Камий Гран: Няма консенсус за започване на процеса по присъединяване на Украйна към НАТО

Тема на Деян Йотов за предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В продължение на 42 години след създаването си НАТО беше в постоянна подготовка за конвенционален или ядрен сблъсък със Съветския съюз. Западният отбранителен алианс излезе победител в Студената война и нещата се стекоха така, че чак 32 години след нея се готви да приеме за първи път цялостен план за отбрана - вече от Русия.

Това се очаква да се случи във Вилнюс идната седмица. Срещата на върха ще е доминирана и от бъдещото членство на Украйна.

"Киев се надява на нещо повече от Букурещ 2008-а и Будапеща 1994-а. От срещата на НАТО в румънската столица посланието беше "добре дошли, ама друг път", а гаранциите от Будапеща за суверенитета и целостта на Украйна в замяна на наследената от нея част от съветския ядрен арсенал очевидно бяха кухи", каза на брифинг вчера Камий Гран от Европейския съвет за външна политика, бивш помощник генерален секретар на НАТО по инвестициите в отбраната.

"До самата среща във Вилнюс във вторник и сряда няма да стане ясно какъв консенсус за политически ангажимент е възможен между всичките 31 настоящи членки на НАТО за това", констатира Камий Гран и добави: "Ще трябва да почакаме, за да видим":

"Дали ще има някакъв конкретен времеви компонент за този процес - след войната. Президентът Зеленски явно разбира, че това е най-доброто възможно нещо. А също каква подкрепа - с конкретни параметри - ще бъде оказана до тогава. И общо взето какво значи "повече от Букурещ".

Има ли шанс това "повече" да е изречението "Украйна е поканена да започне процес на присъединяване", макар и с обяснителни допълнения?

"Имам чувството, че няма консенсус за такова нещо. Статут на поканена за членство държава означава ситуацията, в която е в момента Швеция. Тя просто очаква да приключи процесът на ратификация от националните парламенти на страните-членки. Украйна е много далеч още".

За съкращаване на пътя към НАТО обаче може да помогне новосъздаденият Съвет НАТО-Украйна. Първата му задача може да е именно определяне и изпълнение на стъпките към украинското членство. И това всъщност да е разликата с Букурещ и Будапеща.

Камий Гран коментира лансираните в някои натовски страни идеи за нещо като "частично присъединяване":

"Има няколко прецедента за това, включително присъединяването към НАТО през 1955 година на Федерална Република Германия в доста различни от сегашните й граници. Тогава съществуваше т.нар. ГДР, която не беше призната от ФРГ, а дори и източната германска граница с Полша не беше договорена. Цели 35 години по-късно стана обединението на Германия. Затова бихме могли да сме по-градивни днес. И по-смели. Защото украинците го заслужават. 91 процента от тях искат членство в НАТО.

Трудното е да се определи какво се има предвид под контролирани територии. С Германия беше ясно - знаеше се какво е Западна Германия и какво е ГДР. Днес войната в Украйна още бушува и контролът върху територии се мени всекидневно. Затова въпросът е дали може да се стигне до достатъчно непроменливо статукво, ако се окаже, че наистина заради Путин е невъзможен мирен договор, а и Зеленски не се съгласи на такъв, ако трябва Украйна да се лиши от свои територии".

Аналогията със Западна Германия 10 години след края на Втората световна и насред Студената война е спорна и пресъздаването на тогавашната ситуация в днешна Украйна поражда повече въпроси и потенциални проблеми, отколкото отговори и решения.

Затова нека се върнем към изходната точка - какви алтернативни на бъдещо членство в НАТО варианти има за гаранции за сигурността на Украйна?

"Едната е т.нар. Модел на таралежа - да поддържаме Украйна "бодлива", като продължаваме да й наливаме милиарди долари във вид на оръжейни пратки. Както и да й даваме гаранции за сигурността - неформални обаче - като американските към Израел. Но Израел е потенциална ядрена сила, която от 15 години получава по 3 до 5 милиарда долара военна помощ. Дали ни е по силите такова нещо?!

Друга алтернатива е корейският вариант. Но това би означавало да поддържаме с десетилетия контингент от десетки хиляди войници на една непризната граница. Излиза, че украинско членство в НАТО би било най-добрият вариант за след войната".

Със или без Украйна Алиансът трябва да демонстрира надмощието си и способностите си да се брани от Русия.

"Това според мен е най-важният военен въпрос на тази среща на върха. НАТО от няколко години е в процес на трансформация в това отношение. И този процес трябва да бъде придвижен още напред на политическо ниво, за да може военното командване на Алианса да започне да прилага на практика промените - със силите за бързо реагиране, с подсилващите подразделения, с логистичните планове.

Това ще осигури ефективността на Чл. 5 и ще даде повече увереност на най-застрашените от Русия съюзници. А също - ще отправи необходимото послание към Москва, отношенията с която ще останат усложнени, независимо от изхода от войната в Украйна.

Доста години вече - във всеки случай от 2014-а, когато започнахме да разполагаме допълнителни сили в балтийските републики - въпросът беше как да не прекрачим някаква граница и да предизвикваме Русия. Сега вече въпросът е само какво присъствие на предна линия би било адекватно. Говори се дори за изнесена напред отбрана.

По време на Студената война имаше 300 000 американски войници, постоянно разположени в Западна Германия. Британците и французите също имаха контингенти там, дори белгийците и нидерландците - общо близо 100 000. И всичко това в допълнение към Бундесвера.

Това няма да се случи сега. Американското военно присъствие в Европа беше увеличено от 70 000 до 100 000 души, повечето от които се ротират. И никоя от армиите на западноевропейските страни не е в състояние да изпрати десетки хиляди войници в Източна Европа. Затова ни трябва нещо различно от позиционирането през Студената война".

Като бивш помощник генерален секретар на НАТО по инвестициите в отбраната Камий Гран посочва, че не е зедължително да си шампион по разходи за отбрана - трябва и да се вслушваш в плановиците в Брюксел, за да си максимално полезен на организацията като цяло.

"Полша заслужава уважение за това, че вече няколко години инвестира повече от 2 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана. Тя се превръща в една от най-сериозните сили в Алианса. Предизвикателство обаче ще е този огромен арсенал да се поддържа във времето. По брой на танковете полската армия ще е по-мощна от германската, френската и британската взети заедно".

И накрая - какво ще стане с кандидатурата на Швеция за приемане в НАТО?

"Към този момент позитив и успех вече може да бъде само възможно най-силно политическо послание за скорошно присъединяване на Швеция. Твърде малко вероятно е между тристранните преговори в понеделник и срещата на върха във вторник турският и унгарският парламент да го ратифицират за две минути".

Под тристранни преговори в понеделник Камий Гран има предвид свиканата от генералния секретар Йенс Столтенберг среща във Вилнюс на турския президент Ердоган и шведския премиер Кристерсон. Ердоган обаче не е единственият популист, който спъва шведите.

"Не забравяйте за Унгария. Орбан повтаря още от началото, че не би попречил на постигането на консенсус. Е, сега му е времето на този консунсус! Орбан обаче внася в НАТО проблемите си от Европейски съюз, които Швеция няма как сама да му помогне да реши. Не е за първи път двустранни проблеми да преграждат членството на някой в НАТО - пример за това е прекръстването на Република Северна Македония. Но времената вече са други и изискват повече дръзновение".

Споделете

Камий Гран: Няма консенсус за започване на процеса по присъединяване на Украйна към НАТО

БНР подкасти:

Осем убити и 17 ранени при нападение с нож в китайско училище

Италия изпрати над 15 тона хуманитарна помощ за ивицата Газа

Израел съобщи, че е ударена синагога при ракетен обстрел на "Хизбула" по Хайфа

Атанас Атанасов призова Бойко Борисов на разговори, ПП-ДБ няма да се срещне с "Възраждане"

Министър Мундров: Софтуерът на машините за гласуване трябва да бъде на държавата

В област Монтана въведоха зимно поддържане на републиканските пътища

Протестиращите в Абхазия отказаха да предадат контрола над ключови правителствени сгради

Хасан Азис: Страхът стана част от методите за политика

Бойко Рашков: Изборните нарушения са масови и неизчерпаеми. КС го чака огромна работа

Дянков: През 2025 г. дефицитът ще е 5–6%, което ще забави с 2-3 г. влизането в еврозоната

Предавания

За БНР

Програми

Радио България