Това заяви пред БНР Михаил Кръстев - икономист и член на Съвета по икономически и публични политики.
Запитан за договорките за ключови назначения в различни институции Михаил Кръстев посочи, че според него има "изключително инфантилен подход по отношение на управлението на държавата".
В предаването "Преди всички" той изказа мнение, че "има дефицит на публичното говорене за финансите на държавата от много години, най-различни патологии, които се наложиха в това говорене". Според него през последните 2 години, "в опитите ни да замажем очите на европейските ни партньори, на еврогрупата по-специално, че покриваме критериите за еврозоната, макар да не ги покриваме, започнахме да говорим за тази прословута мантра от 3% дефицит".
Дотук, в първите 5 месеца на годината имахме натрупан дефицит. През юни той се компенсира от корпоративния данък и сега сме на съвсем лек излишък. Но ако погледнем първото полугодие на миналата година, имаме влошаване на финансовата среда с 1 милиард на фона на големи предстоящи разходи, поясни икономистът.
Проблемът е заложен в приходната част на бюджета, защото има очаквания на Министерството на финансите, заложени на хартия, които се разминават с прогнозите на БНБ и на рейтинговите агенции, отбеляза Кръстев. Според него не може да се очаква рязко повишение на събираемостта в хазната в оставащите месеци до края на годината.
"Ако тази прогноза – за 1,8% растеж на икономиката, не се осъществи, то всеки един разход тежи много повече, а допълнителните разходи, които евентуално между двете четения ще бъдат вкарани в бюджета, ще тежат още повече", предупреди той.
"Очевидно живеем в някакъв информационен балон на реалността, в който не осъзнаваме икономическия цикъл, в който се намираме", смята Михаил Кръстев. По думите му в момента "не може да мислим за увеличение на заплати в публичния сектор".
Дивидентът, който се планира да се изземе от държавните предприятия – главно от енергийния и военно-промишления сектор заради рекордните им печалби през 2022 г., няма да стигне дори за половината от увеличението на пенсиите за тази година, а догодина отново е предвидено увеличение, подчерта Михаил Кръстев.
"Нямаме тези пари. Не разполагаме с тези пари. Има две места, от които могат да дойдат. Едното е емитиране на дългови емисии, което в момента се случва при изключително негативни стойности за България. (…) Имаме много по-висока лихва, която сега трябва да плащаме по старите си задължения, а ако натрупаме нови, отново ще бъде неизгодно. Вторият начин, по който може да се набавят тези средства, е с вдигането на данъчната тежест. Това ще е неизбежно. Ако никой не отреже разходите, ще трябва да се вдигнат приходите чрез вдигане на данъци. Няма друг начин, по който да функционира икономиката."
Ако БЕХ не успява да си обслужва облигационните си емисии, може да се окаже в състояние, при което неговата сигурност е застрашена. Съществува риск извличаните от дружеството милиони да се окажат беда за него, посочи още Кръстев.
"Не трябва да превръщаме бюджета в заложник на функционирането на държавните предприятия", категоричен е той.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
В столичното 51. СУ "Елисавета Багряна" ще бъдат вдигнати заплатите, тъй като има финансови резерви , заяви директорът Асен Александров в интервю пред БНР. Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета на България Диян Стаматов, директор на софийското 119 СУ "Акад. Михаил Арнаудов", бивш зам.-министър на МОН..
За 2024 г. няма мобилен оператор, който да е монополист , т.е. да има 50 и над 50% участие на пазара и той да диктува цените на този пазар. Това заяви пред БНР председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров. По думите му се правят регулярни проверки на мобилните оператори за това дали някой не се държи като монополист..
" Зарът е хвърлен, дюшешът е излязъл. Скоро можем да пием благата ракия. Доколкото разбрах, са се прегърнали четирите формации, които теоретично би трябвало да нямат абсолютно никакви допирни точки ". Това е коментарът на музиканта и бивш политик Венци Мицов относно очакваното правителство между ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН с подкрепата на ДПС - Доган...
3 са центровете за временно настаняване на бездомни хора на територията на София. Капацитетът им е 510 места, като към момента има 15 свободни . Това заяви пред БНР Мина Йовчева, директор на Дирекция "Социални услуги за деца и възрастни" в Столичната община. Тя уточни, че центровете се използват целогодишно . По думите ѝ всеки ден, дори в..
На повече от 120 сигнала през изминалите 2 денонощия са реагирали служителите на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Типично за този период от годината има доста битови инциденти, свързани основно с използването на отоплителни уреди , заяви пред БНР главен инспектор Йото Василев, началник сектор "Държавен..
Не трябва да бъде увеличавана продължителността на учебната година , заяви пред БНР Диян Стаматов - директор на 119 училище в София, бивш заместник образователен министър и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета. За него е наложително да се въведе национална регулация по отношение на използването на различни..
Темата за продоволствената независимост на България трябва да е водеща и да е национален приоритет. Това е мнението на бившия земеделски министър Кирил Вътев, който пред БНР разказа за предстоящата кръгла маса в УНСС "Достъпът до пазара за българските производители по агрохранителната верига". " Всички производители трябва да осмислят..
Ако КС се произнесе със становище, че не са открити достатъчно гласове, които да позволят на "Величие" да влезе в парламента, партията ще се обърне към..
Преди да се произнесем по изборния процес, КС няма да решава други дела . Това заяви съдия Павлина Панова, председател на Конституционния съд, като..
В столичното 51. СУ "Елисавета Багряна" ще бъдат вдигнати заплатите, тъй като има финансови резерви , заяви директорът Асен Александров в..
Мъгла
Ясно
Разкъсана облачност
Предимно облачно