Това заяви пред БНР Михаил Кръстев - икономист и член на Съвета по икономически и публични политики.
Запитан за договорките за ключови назначения в различни институции Михаил Кръстев посочи, че според него има "изключително инфантилен подход по отношение на управлението на държавата".
В предаването "Преди всички" той изказа мнение, че "има дефицит на публичното говорене за финансите на държавата от много години, най-различни патологии, които се наложиха в това говорене". Според него през последните 2 години, "в опитите ни да замажем очите на европейските ни партньори, на еврогрупата по-специално, че покриваме критериите за еврозоната, макар да не ги покриваме, започнахме да говорим за тази прословута мантра от 3% дефицит".
Дотук, в първите 5 месеца на годината имахме натрупан дефицит. През юни той се компенсира от корпоративния данък и сега сме на съвсем лек излишък. Но ако погледнем първото полугодие на миналата година, имаме влошаване на финансовата среда с 1 милиард на фона на големи предстоящи разходи, поясни икономистът.
Проблемът е заложен в приходната част на бюджета, защото има очаквания на Министерството на финансите, заложени на хартия, които се разминават с прогнозите на БНБ и на рейтинговите агенции, отбеляза Кръстев. Според него не може да се очаква рязко повишение на събираемостта в хазната в оставащите месеци до края на годината.
"Ако тази прогноза – за 1,8% растеж на икономиката, не се осъществи, то всеки един разход тежи много повече, а допълнителните разходи, които евентуално между двете четения ще бъдат вкарани в бюджета, ще тежат още повече", предупреди той.
"Очевидно живеем в някакъв информационен балон на реалността, в който не осъзнаваме икономическия цикъл, в който се намираме", смята Михаил Кръстев. По думите му в момента "не може да мислим за увеличение на заплати в публичния сектор".
Дивидентът, който се планира да се изземе от държавните предприятия – главно от енергийния и военно-промишления сектор заради рекордните им печалби през 2022 г., няма да стигне дори за половината от увеличението на пенсиите за тази година, а догодина отново е предвидено увеличение, подчерта Михаил Кръстев.
"Нямаме тези пари. Не разполагаме с тези пари. Има две места, от които могат да дойдат. Едното е емитиране на дългови емисии, което в момента се случва при изключително негативни стойности за България. (…) Имаме много по-висока лихва, която сега трябва да плащаме по старите си задължения, а ако натрупаме нови, отново ще бъде неизгодно. Вторият начин, по който може да се набавят тези средства, е с вдигането на данъчната тежест. Това ще е неизбежно. Ако никой не отреже разходите, ще трябва да се вдигнат приходите чрез вдигане на данъци. Няма друг начин, по който да функционира икономиката."
Ако БЕХ не успява да си обслужва облигационните си емисии, може да се окаже в състояние, при което неговата сигурност е застрашена. Съществува риск извличаните от дружеството милиони да се окажат беда за него, посочи още Кръстев.
"Не трябва да превръщаме бюджета в заложник на функционирането на държавните предприятия", категоричен е той.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги у нас. Фокусът е подкрепа на малките и семейни магазини . Хората обаче се оплакват, че там цените са още по-високи . Втори бойкот на големите търговски вериги у нас Организатори на бойкота: Подкрепете квартални магазини и семеен бизнес! "Не може да говорим само за веригите...
За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги. Организаторите апелират потребителите да подкрепят малките магазини и българските производители, които, по думите им, "ежедневно биват мачкани от веригите". 7,9 милиона лева спад в оборота на търговските вериги – това е равносметката след бойкота от 13 февруари. Правителството..
Държавата обеща да стовари цялата си репресивна сила върху диларите на дрога . Това е една от новините след вчерашния Консултативен съвет за национална сигурност при президента. След КСНС за наркотиците: Ще бъдат предложени промени в нормативната база Рекламата на вейп устройствата да бъде забранена, поискаха пък родителски организации и..
6,4 милиарда лева е планираният дефицит за настоящата година, което прави три на сто от брутния вътрешен продукт на касова основа. Това става ясно от публикувания от Министерството на финансите проектобюджет за годината и структурния план до 2028-ма. Малко преди 23 часа снощи, на сайта на министерството бяха публикувани документите. За целия..
" Учебните програми имат нужда от много сериозна актуализация . Промените, които се правят, са абсолютно козметични, на парче – отпадане на някой термин, местене на материал от един клас в друг, което не е реална промяна. Има нужда от концептуална, философска промяна на учебните програми, така че да бъдат фокусирани върху уменията,..
Повече от 2 месеца институциите у нас – АПИ, националното ТОЛ-управление, МРРБ и МС, мълчат за осъдително за България решение на Съда на Европейския съюз по делото "Екострой", което е постановено на 21.11.2024 г. С решението разпоредбите на Закона за пътищата и Закона за движението по пътищата, касаещи налагането на административни наказания и..
Не съм чувал за такава инициатива - да отменим домакинството ни на предстоящата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, която трябва да се проведе в София. Не знам да има някакви притеснения или страната ни да реши да се откаже . Това заяви пред БНР избраният за председател на форума проф. Николай Ненов - директор на Регионалния..
" Европа ще се тръмпизира, въпросът е дали ще се тръмпизира докрай ". Това заяви пред БНР журналистът Мария Спирова, която живее в Лондон. Според..
Очакваме бойкотът утре отново да бъде подкрепен масово от хората и да не пазаруват от търговските вериги. С този бойкот ще подкрепим кварталните..
Трябва да изпратим контингент от мироопазващи сили в Украйна. Това заяви пред БНР Елена Поптодорова, основател на Атлантическия клуб в България, бивш..