, също има доста стока.

На фона на все по-високата себестойност в момента цената, която се предлага за пшеницата от бъдещата продукция е 400 лв. за тон. За да получат подобна цена и зърнопроизводителите да са на нула след продажбата според изчисленията на Мария Дикова трябва да жънат по 850-900 кг от декар, което е невъзможно. 

Пшеница, рапица, слънчоглед и царевица е засял в стопанството си от 30 000 декара в община Генерал Тошево Николай Алексиев. Той е успял да продаде стоката си още миналата година преди срива на пазара, но по думите му несигурността, пред която са изправени в днешните условия, е основно притеснение на земеделците, както и увеличените разходи. 

"Нашият основен разход е за тор, особено при пшеницата. Тази реколта, която ще жънем след 20 дни, е с изключително висока себестойност. Торовете бяха от порядъка на 1200 докъм 1600 лева за тон. Излиза около и над 70 лева само торенето на декар."

Зърнопроизводителите от Добруджа предвиждат изключително трудна година за всички и особено за малките стопанства, които нямат достатъчно място за съхранение и не могат да си позволят да изчакат евентуално по-добри цени на пазара. В момента единственото, за което могат да се надяват, е на благосклонност от природата, за да реализират колкото се може повече добиви през предстоящата жътва. 

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. д-р Весела Райкова

Доц. Райкова: С всеки следващ ден виждаме все повече и все по-странни козметични корекции

Все повече млади момичета прибягват до пластични и естетични процедури . Защо все повече и все по-млади хора използват филъри, екстейшъни и козметични корекции? Какво стои зад тази тенденция и къде е границата между самочувствие и натиск за съвършенство?  "С всеки следващ ден ние виждаме все повече и все по-странни корекции" . Това коментира..

публикувано на 08.10.25 в 12:27

Добрите практики на фокус: Вдъхновяващи примери от класните стаи

За пета поредна година Фондация "Заедно в час" и образователната платформа Prepodavame.bg организира национален конкурс "Добрите практики на фокус", който събира най-вдъхновяващите примери от българските класни стаи.   Тази година темата е стем подходът , посочи пред БНР Милена Димитрова, старши специалист "Управление на съдържанието" в..

публикувано на 08.10.25 в 10:42

Таксиметровите шофьори настояват за актуализация на цените в София. С колко?

Таксиметровите шофьори настояват за актуализация на цените на услугата в София . Те са внесли такова искане в Столичната община, но за момента нямат отговор.  Надявам се общината да разгледа темата, като срокът за това е 31 октомври, посочи пред БНР Красимир Цветков - председател на Националния таксиметров синдикат. Той уточни какво показват..

публикувано на 08.10.25 в 09:22

Д-р Белослава Томова: Протестът на младите лекари не е само за заплащането, а за цялостна реформа

Протестът на младите лекари не е само за заплащането, той е за цялостна реформа в здравеопазването. Това обясни пред БНР д-р Белослава Томова, лекар – специализант, един от организаторите на демонстрациите в София. "Парите не могат да те компенсират, ако нямаш адекватна почивка, добра лаборатория и образна диагностика, както и екип, с който да..

публикувано на 07.10.25 в 17:30
Васил Терзиев

Васил Терзиев: Не гледаме на проблема с боклука като на криза, а като на временно неудобство

Съседни на София общини изразиха готовност да помогнат за извозването на боклука от районите "Красно село“ и "Люлин“. Това са Елин Пелин, Ботевград и Панагюрище.   Дотук се стигна след като изтекоха договорите за сметоизвозване в двата района, където от понеделник техника и екипи на Завода за боклук извозват отпадъците.  " 70 процента от..

публикувано на 07.10.25 в 13:43

Природата срещу човешката алчност - изводи от бедствието в "Елените"

"Това, което гледам, е човешката алчност. Никъде в света не се строи в коритата на дерета или реки . Това дере им е пречело и за да се отърват от него, за да построят повече сгради, са го покрили ", смята заместник-деканът на Хидротехническия факултет на УАСГ доц. д-р инж. Венци Божков за трагедията в "Елените". Голямата водосборна област на..

публикувано на 07.10.25 в 11:14
Нина Колчакова

Нина Колчакова: Не избирайте най-евтината застраховка, а тази, която отговаря на имота

Не избирайте най-евтината застраховка, а тази, която отговаря на вашия имот.  Това посъветва от ефира на БНР Нина Колчакова, генерален секретар на Асоциацията на застрахователите. Тя коментира бедствието в курортно селище "Елените", където тепърва предстои оценка на щетите и възстановяване след голямото наводнение. Кризисната ситуация..

публикувано на 07.10.25 в 10:51