Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Двама приятели с китари и една споделена любов към музиката

Георги Дачев (вляво) и Явор Тотев (вдясно)
Снимка: Do Sho, KASHMIR

Какво се случва, когато приятели музиканти от две различни групи се съберат по тъмно в едно студио? "Изотопия" заформи акустичен тестдрайв с Георги Дачев и Явор Тотев. Гошо и Явор са от групите Do Sho и KASHMIR, които споделят барабаниста Миро.



Как се дели той на две, как бандите си помагат със записите и какво е да си имаш своеобразни музикални братовчеди?


За участието в "Изотопия" Явор е взел Креми.

"За да не оставяме двусмислици, това е китарата ми "Кремона", с която съм много щастлив, водя си я по концерти и сме доста добър тандем."

И Гошо не остава по-назад: "Моята китара има страхотно име, тъй като прекарваме наистина много време заедно, защото само с музика се занимавам. Свиря и на улицата, и пред приятели. Един приятел, според цвета на китарата, определи, че трябва да се казва Тирамису."

Освен че имат китари с нежни имена, способни да довеят музиката до публиката като тайфуни, двамата – както стана ясно – свирят и с един барабанист, уважително наричан бат Мими.

"Така му викам аз, така му вика цяла България, като "бат" е титла за мъдрост. Той е най-старият в групата", уточнява Гошо.


И Do Sho, и KASHMIR, а и Явор в своя по-солова версия, се развиват активно в последните години. Явор бе номиниран в категорията „Изгряваща звезда“ на тазгодишните награди на БНР ТОП 20.

И двете групи са били неведнъж в класацията. На дни е и видеото към последната песен на Do Sho.

Малко по-рано излезе парчето "Реклама".



"Рекламирам хубави неща, това, което е безплатно и стои пред нас, а ние ходим и се лутаме, търсим нещата, които ни предлагат в мейнстрийма, където изкривяват реалността, на която бяхме свикнали", разказва Гошо, който спокойно може да се саморекламира като щастлив човек.

"Имах нужда да напиша тази песен, която хората да използват като лекарство срещу драма, защото ми писна от цялата сивотия, исках да напиша нещо цветно, нещо за скачане, тресене на гриви, набиване на крак", споделя Гошо, а Явор допълва:

"Гошо е напълно способен да ги превърне тези неща в действителност. Бил съм много пъти на негови концерти, когато хората буквално скачат и играят и наистина много му се кефят."


Гошо Щастливеца продължава със самопризнанията по повод скорошен клубен концерт във Варна:

"Това, което ме учуди и много ме стопли: те бяха около 40 души в клуба, само че всички бяха дошли за нашата музика, защото каквото и да си говорим, не сме от бандите, които имат огромна популярност, все още сме подрастващи и набиращи скорост, но в клуба дойдоха хора, които даже не знаеха къде е клубът. Собственикът ни каза, че са питали къде е. Знаят бандата, но не знаят клуба. И всички дойдоха за авторската ни музика, което е най-големият комплимент за един музикант."


"В моите три години се случиха страшно хубави неща, три години, откакто има Do Sho. Започнахме с една мечта. Точно с Миро като барабанист започнахме да правим музика. Това ни беше мечта, още като работихме в чужбина, искахме да се върнем в България. През 2020 г., когато удари цялата пандемична обстановка, това се случи и за мен, и за нас. Формирахме набързо бандата. Не беше трудно, защото имаме доста хубавичко обкръжение, с добри музиканти, които удрят по едно рамо и на запис, и във всичко.

През последната година успяхме да напишем и парчето "Близо до залива". Бях на работа в Пампорово, беше -21 градуса. Мечтаех си просто да се върна вкъщи и да бъде лято. Беше януари и в банята, докато се къпех, ми дойде припевът. От там нататък цялата песен я написахме. Тя не е чак толкова гениална като композиция, но успяхме да я завършим. Ние сме много хубав екип. Работим с много хубав оператор, много добър режисьор, който ни помага с клиповете. Отидохме на море, качихме килограми. Това се случи на Do Sho в последната година."


И така, банята в Пампорово се превръща в залив, докато колата страда, затисната под пряспа. Гошо е олицетворение на вечното лято, никога не му е студено – нито отвън, нито отвътре.

Динамично е и при Явор: "Имаше възход в творчески план за мен и за група KASHMIR, издадохме EP, което си стана почти дългосвирещ албум. Радваше се на доста успех сред слушателите, обиколихме една-две класации. Но за мен музиката никога не е била състезание."


Гошо също много харесва песента "Бягам" – първата, която Явор пише на български. Тя е част от споменатото EP. Гошо участва и в някои от записите на KASHMIR.

Момчетата не разделят стриктно соловите си планове от работата с бандите, защото винаги свирят с музикантите, с които работят. Както казва Гошо – обрали са каймака на североизтока.


"При мене нещата са по подобен начин. Песните си ги свирим заедно. Вече зависи и от формата, правя и самостоятелни концерти от сравнително скоро. Има някои песни, които предпочитам да бъдат представени като изцяло солови. Изцяло по начина, по който аз съм ги виждал, когато съм ги писал, но, разбира се, остават на дневен ред и тези, които правим с бандата", допълва Явор.

"Винаги съм писал текстовете, независимо с групата или самостоятелно, и те винаги са били много важни за мен, не по-малко важни от музиката и цялата песен, която се получава накрая. На думите обръщам сериозно внимание и гледам да съм искрен в тях. Било за неща, които съм преживял, било за неща, които мисля. Винаги се старая да съм искрен, защото смятам, че се усеща", убеден е Явор.

Подобна искрена песен с обмислен текст е 1/30.


"Тази песен носи сантименти. Причините да се нарича така са няколко. Когато я правихме, още в началото, Миро, барабанистът, ме пита: "Как се казва тази песен?", защото още нямаше име. Аз се чудих, чудих... Тогава имах доста идеи, все още имам доста идеи, но тогава вече ги имах и му казвам: "Имам още 30 такива песни".

И ми хрумна защо тази песен да не се казва 1/30. Този израз включих в самия текст, от там насетне за текста може да се говори много, но да, доста искрена песен и се гордея с нея. Другата причина е, че съм завършил математическа гимназия и това е обикновена дроб. Това е малко по-забавната част на нещата."

Една от най-сантименталните песни за Явор обаче е I Would Never Run.


"Винаги, когато свиря тази песен на живо, поздравявам моята прекрасна съпруга с нея, защото е писана за нея. Използвам момента да се похваля с нещо доста по-важно – че ми се роди дете, синът ми Матей, да ми е жив и здрав."


Матей е най-хубавата мисъл, казана на глас, споделя Явор. За Гошо това е, че предстоят концерти, плаж и живи участия. "Намерихме си страхотно кученце на улицата миналата година – Лори, и си я гледаме. Имам страхотно момиче до себе си и това е част от най-хубавите мисли, които мога да изрека на глас."

Какво изсвириха и изпяха на глас и съвсем на живо Георги Дачев и Явор Тотев специално за слушателите на "Изотопия" – чуйте в звуковия файл.

Снимки: Do Sho, KASHMIR

По публикацията работиха: Лора Търколева, Иван Нотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Архитект Донка Колева

Архитект Донка Колева с книга за Велико Търново

Велико Търново стана първият български град, който има писмена летописна история, в която чрез архитектурата се проследява развитието на града. Книгата е съставена и илюстрирана от архитект Донка Колева, която е дългогодишен изследовател на културно-историческото наследства на града, и се издава от сдружението "Велико Търново –..

публикувано на 28.09.25 в 10:50
Българският национален отбор по изкуствен интелект от състезанието в Пекин - 2025 в Министерски съвет

Бронзовите медалисти от олимпиадата по изкуствен интелект в Пекин пред БНР

Поредно постижение за България. 3 бронзови медала от олимпиада по изкуствен интелект донесоха ученици от българския национален отбор. Състезанието беше в Пекин, Китай. Преди дни премиерът Росен Желязков връчи отличията на българските ученици, спечелили медали от международни олимпиади по природни науки през цялата 2025 година.  Общият брой..

публикувано на 27.09.25 в 06:00
Аксел Харди - Златна игла - 2024 година

Аксел Харди - дизайнерката, която превърна болката в сила, а преждата в бъдеще

Срещаме ви с една от най-самобитните български дизайнерки, жена, която превърна болката в сила, а преждата в бъдеще - това е Аксел Харди . Личност, която носи в себе си и силата на оцеляването, и финеса на въображението .  Родена е в малкото планинско село Плетена . Място, чието име по съдба я свързва с плетивото, превърнало се в нейна..

публикувано на 25.09.25 в 10:43
Проф. Пламен Павлов

Проф. Пламен Павлов: Независимостта е един от върховите моменти в развитието на модерна България

Съединението и Независимостта са две от най-важните исторически събития след освобождението на България.  През 1908 година България е била все още васално княжество на Османската империя от международно-правна гледна точка.  Тук е голямата роля на Съединението, което на практика и "де юре" ликвидира Източна Румелия, затова между двете събития –..

публикувано на 22.09.25 в 01:30
Зоя Крутилин

Милосърдие в наследство

През 90-те години г-жа Донка Паприкова заедно със свои приятелки доброволки пазаруваха, готвеха, носеха храна на болни и възрастни хора. Създадоха "Хоспис Милосърдие". Днес разговарям с дъщерята на г-жа Паприкова. Зоя Крутилин е изкуствовед, но носи същото горещо сърце за хората и има желание да бъде полезна. Искам да се впуснем в корените на..

публикувано на 21.09.25 в 05:40
Стефка Попова

Стефка Попова: Между пепелта и пламъка на творчеството

Художник, поет и издател , Стефка Попова живее в свят, в който думите, картините и духовността се преплитат в едно . Родена е през 1951 г. в Чирпан, като духът на града я съпровожда през целия живот. Нейната нова стихосбирка "Пепел и плам" е своеобразно свидетелство за силата на вътрешния огън, който никога не угасва, колкото и тежки да са..

публикувано на 16.09.25 в 12:10
Д-р Румен Велев - директор на АГ

Д-р Румен Велев: 90 години АГ болница "Шейново" дава живот

Д-р Румен Велев е потомствен лекар. Баща му е бил зъболекар, майка му - невролог. Той е директор на АГ болница „Шейново“ в София. Роден е в болницата, която е много специална за него. Никога не е имал съмнение, че ще бъде акушер-гинеколог. Започва работа в болницата в Петрич, след което специализира в „Майчин дом“ през 1988 година. Взима..

публикувано на 14.09.25 в 05:50