Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Двама приятели с китари и една споделена любов към музиката

Георги Дачев (вляво) и Явор Тотев (вдясно)
Снимка: Do Sho, KASHMIR

Какво се случва, когато приятели музиканти от две различни групи се съберат по тъмно в едно студио? "Изотопия" заформи акустичен тестдрайв с Георги Дачев и Явор Тотев. Гошо и Явор са от групите Do Sho и KASHMIR, които споделят барабаниста Миро.



Как се дели той на две, как бандите си помагат със записите и какво е да си имаш своеобразни музикални братовчеди?


За участието в "Изотопия" Явор е взел Креми.

"За да не оставяме двусмислици, това е китарата ми "Кремона", с която съм много щастлив, водя си я по концерти и сме доста добър тандем."

И Гошо не остава по-назад: "Моята китара има страхотно име, тъй като прекарваме наистина много време заедно, защото само с музика се занимавам. Свиря и на улицата, и пред приятели. Един приятел, според цвета на китарата, определи, че трябва да се казва Тирамису."

Освен че имат китари с нежни имена, способни да довеят музиката до публиката като тайфуни, двамата – както стана ясно – свирят и с един барабанист, уважително наричан бат Мими.

"Така му викам аз, така му вика цяла България, като "бат" е титла за мъдрост. Той е най-старият в групата", уточнява Гошо.


И Do Sho, и KASHMIR, а и Явор в своя по-солова версия, се развиват активно в последните години. Явор бе номиниран в категорията „Изгряваща звезда“ на тазгодишните награди на БНР ТОП 20.

И двете групи са били неведнъж в класацията. На дни е и видеото към последната песен на Do Sho.

Малко по-рано излезе парчето "Реклама".



"Рекламирам хубави неща, това, което е безплатно и стои пред нас, а ние ходим и се лутаме, търсим нещата, които ни предлагат в мейнстрийма, където изкривяват реалността, на която бяхме свикнали", разказва Гошо, който спокойно може да се саморекламира като щастлив човек.

"Имах нужда да напиша тази песен, която хората да използват като лекарство срещу драма, защото ми писна от цялата сивотия, исках да напиша нещо цветно, нещо за скачане, тресене на гриви, набиване на крак", споделя Гошо, а Явор допълва:

"Гошо е напълно способен да ги превърне тези неща в действителност. Бил съм много пъти на негови концерти, когато хората буквално скачат и играят и наистина много му се кефят."


Гошо Щастливеца продължава със самопризнанията по повод скорошен клубен концерт във Варна:

"Това, което ме учуди и много ме стопли: те бяха около 40 души в клуба, само че всички бяха дошли за нашата музика, защото каквото и да си говорим, не сме от бандите, които имат огромна популярност, все още сме подрастващи и набиращи скорост, но в клуба дойдоха хора, които даже не знаеха къде е клубът. Собственикът ни каза, че са питали къде е. Знаят бандата, но не знаят клуба. И всички дойдоха за авторската ни музика, което е най-големият комплимент за един музикант."


"В моите три години се случиха страшно хубави неща, три години, откакто има Do Sho. Започнахме с една мечта. Точно с Миро като барабанист започнахме да правим музика. Това ни беше мечта, още като работихме в чужбина, искахме да се върнем в България. През 2020 г., когато удари цялата пандемична обстановка, това се случи и за мен, и за нас. Формирахме набързо бандата. Не беше трудно, защото имаме доста хубавичко обкръжение, с добри музиканти, които удрят по едно рамо и на запис, и във всичко.

През последната година успяхме да напишем и парчето "Близо до залива". Бях на работа в Пампорово, беше -21 градуса. Мечтаех си просто да се върна вкъщи и да бъде лято. Беше януари и в банята, докато се къпех, ми дойде припевът. От там нататък цялата песен я написахме. Тя не е чак толкова гениална като композиция, но успяхме да я завършим. Ние сме много хубав екип. Работим с много хубав оператор, много добър режисьор, който ни помага с клиповете. Отидохме на море, качихме килограми. Това се случи на Do Sho в последната година."


И така, банята в Пампорово се превръща в залив, докато колата страда, затисната под пряспа. Гошо е олицетворение на вечното лято, никога не му е студено – нито отвън, нито отвътре.

Динамично е и при Явор: "Имаше възход в творчески план за мен и за група KASHMIR, издадохме EP, което си стана почти дългосвирещ албум. Радваше се на доста успех сред слушателите, обиколихме една-две класации. Но за мен музиката никога не е била състезание."


Гошо също много харесва песента "Бягам" – първата, която Явор пише на български. Тя е част от споменатото EP. Гошо участва и в някои от записите на KASHMIR.

Момчетата не разделят стриктно соловите си планове от работата с бандите, защото винаги свирят с музикантите, с които работят. Както казва Гошо – обрали са каймака на североизтока.


"При мене нещата са по подобен начин. Песните си ги свирим заедно. Вече зависи и от формата, правя и самостоятелни концерти от сравнително скоро. Има някои песни, които предпочитам да бъдат представени като изцяло солови. Изцяло по начина, по който аз съм ги виждал, когато съм ги писал, но, разбира се, остават на дневен ред и тези, които правим с бандата", допълва Явор.

"Винаги съм писал текстовете, независимо с групата или самостоятелно, и те винаги са били много важни за мен, не по-малко важни от музиката и цялата песен, която се получава накрая. На думите обръщам сериозно внимание и гледам да съм искрен в тях. Било за неща, които съм преживял, било за неща, които мисля. Винаги се старая да съм искрен, защото смятам, че се усеща", убеден е Явор.

Подобна искрена песен с обмислен текст е 1/30.


"Тази песен носи сантименти. Причините да се нарича така са няколко. Когато я правихме, още в началото, Миро, барабанистът, ме пита: "Как се казва тази песен?", защото още нямаше име. Аз се чудих, чудих... Тогава имах доста идеи, все още имам доста идеи, но тогава вече ги имах и му казвам: "Имам още 30 такива песни".

И ми хрумна защо тази песен да не се казва 1/30. Този израз включих в самия текст, от там насетне за текста може да се говори много, но да, доста искрена песен и се гордея с нея. Другата причина е, че съм завършил математическа гимназия и това е обикновена дроб. Това е малко по-забавната част на нещата."

Една от най-сантименталните песни за Явор обаче е I Would Never Run.


"Винаги, когато свиря тази песен на живо, поздравявам моята прекрасна съпруга с нея, защото е писана за нея. Използвам момента да се похваля с нещо доста по-важно – че ми се роди дете, синът ми Матей, да ми е жив и здрав."


Матей е най-хубавата мисъл, казана на глас, споделя Явор. За Гошо това е, че предстоят концерти, плаж и живи участия. "Намерихме си страхотно кученце на улицата миналата година – Лори, и си я гледаме. Имам страхотно момиче до себе си и това е част от най-хубавите мисли, които мога да изрека на глас."

Какво изсвириха и изпяха на глас и съвсем на живо Георги Дачев и Явор Тотев специално за слушателите на "Изотопия" – чуйте в звуковия файл.

Снимки: Do Sho, KASHMIR

По публикацията работиха: Лора Търколева, Иван Нотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Княз Александър І Батенберг

Проф. Николай Ненов: Каква е връзката между Русе и княз Александър Батенберг

До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает.  Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..

публикувано на 06.09.25 в 12:44
Паметник на Захари Стоянов в родното му село Медвен

Има ли България днес своя Захарий Стоянов или трябва да чакаме още?

След многото политически битки, словесни и понякога юмручни, след все по-ясно поставените полюси в световната политика и желанието за надмощие, в деня на Съединението пред нас отново, както всяка година на дневен ред е въпросът: За 140 години успяхме ли да тръгнем ние българите заедно в една пътека, от която да направим широк път за нашите..

публикувано на 06.09.25 в 11:13

Емил Минчев и криминално-фантастичният свят в "Мрак"

Популярният български писател Емил Минчев наскоро издаде финалната част от поредицата си за детектива – вълколак Бънк Ромеро. Историите, започнали с динамичните криминални събития, развиващи се на фона на едно футуристично бъдеще в "Нюх", завършват с книгата "Мрак". Премиерата е в четвъртък, 4-ти септември, от 18.30 часа в клуб "Грамофон"...

публикувано на 03.09.25 в 12:27

Artangi. Поезията в модерни времена – новият проект на Ангелина Грозева

Ангелина Грозева е журналистка и актриса. Познаваме я от атрактивното ѝ присъствие в Детското БНР, гледали сме я в постановката "Клюки от Ада".  За ролята на изкуството в човешкия живот и новите проекти Ангелина разказа повече в предаването "Нощен Хоризонт". Преди години тя работи по страницата "Културата – къде я откриваме?". В нея, с помощта на..

публикувано на 03.09.25 в 12:18
Иво Хаджимишев и Виктория Тодорова

Иво Хаджимишев: България е докарана до България на три реки

От известно време фотографът Иво Хаджимишев замени прохладата на Витоша планина и шума на трамваите с горещия беломорски бриз на град Кавала. Какво го заведе в южната ни съседка? Ниските цени на имотите, корените на предците му или любовта му към фотографията и културната ни памет. "На тази възраст ме заведе на първо място работата, но не на..

публикувано на 02.09.25 в 10:31
Ясен Вакашински и Васко Кръпката

Васко Кръпката, гост в "Нощен Хоризонт": Трудните времена раждат блус!

В поредното издание на "Нощен хоризонт" гостува Васил Георгиев, легендата на българската блус и рок сцена. Васко Кръпката разказва за старата с група "Старт" и за сцената преди 1989 година.  Откъде тръгнахме и докъде стигнахме след 36 години преход? "В трудните времена се ражда блусът, така се и роди онази песен на "Подуене блус бенд" - "Ден след..

публикувано на 01.09.25 в 14:27

Мисията на отец Божил е да води хората по пътя на православието

Отец Божил служи в храма "Възнесение Христово" в град Китен. Основната му енория е в град Царево в храма "Свети Цар Борис - Михаил". Служи и в село Лозенец и в няколко други села около Царево. "Ние винаги сме до хората. По всяко време и за всичко", казва младият свещеник, който е служил и в Чирпан. По дълъг и труден път той стига до..

публикувано на 31.08.25 в 07:28